Като ви чета ми става много мъчно,защото и аз имах котка с която изживях детството си,тя бе с нас 14 години и накрая си отиде .Чак сега се просълзявам въпреки че минаха 2 години от тогава.И сега ,аз съм го казвала един два пъти тук ,че искам животинче,но мъжо не иска.Но истината е, че с него ще се справя ,ще помрънкам ден ,два сериозно и ще се съгласи да си вземем животинче,но аз се страхувам точно от това ,че един ден отново трябва да преживея загубата му.

rouzi-anna, когато Панчо почина 2 месеца след сватбата ми казах едно голямо КРАЙ!Не исках да преживявам отново тази загуба, даже си мислех, че никога няма да обикна животно отново!
И какво се случва-Август месец, за годишнинта от годежа ни моя се прибира с нещо неопределено в шепата си-с голямо тумбаче, къси крачета и кльопнали ушенца.С едни голеееми тъжни очички.Това нещо е вече в подписа ми.Кара 6та годинка, а все още е на мама бебето.Не мога да си представя как съм живяла 21 години без нея-тя осмисля живота ми..знам, че звучи глупаво, но е така!

Така, че Роузи, обработвай мъжа и действай!Няма да съжаляваш, аз лично ти гарантирам!

роузи-анна и аз мила имах сащия проблем с мажа,но сега имам 2 котки и едно ку4е.ку4ето ми е второ по ред и то от скоро защото предното умря.а преди тези две котки имах друга която убиха за сажаление.и то от наи омразните както казват моите приятелки-сиамска.и представяш ли си каква воина беше в нас да докарам сиамска котка на маж които мрази котки и е алерги4ен кам тях.лелеее докато кажа вземам котка и тои се беше опап4ил ама аз инат няма да оставя животното да го изяде змията я./беше за ве4еря на една змия/.а мажа да си варти с папки голяма работа или да свиква с котката или с папките нямаше избор.но савсем скоро нещата по4наха мааааалко по малко да се подобряват и сега е голям любител.наи се втрещих след като говидях за прав пат да преграща спас/котарака/.беше санувал 4е му е спасил живота и така се по4на малко по малко любов  

Кара 6та годинка, а все още е на мама бебето.Не мога да си представя как съм живяла 21 години без нея-тя осмисля живота ми..знам, че звучи глупаво, но е така!

изобщо не звучи глупаво.бари е моето първо детенце и не мога да си представя живота без него.

Преди да вземем Муни, имах мойто Меги.....и след две години още не мога да я прежаля и сигурно няма и да мога. Снимката й стои на нощното шкафче до главата ми. Много често я сънувам и после си поплаквам...Прекарах 15 щастливи години с нея и си отиде в ръцете ми за броени часове ... Даже и сега като отивам в майка все си мисля, че ей сега ще я видя да ме чака на стълбите...сега имам Муни, но даже аз не я исках в началото, щото не мислех че ще мога...давах си ясна сметка, че това не е същото като с нея и даже си мислех, че е някакъв вид измяна...
Обаче това Муни сега ме кара да се чувствам по начин, който трудно се обяснява и отначало се опитвах да се държа на дистанция, обаче не се получи, ама никак. Татко все ми се кара, и ми казва да гледам на нея като на животно - ама като не съм там  викал на майка: не се карай на детето...
Та така.
Много тъжно стана...

Прегръщам ви всички

Разчувствах се и аз като чета за загубите на вашите любимци.Сетих се за непрежалимият ми заек Съни,колко ми липсва ако знаете.Вижте го,красавеца:
http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=26711&AlbumId=105668

Аз съм вече влюбена.  Ето в това.http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=26711&AlbumId=96722

Аз съм вече влюбена.  Ето в това.http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=26711&AlbumId=96722

Аз съм вече влюбена.  Ето в това.http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=26711&AlbumId=96722

ААААААА, това е една от годениците на моя Дони!

Разчувствах се и аз като чета за загубите на вашите любимци.Сетих се за непрежалимият ми заек Съни,колко ми липсва ако знаете.Вижте го,красавеца:
http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=26711&AlbumId=105668

Каприс, съжалявам за твоето зайче, толкова е пухкаво, миличко. То всъщност каква раса беше? Не съм виждала до сега такъв готин заек.

Каприс, съжалявам за твоето зайче, толкова е пухкаво, миличко. То всъщност каква раса беше? Не съм виждала до сега такъв готин заек.

Оси,не зная точно каква порода беше Съни,по непотвърдена информация от нета е Blue Point,но не съм много сигурна.Наистина всички ми казваха,че за първи път виждат такъв заек.

http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=29281&AlbumId=105703     ето го и единия ми любимец

Каприс,съжалявам за зайчето ти,голям пух,и аз за първи път виждам такава порода.
Петя а твоята писанчо как се казва ,каква порода точно е,много е красив.Момченце ли е?Ах как искам да го нагушкам

Тази порода зайчета наистина е много интересна, но както каза моя мъж, всичко може да се крие под този пух 

Каприс 

Петя ,а имаш ли идея колко струват тези породи,че искам и аз такъв пухчо да ме топли особенно сега в студа.

 :lol:ако не даржиш на документ за родословие са около 300 лв.+-50лв.моя го взех за 300.няма да сажаляваш ако си вземеш като плюшени игра4ки са.ако не си глледала котка савета ми е да си вземеш женска

Nina мога само да те гушна  не знам дали ще мине, но ще си спомняш за него винаги - и точно тогава трябва да е усмихваш, защото той ще те гледа

capris много интересна порода е било твоето пухче и аз не съм виждала подобно. а за котката нямам думи - такъв голям пух само да гушкаш, гушкаш, гушкаш чак до забравяне - пу пу пу

Петя74 твоето пухче е с много интересен цвят на козинката - пу пу пу - наистина ли е мързелива и гальовна

да спи по цял ден става само когато е гладен и му се ьоди до тоалетна.дори в момента спи и санува нешо :lol:мята лапи и мранка насан

Обещах будна снимка на Бенджи.



А тук е с лятна премяна