joshi а я кажи къде държите на вашата красота тоалетната?

Ами по принцип на балкона,но сега през зимата в другата стая.

Цитат

Osiana колко е голям вашия, че още не те е замаркирал

Ами на 4 години ще стане през март.

---

Я гледай ти!И на мен ми се вижда странно,но това е добър вариант.

Моя котарак докато пиеше хапчета нямаше проблеми, но след като свършиха минаха 10 дни и направо полудя. 2 дни не се беше пребирал в къщи!
Трябва да го снимам и да видите какъв е сладур

  mpia,приеми моите най-искрени съболезнования за загубата на кученцето ти.    Надяваме се скоро да ни представиш своя котарак-любовчия.

и от мен миличка-моите съболезнования.
мили момичета искам да се обърна към всички които обичат животните и да ви помоля да подпишете тази петиция за спасяването на уличните котенца и кученца,да се спре един път завинаги с безразборното им избиване и тровене на улицата.ето и линка:
http://sitekreator.bg/pettion/bulgarian.html

  sbubi,страницата не се отваря.

ето така трябва да стане
www.nobodyspet.eu

От мен 2 подписа- за мен и мъжа ми

много се радвам,момичета страхотни сте

Здравейте, момичета. Дълго време се чудех дали да пиша, защото много ме боли и много ми е мъчно затова, което ще ви разкажа.
На 4 септември се разделихме с нашето куче Каси /моето потребителско име във форума /- женски самоед на почти три годинки. Причината-невъзможност да я гледаме заедно с бебетата. Сигурно си представяте как се чувствах, как се чувствам сега, изобщо какво ми е на душата . Дадохме я на едно младо семейство с две деца, които я взеха с огроооомна охота и обещанието да се грижат за нея. Те са близки приятели на свекърва ми. 4 месеца след раздялата ни, въпросното семейство не иска повече Каси и иска да ни я върне или да я даде на други хора . Не мога да си представя как ще бъде подхвърляна от човек на човек и кой знае какво още ще и се случи. Проблемът с нея е, че тя се изпуска от време на време и в нас пишкаше на теракота в кухнята. Новото и семейство знаеше за този проблем, но очевидно вече не могат да се грижат за нея заради това.
Ние не можем да я вземем обратно, защото аз гледам бебетата сама през деня, не мога да я изведа, когато и се допишка, и да оставя децата сами. Тя е невероятно красива, беше любимката на нашата полянка, гальовна, изобщо е бижу, но единствения и недостатък е това, че се случва да пишка вътре понякога. До дни трябва да си я вземем....не знам какво да правя, на кого да я дадем. Не искам да я давам на хора, които също ще я изхвърлят... . Моля ви за съдействие, дали познавате някой който си търси куче, може би е най-добре да живее в къща с двор, за да тича там. Признавам, че е трудна за гледане в апартамент защото е много голяма, и също така е научена да спинка в спалнята до леглото ни. Още една причина да не можем да си я вземем обратно, защото сега до нас са бебетата. Много ме боли, много ми е мъчно, и се чувствам ужасно затова че се разделихме с нея, но нямам друг избор. Взехме я, защото бяхме сами, и искахме да се грижим за нея като за наше бебе. Сигурна съм, че ме разбирате в това отношение, а сега когато се появиха дългочаканите ни дечица едва ли не ни стана ненужна. Това разкъсва сърцето ми . Не съм я виждала от 4 септември, интересувахме се как е, и новите и стопани ни уверяваха, че е добре и че много я обичат, че тя се чувства добре там. Но ето как се развиха нещата. Мислехме да идем да я видим с бебетата на рождения и ден на 25 февруари . Страхувам се да не я дадат на непознати, които ще я бият или пък ще я заплодят, за да търгуват с кученцата и, тя все пак е скъпо куче. Никога няма да забравя, как мъжа ми я отведе от къщи, а сълзите ми не спираха с дни, както и сега. Тя си мислеше, че отиват на разходка, а всъщност ни напускаше завинаги. Господи, колко само ни обичаше тя.
Моля ви за помощ и разбиране! Благодаря ви сърдечно, че изчетохте дългия ми пост.

Ето я и Каси, тя много обичаше да позира

Ей, Каси, разрева ме, ох ако не е свикнала да се гледа вътре бих я взела. Но знам, че щом е свикнала да живее вътре, не би могла да живее вън. Просто с това не мога да се преборя с моя мъж иначе и куче да гледам вътре. Дано да успееш да намериш някой, знаеш ли ще питам едни наши близки наскоро загубили тяхното, те са в апартамент но това не е проблем.

пусни обява в дог а или в без дом
никога неможеш да бъдеш сигурна в какви ръце ще попадне

ако искаш аз мога да пусна и да помогна
познавам доста хора

Kassi, разплака ме направо!
В момента на майка ми им трябва дворно куче, но за съжаление Каси е научена вътре и живота навън ще бъде истинско наказание за нея.
Иначе там където живее майка ми всички казват,че искат да са куче или котка в нейната къща. :lol:Но просто Каси няма да приеме да живее навън.

ето така трябва да стане
www.nobodyspet.eu

3 подписа от нас, сложих го като попис в Скайпа си.

Ох, направо не знам, не съм спала до сутринта, цяла нощ мислих за Каси, Боже на никой не пожелавам да изживее това което се налага да изживеете, Вяра. На мен ми е толкова мъчно и тежка, а за вас ...........просто нямам думи. Очите направо са ми подути от рев.
Накарах моя мъж да прочете, постинга ти, вече не е така категоричен, че не иска куче вътре, неговите очи също се напълниха.
Между другото каза ха ни, че ако за едно лято се приучи да живее вън, щяло да се аклиматизира и можело да живее вън. Но целия процес на преход от вътрешен начин на живот, към външен, трябва да стане плавно и постепенно.

Mary-ииииии!!!!Давай и ние ще помагаме да убедим мъжо!Много ми е мъчно за Каси, така искам да си намери дом!Давай, не можеш да си представиш как се зарадвах като прочетох какво си написала.Много ще се радваме!

Милата Каси.Напълниха ми се очите.
В петицията има два подписа от нашето семейство.
Аз казвала ли съм ви,че у нас Марселка мие чиниите .