Абе момичета, я се стегнете - толкова неща сте преживели - стимулации, пункции, коремни операции, ОХСС ... та сега едно секцио ли ще ви уплаши! Я !

Аз раждах секцио в Шейново при д-р Попов.
Ходих през месец на прегледи, а след седмия месец всеки месец. С влизането в 36-та седмица започнахме да обсъждаме евентуалната дата за секцио. Терминът ми беше 4 януари, аз настоявах операцията да е на 26 декември, докторът ми предложи 28, но Господ разположи да е на Коледа. Седмицата преди датата ми направиха кръвни изследвания и ехография и ми написаха картон. В показанията за секцио беше написано бременност след стерилитет, състояние след инвитро и седалищно предлежание на плода. /В средата на седмия месец бебето се обърна с главата нагоре/.
Не пропуснах да опитам от всички ястия на бъдни вечер. От някои дори повторих
В 2:40 през нощта срещу 25-ти ме заболя доста силно корема и усетих, че нещо ми мокрее. Станах до тоалетна макар че бях пишкала час преди това и видях, че съм мокра, а пижамата ми мирише на белина. Разхождайки се из къщи в размисли душ ли да си взема, да пийна ритуално кафенце или да легна да си доспя щото по това време не ми се искаше да будя доктора, мъж ми се събуди и след 25 минути бях опакована в шейновска нощница. Дежурната акушерка слезна сънена и с недоверие дали наистина са ми изтекли водите ме качи в предродилно отделение. Казах, че съм пациентка на д-р Попов, но решиха преди да го събудят да проверят какво е положението. Докато ме преглеждаха за разкритие и дежурният лекар се чудеше откъде точно са изтекли водите те плиснаха отново. Включиха ме на монитор, за да засекат контракциите и сърдечните тонове на бебето. От скука започнах и аз да гледам часовника през колко време "ме заболява корема", защото не мислех, че това са контракции. Оказа се, че са тъкмо такива през 7 минути. Дойдоха да видят записа и любезно ми обясниха, че още е рано да викам д-р Попов. Междувременно ми взеха кръв и урина за изследвания и след час донесоха резултатите. Стана 6:30 сутринта и му позвъних. Дежурните му колеги му обясниха какво е състоянието ми и насрочиха секциото за 8 часа. Имах предварителна уговорка и с неонатолог от болницата /д-р Гергинова/, на която се обадих да кажа в колко часа ще бъде операцията. Отново направиха преглед за разкритие, решиха че бръсненето ми има нужда от корекция и ми направиха клизма. Не е толкова неприятно, а още повече че в съседство с тоалетната има и душ. ПОставиха ми катетър. Дойде доктора, засмян, и тръгнахме заедно към операционната, където тъкмо пристигна и неонатоложката. Поставиха ми абокат и започнаха "да ме наливат". Не знам с какво, но отне 10-15 минути. Анестезиологът за броени минути постави спиналната упойка. Общо взето докато се чудя как съм успяла да се свия толкова с големия корем всичко беше готово. Започнах да се опитвам да си движа краката в такт с музиката в операционната и да виждам, че те не помръдват. Струпаха се докторите зад чаршафа, започнаха да се майтапят, че след многобройните уговорки за датата детето само е решило да вземе нещата в свои ръце. Усещах, че нещо ме дърпат и се борят, но не съм почувствала и грам болка. Чух обаче следния разговор: " Аууу какво голямо дупе! То няма да мине оттук, трябва да доразширим разреза!". Докато асимилирам за какво говорят чух мяукащия плач на моят едър мъник Опитах се да се надигна да го видя и в този момент ми го показаха. Ами наистина беше най-хубавото бебе на света!
ПОздравиха ме докторите за хубавия син и започнаха да ме разпитват как ще се казва, на кого ще бъде кръстен и т.н. Навън обаче беше тъмно, а ярката светлина в операционната направи от стъклото огледало. И извъртайки си главата в тази посока забелязах какво се прави, за да се затвори моя корем Загледах се.... и изведнъж се зачудих дали ми става лошо или просто ми се доспа Затворих очи и се опитах да заспя, но след малко чух д-р Попов да ме вика зад чаршафа : "Абе Венета, какво правиш бе, спиш ли?? ", а аз "Ми опитвам се "
Междувременно неонатоложката беше измила и увила малкия човек и го беше показала на баща му. Докато дремех на операционната ми го донесе пак, да се уверя, че номерчетата на неговата и моята ръка са еднакви.
Приключиха с шиенето за около половин час и ме заведоха в реанимация. Няколко системи, пясък на корема, половин час тракане на зъбите, а после голям студ. Лигнин и найлон бяха постлали под мен, защото не можех да ставам.Час и половина по-късно започнах да си размърдвам палците на краката и ми беше много забавно как мисля, че мърдам целия крак, а всъщност не е така.И след толкова дългото чакане за сън най-накрая заспах. Сладко и блажено. Поисках си обезболяващо вечерта и пак заспах. Естествено на следващата сутрин първото ставане те кара да си мислиш, че си покорил сериозен връх. Бях леко замаяна дали от упойката или от почти 24-часовото обездвижване, но радостта от измитите зъби в този момент е огромна! 8)А какво да кажем за половината филийка хляб с парче сирене! Ами беше толкова вкусно!
Любезна санитарка дойде и ми взе сака, за да го занесе в стаята, където щяха да ме местят. И в момента, в който казах, че имам запазена ВИП стая сякаш се спуснаха черни завеси! "Ами тогава ходи си я намери стаята, ти луда ли си да даваш допълнително пари?! И ако обичаш не сядай на тези чаршафи!" Ама къде да попитам за тази вип стая? Отговор не получих. Така сама, клатушкайки се от крак на крак и със сак в ръцете трябваше да остана един час права и самичка в коридора докато издирвам начин да се настаня в стаята си. Предимството на ВИП стаята е 1. тоалетната и 2. редовните посетители. Нямах намерение да се лишавам от това!
Е, настаних се и зачаках да ми донесат бебнцето Междувременно се качи и таткото, и бабите и, и, и....
Емоцията в този ден те кара да се замислиш за болката само когато ставаш от леглото. Виж, през нощта започнах сериозно да се замислям дали следващото раждане да не е нормално Но всичките ми колебания и болежки отлетяха на следващия ден.
Тъй като не успях пред раждането да си намеря гащи за еднократна употреба си взех дълбоки памучни бабешки гащи и превръзки. Еми никак на ми беше зле и с тях. Ако до втория ден не си успяла да отидеш до тоалетната по голяма нужда ти дават разхлабително /в моя случай бизелакс/. И така, на четвъртия ден ми слезе коластрата, а успоредно с това и аз и бебето бяхме в чудесна форма, което позволи и да ни изпишат.
За мен раждането  беше лесно и весело и наистина в сравнение със стимулациите, лапароскопиите и всички други интервенции- най приятно!

Мели, какво е ОХСС  , това май не съм го правила 
Via, много свежо звучи твоя разказ 

А защо всички пишете за спинална упойка при секциото?  Нали се прави с епидурална, защото може да се допълва...

момичета, когато настъпи Часът, страхът се изпарява. мобилизирате се и се стараете да "си свършите работата". така сме устроени жените-феноменално. а и както ми каза моята Док - Всички хора, дето вървят по улицата, не са правени в завод. от майки са раждани
аз даже бих ви казала - наслаждавайте се! моментът е уникален и ще ви носи само щастлив спомен. няма да се повтори емоцията, за първи път ставаш МАЙКА!

Понеже темата се поизмести, ще разкажа как беше при мен. Аз съм от тези, при които възстановяването не беше лесно и ако някой би се стреснал от това което ще напиша, може би не трябва да чете.
На 02,08,2006 откриха хипотрофия на плода, остаряла плацента и малко околоплодна течност и влязах в патологията на МД. Казаха ми че ще остана до раждането/преди това влизах там 2 пъти за по около месец/, а терминът ми беше на 22,09,006. Грижиха се много добре за мен и бебето, а пък и акушерките вече ме познаваха и отношението им към мен беше доста добро, за разлика от отношението им към други пациентки. И така на 30,08,2006 ми сложиха поредната система, на обяд вече ми беше изтекла и отидох да ми я махнат, обядвах и си легнах. След около 15 мин малкото човече се размърда доста и изведнъж се чу само "пук"/буквално/ и ми изтекоха водите. Едно от момичетата от стаята отиде да извика акушерката, тя провери дали наистина става въпрос за изтекли води, след това се обади на лекарите/бяха си тръгнали вече, защото вечерта щяха да бъдат нощна смяна/. Незнам къде са били , но дойдоха за половин час. Прегледаха ме, след това ме прегледаха още двама доценти и решиха че ще раждам със секцио. Причините бяха : седалищно предлежание на плода, хипотрофия на плода и бременост след стерилитет. Направиха ми тоалет, клизма. Свалиха ме в предродилна зала и след един час започна операцията. Анестезиологът ми сложи упойката в 15,45ч , изведнъж притесненията ми изчезнаха и ми стана едно весело и хубаво . Пусна хубава музика и започна да ме боде по гърдите , за да разбере дали ме е хванала упойката. Сложиха ми чаршафа и усещах само дърпане и натискане. В 16,18 ч анестезиолога каза че се показва едно бяло дупе и след секунди чух този така очакван плач. Казаха ми че е расов мъж и го занесаха в друга стая. След малко ми го показаха, едно голичко, с разперени крачета и ръчички, мъничко човече. Питаха ме за номера, а аз нищо не виждам , след дълго взиране се разбрахме. След това дочувах само как се тюфкат лекарите, получих кръвоизлив, а на мен само ми се пееше. През цялото време си пеех заедно с радиото. В 17,45ч приключиха и ме преместиха в реанимацията.
На сутринта , акушерката почисти раната  и ми каза да се раздвижа. Да но аз не мога да се изправя. Дойде рехабилитаторката и ми помогна да стана от леглото, но гръдните ми мускули така се бяха стегнали, че по никакъв начин не можех да стоя изправена.Едвам си поемах въздух, вследствие на това ми прилуша. След около час ме качиха на 7-мия етаж и разбрах че бебчето ми е в интензивно отделение. Амбицирана да се кача да го видя, започнах да се раздвижвам, но все още се задушавах. Въпреки всичко тръгнах към 8-мия етаж, но акушерката ме спря, каза че съм приличала на призрак и не ми позволи. Вечерта към 19,00ч акушерката от нощната смяна ме заведе при моето сакровище, трябваха ми десет мин за да стигна до там, но щом го видях забравих колко ме боли.
Задухът продължи още три дни. Не можех да стоя изправена около месец. Имах болки до преди около два месеца и все още когато си пипам разреза имам неприятно усещане. Но всичко си заслужава. Важното е че синът ми е жив и здрав/да чукам на дърво/, всичко останоло са бели кахъри.

Ох героини сме ние жените героини . Ако мъжете трябваше да раждат щяха да забранят ражданията със закон . Аз мисля за раждането от момента, в които забременях. Знам, че е глупаво. Много поучително идват разказите на всички мами и аз не мисля, че трябва да се страхуваме. Трябва да вярваме в добрия изход от ситуацията, а какъв по-хубав от това да гушнеш така дълго чаканата рожба . Моя проблем така да го нарека идва от това, че живея в провинцията, нямам никакво доверие на лекарите тук (и това ми се доказва с всеки преглед), искам да раждам в София и разбира се ще разговарям с д-р Владимиров за това. Та искам да попитам тези които са раждали там и са от дълече как е протекло всичко? Кога са ви приели в болницата? Ако раждането е нормално как седят нещата с постъпването в болницата? В моя случай още в началото ми казваха всички секцио по ред причини, но не се знае още. Поздрави на всички мами и много гушки за сладките им бебенца  .

Нахи, мене ме взеха около 25 дена по рано.уговорих се по тел с доктора и той ми каза веднага след нова година да пристигам в о,тделението с направление за раждане.тъй като имаш моя термин,предполагам,че и ти ще бъдеш привикана около 1-2 януари.ще минеш задължително поне 2 прегледа за да се изкажат категорично за секцио.при мен беше така.ще ти следят тоновете всяка сутрин.общо взето докато си чакаш датата е това.лежиш,спиш,ядеш и дебелееш.зима е, стоиш само вътре в стаята.кошмар но се изтърпява.сближаваш се със съквартирантките,обменяте опит и така.няма страшно.само зимата да е по мека,и да стане по лесно после предвижването.ние сме на 340 км от софия и нямахме проблеми.

Да си призная и аз нещо се притесних от това секцио, може би след един коментар на една акушерка по повод на това, че съм имала 3 операции преди това, та тя каза "Ауууууууу ама що не родиш нормално, то това няма да е секцио, а цяло дране", тая дума така ми се наби в съзнанието, че сън загубих. Ако Мели е тук ще се радвам да се включи с малко разяснение, относно секциото и може би налични сраствания, до колко е по голям риска /в случая може би по скоро за мен/?

Да си призная и аз нещо се притесних от това секцио, може би след един коментар на една акушерка по повод на това, че съм имала 3 операции преди това, та тя каза "Ауууууууу ама що не родиш нормално, то това няма да е секцио, а цяло дране", тая дума така ми се наби в съзнанието, че сън загубих. Ако Мели е тук ще се радвам да се включи с малко разяснение, относно секциото и може би налични сраствания, до колко е по голям риска /в случая може би по скоро за мен/?

Ами включвам се. Винаги съм била против профанизацията в медицината. Хубавото знаеш ли кое е - че не акушерката ще ти направи операцията. Предполагам имаш лекар, на когото да вярваш, попитай него за евентуалните рискове, за самата операция - как ще протече, какво те очаква, той самият притеснява ли се от евентуални сраствания, има ли опит и т.н.

Благодаря ти Мели, така и ще постъпя.

Аз родих секцио в гр.Русе при д-р Хубчев.
След като влязох в 7-ия месец се оказа че раждането трябва да е с операция.Проблемът беше при мен не при бебето-бъбречна операция направена 1997 година.Бъбрек с много уголемени размери който може да развие тежка инфекция и няма начин да ме оставят да родя нормално.Уплаших се смърт.Ревях по цял ден.Исках да родя детето си нормално.Но нещата не ги решавах аз а докторите.И така планово секцио-термина ми е 21.05.2000.Взимат ме в болницата още на 12.05 и на 15.05 в 08.часа сутринта ме вкарват в операционнат.Аз разбира се роня крокодилски сълзи от страх.Слагам ми упойката да заспа по-бързо.При мен беше с пълна упойка.Събуждам се в реанимация нещо много ми тежи на корема който се е смалил.Тогава осъзнавам че бебето се е родило.На ръката ми виси номерче-номер 29.Питам сестрите какво е стамало и всичко ли е наред с бебето ми а една от тях ми се сопа''че какво ме интересува мен твоето бебе ние сме тук да се грижим за теб''.Идеше ми да я удуша.След молби от моя страна ми каза-момиченце 3.100кг. 59 см.На другия ден си отидох в стаята-аз на 3 етаж бебето на 4.Момичета от моята стая които ходеха да си кърмят бебетата ми помогнаха да изкача стълбите и най-накрая я видях-най-сладкото бебе на света.Не можех да повярвам.На 5-ия ден ни изписаха и се прибрахме в къщи.Тогава татко и я видя за първи път.Там правилата са такива -свиждания няма.

Виолет, недей да слушаш разни акушерки.Аз родих секцио и въобще не е страшно.Желая ти всичко добро.

Ето че тази тема е много интересна за мен лично защото скоро ми предстои секцио и ми е любопитно всичко относно как протича преди и след това.Благодарим на всички които са написали за техния щастлив ден как е преминал,но ще помоля ако имат възможност още мами да си кажат как преминава едно секцио и какво правят зя подготовката му. Че да се успокоим малко,все пак се страхувам и от неизвестното.Благодаря ви предварително.

Момичета и на мен много скоро ми предстои раждане секцио,ама доста скоро,та затова изчитам темата не за първи път,това което споделяте не ме плаши,дори напротив-колкото повече научавам,толкова по-спокойна се чувствам.Благодаря на всички,които пишете и нека се вкючат повече мами с разказ за своето раждане

Baksisa,видях че си писала че си при д-рДаскалов и аз съм при него,в коя клиника ще ти е секциото.С каква упойка ще си,питам те защото мен много ме е страх и сигурно ще искам пълна ако може,но следващия път ще говорим повече за секциото с доктора.Така като гледам навлижава ти щастието гушнеш своя бебок. :DЖелая ти безпроблено раждане и бързо възстановяване и да разказваш и ти как минава.

Baksisa,видях че си писала че си при д-рДаскалов и аз съм при него,в коя клиника ще ти е секциото.С каква упойка ще си,питам те защото мен много ме е страх и сигурно ще искам пълна ако може,но следващия път ще говорим повече за секциото с доктора.Така като гледам навлижава ти щастието гушнеш своя бебок. :DЖелая ти безпроблено раждане и бързо възстановяване и да разказваш и ти как минава.

Аз родих при д-р Даскалов и се радвам,че той даде живот на моят син .Секциото беше най приятното изживяване,защото за половин час без да усетиш нищо виждаш така желаното бебче.Упойката беше спинална и епидурална това значи, че следващия ден не чувстваш болка,защото те обезболяват.Маха се лепенката,ставаш и си правиш душ.Звучи много лесно и така беше.По този начин мога да родя 10 деца,но само при Даскалов

Леле колко се радвам,че чета толкова успокоителни и хубави неща за секциото. Наистина доктора ни е невероятен специалист и човек и това ме кара да съм още по спокойна.Благодаря ziza.

Ziza,наистина твоето раждане ми дойде доста успокоително,защото с напредване на времето малко се "спичам",дано и моето да е такова и аз като теб после да разказвам така оптимистично!
iulianka,виждам,че си няколко седм.след мен,така че ще разказвам.

Baksisa,леко раждане и бързо възстановяване ти пожелавам! И те чакаме да се върнеш по скоро и когато можеш да разказваш как е и да ни успокоиш и ти.

Забравих нашият доктор работи с най новите методи относно зашиването,така че разреза е много малък и не се махат конци просто всичко е пипнато от ръка на професионалист .Не се притеснявайте всичко ще мине по вода обещавамви