Рачо, аз пък като прочетох историята на алмал, си помислих как и вашата ще звучи по подобен начин 

Успех и очаквам още истории в тази темичка!
       
       

Здравейте мили момичета! И аз искам да споделя моята история на кратко, завършила с успех Аз съм от Пловдив, много години пробвахме за бебе, ходих и в София по лекари. Станах на 30г. а бебе още нямаше....пробвахме инвитро в София, но без успех. Тогава чух за новата клиника в Пловдив- Селена, отидох и там. Приеха ме много приятелски настроени хора, цилият персонал и лекарите са страхотни...но най-хубавото е, че след направините изследвания и манипулации, забременях от първият опит Сега вече синът ми е на 2 год. Вече притесненията изчезнаха и дори мислим за втори опит ин витро, пак там разбира се! Щелая успех на всички тръгнали по този не лек път, и ще се радвам ако съм успяла да им помогна с нещо 

Ти вече го направи ,Стефи!! Такива истории ни дават спокойствието да вървим по избрания път. Благодарим ,че ги споделяте с нас!

Здравейте скъпи настоящи и бъдещи родители, отдавна се чудя дали да не споделя и аз нашата история по пътя към така желаното ни щастие , но все си мислех , че няма да е интересна , тъй като по света има толкова много мъка и болка , ние също се сблъскахме с това но за щастие с по-малко тревоги и препядствия ,поне така ми се струва в сравнение с другите истории които съм чела , та все пак ще споделя и аз моята съдба.Щастливо се омъжих на 23 години 2003г., през 2004г. решихме че вече е време да си имаме бебче, макари че бяхме още с несигурни доходи и все още незрели , но искахме от нашата любов да се роди едно малко ангелче , за което да се грижим и да ни направи по -смислен живота.Пробвахме няколко месеца и бебе нямаше ходихме на лекари той ни каза обичайното , че трябва да чакаме 1 година за да се каже че имаме проблем , е тази 1 година мина , минаха и 6 дори, ходене по лекари , изследвания ,всичко както си трябва за да стане ясно защо няма бебе.Междувременно имах една незнайно как извънматочна бременност , която никой не очакваше , по скоро лекарите които ме прегледаха мислеха че имам киста и дори смятаха да ме оперират, за коете лежах в болница докато се чудят какво да ме правят , защото мислеха че е киста , а пък аз кървях и нещата ставаха по -зле ,та между другото една моя позната ми подметна че може да съм бременна , за което аз не вярвах тъй като изведнъж да стане ми беше супер чудно как е възможно, то се оказа истина , аз плаках та плаках тъй като ми вливаха антибиотик за тази киста и се страхувах за това евентуално бебе, оказа се , че никой не е видял моята бременност , защото е била извънматочна, разминах се без операции тъй като плода сам падна.По късно след първия опит инвитро-неуспешен ходих и до Израел за второ мнение от професор специалист в областта на инвитрото , който ми каза че нямаме видими проблеми с моя мъж и сме с неизяснен стерилитет и единствения ни шанс да имаме бебе е отново и само инвитро.Тогава през 2010г направих втори опит инвитро в АГ-Варна при д-р Александров ,на който съм страшно благодарна ,и този път бях бременна ,не вярвах че това се случва с мен , плаках от радост когато видях двете червени черти.През 2011г на 1 март се роди моя така желан син Павел,с помощта отново на д-р Александров ,и сега връщайки се назад във времето си спомням борбата и сълзите за това щастие да стана майка , незабравимо е , няма подобно чувство на света и си заслужава всичката болка и сълзи които съм проляла , само вяра трябва без нея няма смисъл , а аз не спирах да вярвам и се научих да ценя повече дребните неща и да се радвам на най-малкото .Със сигурност мога да кажа , че вече нямам мечти и съм безкрайно щастлива за това че съм майка и аз .

 Здравейте,
 От дълги години чета написаното в този сайт, радвала съм се на успехите на някои, насълзявали са ми се очите от неуспехите на други. Със съпруга ми сме заедно от 2001 г. и за миг не ни е минавало през ума, че нещо ще засенчи слънчевите ни дни. Ще направя опит на кратко да разкажа и нашата история изпълнена с много мъка, разочарование и провали, но за щастие с чудесен финал.
 2003 г. операция по спешност в Пирогов - спукана /шоколадова/ киста на яйчника, докторът каза, че ще е добре по-скоро да си имаме бебче, да, ама не. Десетки софийски знайни и незнайни, препоръчани и всякакви аг специалисти, лекарства, изследвания, обещания, че ей сега- от този момент вече ще съм бременна, уви-не и хиляди левове изхвърлени в боклука за всичко гореописано.
 2006 - лапароскопия при Др Ненов - хубаво си ме оперира човека, като преди това, забележете "преди това" ми направи две неуспешни инсеминации, без обработка на материала, ей така на място в някакъв кабинет, без коментар...
 Отново нови препоръчани "светила" в забременяването, пак кисти една след друга, които имам чувството, че се бореха за надмощие - коя ще стане по-голяма  хапчета, инжекции, цветни снимки, сраствания, сълзи, разочарование и на края с мъжа ми решихме - ще осиновяваме! Междувременно спермограмата е с 7% , чрез проф. Протич достигнахме до Д-р Кацаров - диагноза Варикоцеле, операция и повдигане процента с 25.
 2007 О, чудо - гледам по ТВ Д-р Стаменов, Господи благодаря, че има такъв велик Човек и специалист!  Щом ни прие отсече - инвитро, няма какво да се бавим. Отново лекарства, защото отново имаше кисти и поредното разочарование, че никога няма да усетя онова топло чувство за второ туптящо сърчице до моето...
 2008 Решихме да се женим и аз отказах да мисля за всичко останало, освен за предстоящото радостно събитие, изкарахме едно чудесно, изпълнено с положителни емоции лято и вярвах, че все пак най-доброто предстои! Записах час при Др Стаменов и зачаках. В първия работен ден на 2009 бях на преглед и се надявах поне за разнообразие медицината да е измислила нов хап против кисти, че вече бях опитала от всичко Доктора гледа и невярва - няма кисти! Веднага започнахме стимулация за инвитро. 12 фоликула, 9 оплодени яйцеклетки и три прекрасни ембриона трансферирани на втория ден. След 15 дни тест с две чертички
Тогава се запознах и с Д-р Сигридов, който проследи цялата ми бременност, вторият велик Човек и професионалист! 
На 15.10.2009 се появиха Биляна, Кирил и Илиян, най-скъпите на този свят!
Момичета и момчета всичко е възможно на този свят, ако силно вярваш и разбира се, ако попаднеш на правилния лекар.
Успех!

Много е приятно да четеш истории с положителен край, нека те винаги да са повече.......

Сега се моля само всичко да е наред. Господ да ме пази и закриля. Или по - точно да пази НАС. Нали вече сме двама . . .
Ще споделя своята история, макар да смятам че е рано. Все пак съм бременна, независимо какъв ще е крайният резултат. Да се надяваме,че ще бъде едно здраво бебе на финал.
Омъжена съм от една година, но с моето момче бяхме заедно още една преди това. Започнахме опитите от самото начало на връзката ни. Свързвах първоначалните неуспехи с какво ли не - стрес, естеството на работата ми, учението ми и какво ли не. Но като изтече първата година се разтревожих истински. Направихме някои изследвания - хормони, фоликулометрия, спермограма. И проблемът излезе на лице - олигоастенотератозооспермия. И при това с наистина лоши показатели - само 8 млн общо, от които 88 % неподвижни. Сами можете да си представите шока и ужаса, които изпитах в онзи миг. Лекарите бяха категорични - инвитро. Не ставахме дори за инсеминация. Нямаше какво да мислим и решаваме. Решението беше взето на мига - ще правим инвитро. Трябваше да изчакаме да мине месец от първата спермограма и междувременно да посетим уролог. Така и направихме. Оставаше само на 7 май, милото да даде материал и това е. Оставаше чакането. Всички казват, че сме се поуспокоили, че сме се абстрахирали от бебеправенето и сме започнали да правим любов. За мен се случи чудо.
Очаквах гадната вещица на 30 април. Естествено нямах никакви надежди, но когато на 30 не ми дойде ... познайте  - у мен се прокраднаха съмнението и надеждата. На 2 май държах положителен тест в ръцете си. Направих си 7 теста и отидох на лекар на 4 ти ден закъснение, при 25 дневен цикъл  Не видя нищичко. Естествено. След още 10 тина дни се видя околоплодно сакче и се потвърди бременността.
А аз все още не вярвам ... Още повече, че единствените ми симптоми са подути и болезнени гърди и често уриниране. Нищо повече. Не ми се гади и повръща, не ми се спи повече от обичайното. А може би е още рано.  Уплашена съм. Но стига съм дърдорила за емоционалното си състояние. Длъжна съм да отбележа, че за около месец и половина от диагнозата на съпруга ми, до забременяването ми изпихме бая илачи.
За повече сведение Дневникът на greenlady , че стана малко дълго.
Желая на всички момичета в този форум да имат щастието да пишат в темата Статистика на успеха. Благодаря ви за всичко, момичета 

Истинско чудо!!!! Нека е така и до края!

Обещах си да пиша в тази тема. Обещах си го, когато четях във форума и търсех отговори и по-късно, когато пак четях и търсех надежда - поне мъничко.
Моята голяма любов се позабави. Искахме бебе. Не се получи през първите месеци. Оженихме се. Тогава не знаехме, че ни чакат четири трудни години. Три от тях минаха в търсене на лекар, на който да се доверя. Първия лекар каза, че всичко е ОК. Втория - също. Отидох при трети. И тогава се започна. Фоликулометрия,  оперативна лапароскопия /отстранена миома/. След тях - биопсия и горене на раничка. Без хормонални изследвания и фоликулометрия - стимулация с клостилбегит - издържах два месеца и никакъв резултат. Чувствах се изтормозена. Постоянно правех тестове - за овулация, за бременност, за какво ли не. Всеки месец се надявах МЦ да не дойде. Понякога се бавеше и как се надявах тогава! СТрашно! И срива беше жесток. Месец след месец. Не споделих с никой от познатите, че имаме проблеми. На всички казвах, че ще се позабавляваме преди да се решим да имаме бебе. Подмятания на работа. Подмятания от роднини. Пожелания да си имаме бебе - все едно трябваше да ми напомнят на всеки празник какво ми липсва. При всеки повод чувах, че "като си имам бебе няма да обръщам внимание на "такива" неща". Единствено мъжа ми беше до мен. Спокоен. Силен, обичащ. Незнам как издържа да ме обича през цялото време, да ме подкрепя и да е винаги до мен. Но го направи и сега сме по-близки и по-силни заедно. Детето ми има страхотен баща! Някак стигнахме до клиника "Щерев". При д-р МАРИЯ КОНОВАЛОВА. Спокойна, внимателна - някак от първия момент повярвах, че знае какво върши.  Започнахме изследвания и няколко месеца по-късно направихме първия опит ин витро. Двуцифрено ЧХГ. Не посмях да се зарадвам. Два дни по-късно направих нов тест. ЧХГ растеше. Последва една лека и щастлива бременност, през която все поглеждах да не дойде МЦ. Родих 2 седмици преди термин здраво, красиво, сладко, пухкаво бебе. Щастлива съм. Всеки път, когато ми се усмихне за мен започва нов живот. Вълшебно е. От мига, в който чух, че изплака времето спря. Сега живея в  приказка. Сега съм щастлива. С детето си.
 
Най-доброто ми решение, беше че сменях лекарите в момента, в който почувствах, че вече не им вярвам на 100 процента, докато отидох в клиника, в която работят страхотни професионалисти и хора. Докато попаднах при най-добрата лекарка. Какво се казва за човек, който дарява радост, щастие, който помага да се създаде живот? Незнам да има достатъчно силни думи. Доста сълзи от щастие изплаках, това знам. Все заради д-р Коновалова. Благодаря!

Момичета, заслужаваше си! Всичко! Щом се случи на мен, и на вас ще се случи!
Прегръщам ви и ви пожалавам моя късмет, и двоен, и троен! От първия опит!
 

  и от нас! От твоята уста,в божите уши!! Да са ни живи и здрави докторите!! Трябва да им вярваме! Пожелавам такава история на всички,които я очакваме!

Хубава история с щастлив край. Поздравления! Наистина е важно да намепиш точният лекар и да му повярваш, и аз се лутах много...от Пловдив до София, и обратно...Най-накрая намерих клиника Селена и д-р Ставрев, и щелият екип от много любезни и млади акушерки. Там се сбъдна мечтата ни. Всичо се нареди после и си имаме едно здраво момченце. Пожелавам на всички късмет!

Здравейте момичета!Аз съм от Варна и съм на 29 год.Това е моето първо посещение във форума.Реших да Ви напиша моята история защото си мисля,че мога да Ви вдъхна кураж и да Ви убедя,че наистина се случват чудеса.Извинявам се само ако не пиша на правилното място.Ето я моята история:
Омъжих се през 2006г. и от тогава правим опити за забременяване, но годините минаваха и нищо не ставаше.През 2008г.направих всички иследвания и се оказа,че проблем няма нито при мен нито при съпруга ми. Препоръчаха ми  чакане и  спокойствие, то само щяло да стане като му дойдело времето.Всички знаете какво е чувството през цялото това време докато чакаш и все ти идва мц.Близките и познатите все те питат, а ако и напълнееш край, вече си и съченяват.Това е страшно депресиращо и болезнено.И така чакахме още 2 години (общо 4 от началото)докато през 2010г. се решихме на инвитро процедура през септември.Цялата процедура мина с лека стимулация,извадиха ми 22 яйцеклетки, 16 се оплодиха,6 бяха идеални от които ми върнаха 2, а останалите 4 замразих.И така, мина трансфера изчках дата за теста и отново разочарование беше отрицателен.След неуспеха поисках да размразим замразените и отново да опитаме трансфер, но се оказа,че и 4те замразени не се развиха.Бях съсипана.Обмислях  да направя лапароскопия.Бях разделена на две,хем ме беше страх и неисках, хем си мислех, че тя може да е последното което да ми помогне и не трябва да чакам.Не предприех нищо просто оставих всичко така.През това време си смених личния лекар.Когато го запознах със ситуацията той съшо ми каза чакай не се притеснявай ще стане и ми изписа витамин Е и В които и съпруга ми също пиеше.Той беше твърдо против да си правя  лапароскопия.Думите му ме успокоиха и отново нищо не предприемах само пиех витамините.През септември 2011г. точно една година след опита инвитро се случи чудото забременях по естествен път.Цикълът ми закъсня и теста беше положителен.До толково ни беше странно и като на сън, че не можахме да изживеем радостта от този миг.Имах лека и безпроблемна бременност, а сега вече и така желаната дъщеричка на два месеца и половина.Та незнам какво да кажа, може би господ си знае работата.Нека всяка си направи извод за себе си от моята история,защото аз все още съм объркана и немога да го направя, но най-важното е ,че сега си имам най-скъпото нешо на света-дъщеричка,която господ е дарил със здраве и красота.Желая на всички, които прочетат моята история да открият в нея  и част от своята и на всички ви пожелавам от сърце господ да ви дари с дете, даже и със две.Успех и много сили на всички!

Винаги съм мечтала да се запиша в тази тема.Не съм от често пишещите, но Зачатие "има пръст" в сбъдването на моята мечта. Предварително се извинявам за дългия и леко объркан текст , но емоциите са много силни...
Нашата история започна през 2006г., когато с мъжа ми решихме, че вече е дошъл момента за детенце. Не съм си и помисляла, че ще има проблем, макар винаги да съм била с нередовен цикъл. И така минаха шест месеца и нищо. Не бях и чувала за репродуктивни клиники и изследвания, насочих се към гинеколога на приятелка. Той ме прегледа и заключи всичко е наред. Пий дуфастон 6 месеца и ще забременееш. Пих го, но бебе така и нямаше. По това време тъкмо се устройвахме в Италия и нямах време за нет.
 Дойде 2007г. Бебе нямаше, а аз все повече усещах, че трябва да се ориентираме към изследвания. Написах в гугъл "проблемно забременяване" и попаднах на Зачатие. Четох, четох и картинката ми ставаше все по-ясна, имахме нужда от клиника по стерилитет. Избрах КИРМ като най-близка. Няма да влизам в подробности, но след три прегледа бяхме наясно, че това не са нашите лекари.
Аз продължавах да чета Зачатие и историите на успелите момичета ми вдъхваха надежда. Трябваше да намерим нашия лекар. Най-споменаваните имена бяха на др. Стаменов, др. Владимиров, клиника Щерев. незнаех към кого да се насоча и затова реших да избирам по интуиция и снимка. така се озовахме в клиниката на др. Владимиров. още след пръвия преглед знаех, че това е нашия човек. Сдържан, но в същото време изчерпателен, без обещания, но с надежда.
Направихме изследвания и проблемите заваляха. При мъжа ми олиготератозооспермия и морфология  3% при мен силно изразена поликистоза + затлъстяване. Доктора предложи инвитро матурация. С такъв трепет поставих първата инжекция, бях сигурна, че ще успеем. стимулацията мина перфектно. Извадиха 6 яйчица, но само едничко узря и се оплоди. В деня на трансфера беше спряло развитие. така приключи първия ни опит. Октомври 2009 започнахме втори. Този път класическо ИКСИ, къс протокол, извадиха седем яйчица, оплодиха се шест. върнаха ми две на трети ден, а другите четири замразихме. Теста отрицателен. След един чист цикъл направихме първи ЗЕТ с два ембриона. ЧХГ на десети ден 0.00...вече не ми се и плачеше. Заровихме се в работа, докато не ни дойде отново силата. Октомври 2011 започнахме нашето трето ИКСИ. Всичко вървеше повече от перфектно. Извадихме 15 яйчица, от тях 11 зрели, но се оплодиха само три. Аз настоях да чакаме пети ден и в деня на трансфера поредната изненада...спрели развитие. В този момент решихме да се откажем. Имахме две замразени от миналия опит ембриончета. Попитах доктора можем ли да ги размразим. Нямах никаква вяра в тях, но исках да пробваме и тоза, за да си тръгна и никога да не се върна в Бг и в клиниката. така на 21 ноември 2011 направихме трансфер на двете последни снежинки. Вечерта се прибрах и вместо да си легна изпих две чаши вино. Нямах грам надежда. на следващия ден се разболях. Вдигнах температура, започнах да кихам и кашлям. Отписах опита още преди да е започнало голямото чакане.
Датата за теста беше 1 декември. Деня преди това реших да препишкам един шуърчек, за да се подготвя за големите нули в клиниката. Беше отрицателен. Вече знаех, че и този път нищо не  е станало. Все пак отидох на кръвен. Лаборантка все още беше Диди. Измайтапи се, че тази седмица всички тестове ги правела положителни и да не се притеснявам. Единя час чакане ми се стори цяла вечност, още повече като видях как сестрите ме гледат и се подсмихват. Най-сетне дойде и доктора и още от коридора ми каза. " Ти нали не вярваше, виж ЧХГ 14.6. не можах да се зарадвам. Знаех че  е много ниско. Разбрахме се да пусна ново ЧХГ на 5 декември. резултата беше 81.5. назначиха ми преглед на 15 декември. Пуснах ново ЧХГ преди прегледа и резултата беше 4581...на екрана видяхме една точица. Беше най-прекрасната точка, която бях виждала някога. Преди Коледа видяхме и сърчице, а в края на януари доктора ми даде зелена светлина да се прибирам в Италия. Изкарах много лека и прекрасна бременност с едно единствено усложнение, което доведе до спешно секцио. На 3 август в 13.50ч. на бял свят се появи нашата ледена принцеса - Ника. Днес прави десет дни, а аз не преставам да благодаря на Бог и доктора, че ни дариха с това съкровище.
Една приятелка ми каза, че " най-тъмно било преди изгрева" сега разбирам какво е имала предвид. Вярвайте момичета. Изгрева ще дойде във всеки дом!

  Манеее  все едно за нас чета......Да ви е жива и здрава Ника и много ,много да ви радва!!!

radost_I, да ви е жива и здрава вашата ледена принцеса НИКА!


За съжаление, в тази тема мога само да се запишя за да честитя нечия радост!.
Но понякога, е важно да се пребориш с неистовото си желание да правиш опит след опит... и да можеш да спреш.

Децата са най-безценното богатство и го пожелавам на всички които не са спрели да се борят! И чакам вашите истории..

radost_I, да ви е жива и здрава вашата ледена принцеса НИКА!
За съжаление, в тази тема мога само да се запишя за да честитя нечия радост!.
Но понякога, е важно да се пребориш с неистовото си желание да правиш опит след опит... и да можеш да спреш.
Децата са най-безценното богатство и го пожелавам на всички които не са спрели да се борят! И чакам вашите истории..

Мила, силно те прегръщам! Написала си го от името на двете ни!
 
Сори за спама!

Радост, да ви е жива и здрава ледената принцеска с прекрасно име Ника!
Момичета, не спирайте да пишете историите на успеха си, дори и на една двойка да помогнете - това е нещо уникално!

Радост, историята ти е като приказка - много болка, но после прекрасен, щастлив финал!
Да ви е честита малката Ника, много радост да преживеете заедно!

Радост, да ви е живо и здраво детенцето! Историята е направо невероятно,

 доплака ми се до като четях!

здравйте мили момичета .дойде и моят ред да да дам  вяра и кураж на всички ви който чакате да чуете най красивият плач -смисълът на живота.ако знаете колко пъти съм си мечтала един ден и аз да напиша моята история.и ето че и моят ред дойде.всичко започна предо около 8 години .бяхме млади ,щастливи и влюбени .и аз  си мислех че ще стана майак лесно като мойте пзнати и приятели............но уви имах път ,не много дълъг ,но достатъчно мъчителен .през 2005 г. склучихме брак с човека който обичам повече от живота си.и започнаха усилени опити за бебе.все си мислех ,че щом този месец не е станало ,то другият ще стане и така и така минаха 2 години ходене по квартални лекари без резултат.не след дълго моя позната ме прати в  клиника селена.и там дойде причината занеуспешните опити за бебе.не след дълго се създаде ФАР ЗА КОЕТО ХИЛЯДИ БЛАГОДАРНОСТИ . последва и 1 опит инвитро -беше неуспешен.много тежко го прживях.мина извесно време и се подложих на втора лапароскопия и хоп -ново 20.имах си вече и хидросалпингс.края на 2010  последва и 2 опит инвитро.благодаря на ГОСПОД ,че беше успешен и сега на 28.08 моето малко слънчице Божидара ще стане на 2 г.имах най -прекрасната бременност .,като изклучим резултата от бхс ,но не всичко винаги е такова каквото изглежда .няма никога да забравя първият положителен тест ,първият път когато чух сърчицето и първият ритник  на това създание.броях дните и седмиците до нашата среща ,толкова чакана и жадувана .сега като се3 замисля бих пак се върнала по този път -пътят на истиското щастие .сега вече сълзите са от радост .Благодаря на ГОСПОД ,ЧЕ Я ИМА ,че тя е мойта дъщеря .хиляди благодарности на клиника Щерев и най -вече на д-р Ганева .мечтите се сбъдват .рано или късно всички ставаме майки.труден е пътят - но толкова истински и смислен е след това животът когато прегърнеш това мъничко човече.Желая ви мили момичета много късмет и вярвайте -винаги има надежда.