Здравейте момичета!Радвам се,че ви има :PЕто и моята историййка:на 35г съм-скоро навършени :lol:Преди 4 и 1/2 месеца съм получила диагнозата ин витро
...по доктори ходя от 33 и 1/2г,тъй като дотогава не бях се сетила ,че искам дете
..изведнъж обаче ми се искаха 2 поне
...сега ми предстои първото ин витро и проблема при мен е,че въпреки прекрасните и видимите резултати на напрдналата медицина, аз не вярвам,че ще ми се случи точно на мен...никога през целия си живот не получих нещата само блаодарение на късмета си
...и тогава защо ми е сега да вярвам
...ее,истина е,че се промених малко през последните месеци и разбрах най-накрая каква тъпанарка съм била
...и че докато аз идиотката държах всичко да върша по-план и етапите в живота ми да вървят последователно...другите хора просто си вървят през живота...без план, но техния път в живота се оказа правилния
...та, не разбрах досега защо майка ме е родила жена
....ее,как да не ми е яд на себе се за допуснатата грешка и как да не си признавам заслуженото наказание
...събудих се чак на 33 и 1/2години,че ми е време за деца,тъй като всички останали неща бях свършила по график
...
Благодаря на авторката на тази тема,тъй като за мен вече стана болезнен този въпрос: КОГА? и като то го чувам вече ставам адски чувствителна
...та сегартъй като не ми седи в проклетия характер да питам -а сега закъде?-ще ви казвам само,че не виждам защо да не гледам от самото начало и към осиновяването на някое 1-2 деца.Сигурно това е малко егоистично,но аз не виждам смисъла да живея с мъже си без да олеждам и възпитам поне 1 дете
...и ето ти 50%от сялата работа пак ще мога и аз да свърша :lol:Не е гаранция,че ако детето си е собствено мое ще бъде по-добър ученик или с повече късмет в живота или пак ще постигне чудеса....
Моля се само съдбата да е благосклнна към мен и да ме срещне с една малка душичка,което да има нужда от мен
и ако Бог е рекъл ще си родя и своето
...но лично аз не виждам смисъла на агонията и минаващите години
....какво толкоз?Нека сме живи и здрави вички!
