И моят това ми призна.
Така е,колкото и трудно да е,важното е да запазим себе си и мъжлетата...а то всъщност зависи само от нас.Другото ще се случи,когато трябва.Успех!

здравейте,
аз също следя развоя на събитията и сега ми е притеснено и любопитно едновременно.. какво се случи с бебчетата, мъжете и проблемите?
горе главата и весели празници

как да започна като начало само ще ви кажа че живея с приятеля си вече 3 г и от 7 месеца правим опити за бебче но както се досещате има проблем. знам че когато признаеш на себе си че имаш емоционален проблем това е малката крачица която води към пътя на решаването. при мен проблема идва от там че се боря сама с това. живея в град далеч от роднини и приятели. единствено приятеля ми е близък и няма да ви казвам какво става като се скараме за нещо. вървя по непознатите улици, в непознатия град, с непознатите хора и сам си сама с проблема си а тои набира сили в мен и усещам как ще експлодирам(една тиха екзплозиика дълбоко в мозъка ми).а тепърва ми предстоят ходене по софиа и по разни прегледи и тем подобни. аз вече изживях една операция и стреса е наистина голям сега се повтаря. по-страшно е защото тогава не правехме опити за бебе(разбирате). направо ми идва еи така както си вървя и да почна да тичам....да избягам. уви от себе си не можеш да избягаш. затварям се в себе си все повече, само някои (които е запознат с случая ми) като ми каже ----" успокои се, трябва време да мине"--- и ми идва да хвана нещо и да го фрасна. никои не разбира страха ми и само дават съвети от които ми става по-зле.тъжното е че сам си самичка приятеля ми има много работа и точно сега когато имам наистина нужда от него тои не може да ми обърне нужното внимание дори понякога ме отрязва  от коеот разбира се аз си правя криви заключения.скоро ми предстои преглед вече при специалист( надявам се). малко се успокоих като си назначих прегледа но това е нож с две остриета.защо трябва да е толкова трудно. имам една единствена приятелка тук и тя е бременна в 6-тия месец няма да ви казвам как сам като сам покраи нея(разбира се радвам се за нея) по ирония на съдбата другите 2 момичета които познавам така и са ми по близки едната е в 9-ти месец а другата малко след 5-тия. направо не е за вярване. звучи като заговор даже   разбира се не е хахаха но аз... не знам.. те се опитват да ми вдъхнат кураж но става по зле. дори вече ги избягвам.какво да направя като е по силно от мен.а като сме заедно не може да се говори за друго освен за бебета а аз не издържам.и мисълта че почнах да правя опити преди тях направо....да се родят живи и здрави дечицата им но аз просто не мога да им обясня как се чувствам  дори малко се сърдят.....понякога толкова се отчаивам че ми минават много страшни неща през главата( е не искам да ви кажа че искам да се самоубивам) не го мислете, просто мисля че е повече отколкото мога да понеса при това сама.

здравей naha. И аз съм изпадала в подобна ситуация. Много е трудно и адски боли. Покрай мен също е пълно с деца. Племенници племеннички и т.н. Обожавам ги повярвай ми, но като си тръгнат ми е толкова самотно и пусто. И когато някой се опита да ме оспокой избухвам на секундата. Така загубих доста приятели. С мажа ми в началото много се очуждихме. С времето човек се учи да се справя с болката. Сега ми е все едно колко деца има покрай мен, и колко бременни. Радвам и се с пълна сила. Знам че е адски трудно, но ако ти не си помогнеш и господ не може. Като се отчайваш и се затвориш в себе си едва ли ще си помогнеш. Затова гледай само напрет и скоро да ни зарадваш с 2 чертички.И не си самичка повярвай ми. Ами мъжа до теб каде го остави. Помисли че без него смисала на всичко се губи. Най-важното е да сте заедно и да се обичате, тогава  няма невъзможни неща

Здравей naha, много мъчно ми стана като прочетох написаното от теб. Искам, ако мога да ти дам поне малко от моята сила и кураж, но знам че ти сама ще се справиш и ще изживееш всичко. Основание да мисля така ми дава твоя постинг, в който ти вече си направила първата крачка като си споделила всичко това и си си дала ясна сметка какво те тревожи и измъчва. Сега ти остава само да го преодолееш и съм убедена, че с времето ще откриеш начина по който да го направиш, защото виждам колко добър и интелигентен човек си. Мога единствено да те посъветвам да започнеш да гледаш по-позитивно на нещата и да се усмихваш повече. Намирай си повече развлечения и не допускай проблема със забременяването да те обземе изцяло. От личен опит мога да ти кажа, че първата година от опитите ми за забременяване беше най-кошмарна. Постоянно ме мъчиха разни въпроси и си фантазирах, че ще ми се случи какво ли не. Живота ми минаваше на лента и не намирах никакъв смисъл от него. С една дума не знаех защо живея, защото винаги съм си мислила, че най-важното нещо, което човек трябва да остави след себе си са децата. Но от както намерих сайта на Зачатие и се запознах с доста от момичетата (които смея да нарека добри приятелки, без да ги познавам лично), някак си се успокоих и почнах да виждам светлина в тунела, за което им благодаря от сърце. От тях научих, че трябва да се боря и да вярвам, че всичко ще има един прекрасен край .

Желая ти успех и  никога да не загубваш вярата си, която според мен е най-важното нещо за човека!

Поздрави

еи ама вие наистина сте много добрички  и отзивчиви без да преовеличавам мога да ви кажа че до сега никой  не е можел да вдъхне толкова кураж в мен отколкото вас всичките. странно нещо е живота получаваш помощ от  там от кадето не си очаквал и още по странно е че дори не знам как изглеждате и това ме навежда на мисълта че наистина хората не бива да се оценяват само по външноста ние сме точния пример вие сте моята светлина в края на тъмния емоционален тунел. аз намирам сили да се справям но като си споделя тук макар да рискувам да отекча някои ми става по леко аз също съм отворена за всички и с радост ще помогна на този които се обърне към мен. вярвам че с общи усилия отново ще повярваме в мечтите и усмивките ще озареят лицата ни    на всички пожелавам весели празници и 2+2+2+2+2......... много много по две чертички догодина за всички измъчени сърца.  

Може ли да помрънкам малко и аз?
Отдавна не ме е боляло толкова. От 14 часа не спирам да мисля. Криво ми е, апатията направо ме задушава. Не ми се работи, не ми се говори, нищо не ми се прави - искам да съм сама.
Вчера - в деня, в който разбрах, че този месец отново няма да имам овулация, че този месец пак няма да се надявам за бебе, че шансовете не са нулеви, ами чак минусови....но...вчера се държах учудващо добре, приех го "мъжки", докато...докато не излезнахме вечерта една компания и едната девойка ми каза, че е бременна. А не го планираха. Мислиха да правят сватба чак септември, но ето на - още някой ден и влиза в третия месец. Боже, не й завиждам, напротив, пожелавам й всичко да е идеално, да няма проблеми, радвам се за нея. Обаче аз. Сякаш някой бръкна дълбоко в утихналата рана. Защо? Защо при някои става толкова лесно, прекалено лесно.
Мъча се да се успокоя. Ето на, аз, ние всичките, ако не бяха проблемите нямаше да разберем, какво означава това чудо да сътвориш живот. Нямаше да знаем толкова много за нашите тела. Нямаше да се познаваме и да намерим такива добри приятели. Нямаше, нямаше да има много неща. Но....аз не исках. Никой не ме попита дали искам.
Боли ме. Плачи ми се.

Тези редова не ги пиша за да чакам някой да ме успокоява и съжалява. Просто исках да споделя. Защото знам, че който ме прочете и ще ме разбере. А кой по-добре от вас би ме разбрал?! Така уж се чувствам малко по-добре.

Дръж се за нас.
Тук всички знаем как и колко боли.

Да ви кажа честно аз малко престанах да споделям с околните  ми, откакто открих форума, тъй като съм наясно, че тук мога да прочета и да споделя точно това, което чувствам, мисля и което ме вълнува. Тук се разбираме от една дума, на всички ни е до болка познато и трепването от новината, че някоя наша позната е успяла; очакването на овулации и менструации; поредните психози и променливи настроения...
Какво се опитвам да кажа ли - абе много ви благодаря на всички, че сте откровени и че отделяте време да напишете мнението си и да успокоите, да посъветвате и, и ... и искам да ви    и да ви

Сякаш някой бръкна дълбоко в утихналата рана. Защо? Защо при някои става толкова лесно, прекалено лесно.
Мъча се да се успокоя.

Васи всички изпадаме в подобни ситуации и сме се мъчили да разберем "защо?" , но трябва да се държиш. Това е не бива да се предаваш. А по въпроса за мрънкането всеки има такива моменти ние за това сме тук за да те изслушаме това помага понякога. Знай че сме до теб. Мисли за нас като за твоята подкрепа.   Насили се,  усмихни се и давай напред!  

Боже, не й завиждам, напротив, пожелавам й всичко да е идеално, да няма проблеми, радвам се за нея. Обаче аз. Сякаш някой бръкна дълбоко в утихналата рана. Защо? Защо при някои става толкова лесно, прекалено лесно.

Да си призная съвсем често - аз пък завиждам (не в лошия смисъл на думата - съвсем благородна завист), в същото време се радвам, когато всичко протича нормално при тях и ме боли, когато се случи нещо лошо. И в същото време, съвсем егоистично си задавам въпроса - а те съчувстват ли ми, дали разбират проблема, който имам и колко сила се иска, за да можеш да се радваш с тях? За съжаление отговорът, до който все по-често стигам е "не" и това от една страна е тъжно, защото хората не знаят колко болка има в нас и от друга страна ме прави щастлива, защото никога няма да я изпитат.

Моята сестра която ми е кака роди второ дете преди три месеца.Страшно много го обичам и постоянно акъла ми е при него.Виждам че сестра ми се старае като отида у тях и веднага ми го дава да го гушна,да го преобуя,да го преоблека...Усещам че и на нея и е мъчно за мен.Едва ли подозира каква е болката която изпитвам когато го взема да го преспя примерно.Боли ме не защото не е мое/все пак ми е племенник/а защото като заспи трябва да си тръгна без да видя как се събужда и гука

Милички, добре че ви има - наистина е безценно, че можем да се разберем с две думи  И аз напоследък не споделям много много с околните - може ли да се сравни със споделянето с вас!!
Както понякога пиша, сте ми виртуалните сестрички , ама как иначе, като за толкова съкровено и всепоглъщащо нещо като борбата за дете вие сте ми приятелите, опората, помощта!

И аз се скапах малко ... уморих се да се движа нагоре-надолу по емоционалната крива... Като почнахме опитите - каква радост! Като се закучи - колко страхове, притеснения, униние. Като започнахме изследванията - пак нови надежди и приповдигнато настроение, че сега вече ще стане. Като не стана, пак умора и болка. Като направих лапароскопията, която разсея последните съмнения и всичко се оказа ОК, как ме озари отново радост и тръпнех в надежда.... (даже мъж ми каза, че съм изглеждала по-особено, по-спокойна и ведра...) Пък като се оказа междувременно, че спермограмата се е подобрила почти до нормоспермия - казах си "е няма как да не стане до 3-4 месеца" - надежди, планове .... Като не стана и двете инсеминации минаха безуспешно, пак в тъмнината - защо не става, какво още да направя ... Като направих хистероскопията и се оказа, че имало остатък от полип, който може би е пречил - пак надежди до облаците, пак планове.... И ей го на, днес пак ми дойде  Поемам поредната крива надолу по емоционалната синусоида....

Знам, че всичко това ви е познато и на вас

Васи, а на теб искам да кажа, че 2005 ти донесе едно много хубаво събитие - сватбата, така че не е минала напразно    Все пак и тия неща са много важни - ние като ги имаме, и недооценяваме въпроса... някои хора са самотни и това им тежи.

Прегръщам ви

ВАСИ,горе главата-ще дойде и нашият час.

Днес си позволявам едно малко полудяване, днес мога да плача, да викам, да мразя и проклинам целия свят, та дори да забравя. Но утре сутринта, ще се събудя в 8:00, ще си измеря ББТ, ще приготвя кафе и закуска за двама. Ще погледна любимия и той мен и любовта ни ще ни направи по-силни до следвакщия път.... и после оттласък от  дъното.... и пак.... Как бихме продължили без доза полудяване или без любов!?
Ако не е писано на нас, то поне на вас да ви се случи, момичета!

Здравейте момичета.Нова съм в форума но май съм най стара в опитите да имам бебенце и сигурно най лудата!!!!!! след 9 инвитро и то неуспешни и на края на целия филм диагноза ;ЦИТАТ- от докторката която ми идваше да я цапна ,,О ми ти нямаш яйцеклетки вече това е ранна критическа.Така както ида е ГОРЕ ГЛАВИЧКИТЕ НА ВСИЧКИТЕ И НАШЕТО СЛЪНЦЕ ЩЕ ДОЙДЕ.
                     СТИСКАМ ПАЛЦИ С ПОКАЗАЛЦИ  ЗА ВСИЧКИ НАС  

Добре дошла  и дано не се задържиш дълго тука.

Също така добре дошла и в клуба на Лейди-тата!

олеееееееее чак сега влизам тук благодаря ти за хубавите пожелания ЛЕЙДИ много сте разбрани    
успех на всички -пчелички :wink:някой да не се обиди за пчеличките

Ха, май дойде и моя ред да помрънкам - не знам какво стана - вчера любимия каточели беше забравил, че в неделя съм на лапароскопия и предложи в събота да ходим да хапнем вечерта някъде. Стана ми кофти (нали знаете - разхлабително и ресторант, някак си не върви, въпреки че говорим за това, какво ще се прави в събота вече няколко дни), но го преглътнах - какво пък толкова. Днес, обаче, като ми сервира по телефона, че е купил билки за забременяване (някои сигурно са прочели) и искал да започнем веднага да ги пием, но не бил сигурен как се пият и как бил поръчал две опаковки (и общо струват 30 евро - не че цената е проблем) и как щяло да стане и т.н. и като чух оптимизма в гласа му и усетих някаква вяра и не спира да звъни...  и  не знам какво ми стана - стана ми едно такова тъжно и мило и някак си драго и пък много тъжно и... и сега не мога да спра да рева, а съм на работа и не може така. И въпреки всичко - ето на - сълзите напират и не мога да ги спра. Е, оплаках се, ама започва наистина да ми се струва, че съм лудичка...