rouzi-anna, когато Панчо почина 2 месеца след сватбата ми казах едно голямо КРАЙ!Не исках да преживявам отново тази загуба, даже си мислех, че никога няма да обикна животно отново!
И какво се случва-Август месец, за годишнинта от годежа ни моя се прибира с нещо неопределено в шепата си-с голямо тумбаче, къси крачета и кльопнали ушенца.С едни голеееми тъжни очички.Това нещо е вече в подписа ми.Кара 6та годинка, а все още е на мама бебето.Не мога да си представя как съм живяла 21 години без нея-тя осмисля живота ми..знам, че звучи глупаво, но е така!
Така, че Роузи, обработвай мъжа и действай!Няма да съжаляваш, аз лично ти гарантирам!