21 Ноември 2005 създадохме нашите ембриончета....но нека започна от начало...
След 5 години брак/1995/ и един син, с моя мъж решаваме, че е време за второ дете, и тъй като първия път стана веднага, не сме си помисляли, че ще бъде трудно .Като мина година, заподозрях, че има проблем, но не исках да все още да търся лекарска помощ.И така още 12 месеца без резултат.През 1997 ни се отдаде възможност да заминем за Канада, надявахме се смяната на климата да ни помогне.Но не стана.Още две години във всекимесечни надежди и поредното разочарование.През 1999се върнахме в България за интервю и получаване на емигранстките визи, но връщането бе съпроводено с тежката диагноза на майка- рак, трети стадий.Изпаднах в тежко състояние, почти нямах надежда за нея.След операцията, химиотерапия и облъчване, докторите давах умерена надежда.Така дойде октомври 2000 година, когато додохме пак в Канада и някак аз почнах отново да мисля за бебето.С майка положението изглеждаше стабилно.Така неусетно дойде март и тя започна да се оплаква от болки в кръстта, на мен веднага в главата ми - че това са метастази, но тя упорито твърдеше, че не са.И аз някак й вярвах.През април 2001 получи пневмония и тя пак твърдеше, че е от залежаването....Мъжът, с който живееше и който я гледаше неотмено, нищо не ми казваше.
В крайна сметка, си правя резервация и заминавам за България.На летището той ме посреща с думите "Бойчето умира".През целия път до болницата не можех да повярвам.Стигнах точно за да видя очите й, които не ме познаха и правата линия на монитора.
След погребението стоях малко в София и веднага се прибах в Канада.Няма да описвам как измина една година,в сълзи, сълзи и пак сълзи.Не бях в дупка, просто ми беше ужасно мъчно и не можех да преживея тази загуба.
Тогава реших и да почна с изследванията за бебе, първи резултати добри - хормони и спергр. в норма.Док предлага хидротубация и резултата от нея отличен - тръбите са проходими.Казва ми давай да почваме с клостил, тук обаче гинеколозите нямат практика да правят фоликометрия при клостил стимулация.Правя два цикъла, и отказвам третия, вече го има Дир.бг - проблемно забременяване и от там получавам много информация и обмяна на опит.Идва моментът за лапаро, което носи не добър, но и не категиричен резултат.
Малко се отчайвам и решавам да спра и да помисля, това съвпадна с купуването на къщата....така неусетно в ремонти и нови задачи мина една година.
През 2004 имам вече нов гинеколог и той назначава второ лапаро, с лош резултат, напълно запушени тръби,с хидросалпингс.В деня, в който получих резултата от лапарото,бяхме тръгнали на път към наши приятели, които си създадоха 3 дечица чрез инвитро,Приех това като знак от съдбата.
След тежкия резултат от лапарото, приех съвета на моя доктор и се назначих среща в клиниката в Хамилтон.По препоръката на моята докторка, тръбите трябваше да се махнат.Аз веднага се съгласих, не виждах никаква нужда от тях.
И така бяха отсранени тръбите, третото лапаро доказа, че са били запушени и наистина хидросалпингса е бил наличен.
С моята докторка обсъждаме дълъг протокол, почва се с лупрон/супрефакт/, после след мензис, се продължава с Гонал ф 1050 единици.Схемата изглежда удачна, защото в крайна сметка се получиха 16 яйцеклетки, оплодиха се всичките 16.На трети ден обаче, имахме само 3 ембриона, с добро качество.Трансферът протече гладко и се прибрах у дома с 3 върнати ембрион....но на 8 ден ми дойде.Поплаках малко и се отдадох на почивка.
Месец след неуспеха, отидох на контролен преглед, резултат - 3 миоми, едната голяма 4/5/4 см.
Докторката ми казва, хайде на цветна снимка, да видим как са разположени и после ще му мислим.А аз вече на път да се откажа, на всичкото отгоре, заключението след първия опит беше, че яйцеклектите, които образувам, не са с хубаво качество...
И така на цветната снимка с оказа, че миомите не засягат вътрешността и няма да има проблем с имплантацията.Евентуалната,разбира се.
Междувременно на своя глава пиех втори месец по 81 грама аспирин.
и така за втория опит почвам с Марвелон за прочистване на яйчниците, после пак Лупрон и накрая Гонал Ф, Резултатът е 24 фоликула, но поради миомата успяват да пункират само 18.
И тук идва изненадата, сп. много малко като обем, моят мъж се беше притеснил нещо.И съветът е Икси, защото има много яйцеклетки/иксито не се покрива от касата/ и ние помислихме, помислихме и казахме добре.Така от 18 яйцеклетки се получиха 14 ембриончета, но пак на ден 3 имаше само 3.На самия трансфер идва доктор Карнис и ми казва, Емануела има само 3, 6 клетъчни ембриона, клас 2/25-40 процента фрагментации/, и понеже резултата не беше хубав и очите ми се напълниха със сълзи, тя каза: Не се притеснявай, от тях ще станат хубави, здрави бебета.
Зачаках някак спокойно деня на теста, но на 5,6 ден, започнах да се подувам, не ми стигаше въздух и имах ужасно сърцебиене.Едвам изкачвах стълбите до втория етаж.Притеснена, помислих -край хиперстимулация.На 7 ден след трансфера ми стана толкова лошо, че повърнах.Тогава се изплаших и позвъних в клиниката, те ми кзаха да отида на следвашия ден за тест и узи.На узи не се видя нищо, за кръвния тест трябваше да чакам до обяд за резултата.Прибрах се у дома, не знам как, но почти забравих, че чакам телефонно обаждане.И изненадата беше голяма като ми казаха:"теста е положителен"...
Трудно е да опиша последващите дни и седмици, на радост, щастие, страх, сълзи и тревоги, но всичко това е нищо в сравнение с щастието, което изпитвам сега, когато виждам усмивките на моите синове, като ги виждам всеки ден като порастват и стават човеци.
И си казвам тогава, че живота ми даде компенсация.
И сега е ред на благодарностите към всички вас, които бяхте до мен виртуално и ми давахте кураж и надежда, съвети и смях и всичко, което споделят приятелите.
Благодаря ви.
Желая на всички ви здраве, радост и много, много бебета
ема2
