Мили мами, сигурно се сещате и вие колко въпроси сте си задавали преди раждането.

Ако може да ни помогнете (на очакващите бeбета) с вашите разкази, сигурна съм, че много от нас ще намерят отговорите в тях.

При кой лекар и в коя болниотца родихте? Той ли ви следеше бременността? Доволни ли сте от болницата? От неонатологията?

 Аз се питам също, ако получа контракции през ноща и трябва по спешност да родя, без предварителна уговорка в този случай дали ще искат да ми направят секцио в Майчин Дом примерно? А с този избор на екип в Токуда, ако го няма екипа, които съм избрала, дали ще ме вземе дежурния екип?

Как точно беше с упойката? Бързо ли се възтановихте? Кога зарастват шевовете, колко голям е разреза?

И всичко за което се сещате и може да ни бъде в полза.


Благодаря ви предварително

Ето моят опит:
Още при констатиране на бремеността ми откриха хематом и тъй като трябваше да се следя дали нараства реших че ще отида при познат д-р. Спрях се на д-р Диков /тогава работеше в МД/ и останах разочарована, никакво внимание, гледаше само да претупа. Наложи ми се да вляза в болница/МД/ и попаднах на д-р Георгиев и д-р Хранов, те ме следиха през цялата бременост и ми направиха секциото.
В МД не се прави секцио по желание, дори да имаш уговорка с лекар, трябва да има показания за това. За да ми направят операцията ме прегледаха трима лекари и чак тогава се пристъпва към манипулацията.
Условията в МД не бяха много добри , но сега видях че ремонтират.
Доволна съм от лекарите, че ми помогнаха да запазя бебето си.
Неонатолозите са сред най-добрите в София, погрижиха се за малкият ми син много добре.
За самата операция: Поставянето на упойката беше най-плашещо за мен, но се оказа че не е толкова страшно. Не боли. След това усещаш само натиск и опъване, но не и болка и след около 20 мин. се появява дългоочакваното бебче. От упойката ще трепериш извесно време и след като отшуми ефекта й започва да усещаш болка, поставят ти инжекция и след това не усещаш нищо. В интензивното стоиш около 24 часа, може и по-малко/ аз стоях 12 часа/. Раздвижването е най-неприятната част, но е поносимо след това те качват в отделението и се запознваш смалкото сакровище. Престоят е средно 6 дни. Не боли когато свалят конците.
Разрезът ми е 12 см и чак сега започва да избледнява.
Това се сещам, ако имаш въпроси питай!

точно пък в Майчин дом секцио по желание няма да ти направят никога.
там са много, ама много трудни на секциото.

по-добре иди в Токуда.
там и условията са по-добри, и неонатологията им, чувам, е добра.

самата операция не е нищо особено. аз лично се възстанових много бързо. болки не съм имала изобщо, защото ми сложиха силно обезболяващо. конците се свалят на 6-тия ден и можеш да се къпеш спокойно. разрезът е голям колкото трябва, как да ти кажа... ако си тръгнала на секцио, претенции за това не можеш да имаш. как беше с упойката - малко странно усещане, но му свикваш. изобщо, вълнението е толкова голямо, че някак се абстрахираш от факта, че те режат и всичко останало.

моя позната роди в майчин дом секцио по желание реално. за целта обаче си извади цял куп фалшиви причини и направления. имаше си уговорка с ивет райчева

и аз да ти кажа накратко.секцио съм раждала майчин дом.не пожелание, а при мен беше задължително секцио и да не се допуска нормално раждане в никакъв случай.понеже съм от русе и нямаше как в софия да ми следят бременноста.ходила съм при д-р Мазнейкова и Карагьозов.последния стана шеф на аг в токуда, но претърпя катастрофа и половин год.не работи.секцио по желание трудна работа в майчин дом.даже и при мен извикаха двама доктори да се подпишат и да ме прегледат.професор Карагьозов и проф.Пранчев.упойката -нищо страшно.лично за мен слагането на катетър и клизма бяха по неприятни от нея.по време на самата интервенция се грижат добре за теб.вълнуващо е.комуникираш постоянно с екипа.възстановяването е бързо.около 24 ч престой в реанимация.моят шев е естетичен с 1 конец само.първата операция пак бях така.белег почти нямам.мизерничко е в болницата,поне преди 3години.но все пак няма да ти е дом,6-7 дена се изтърпяват някак си.бебето няма да е при теб.ще го вземаш на 3ч за хранене.останало време - преса,сладки приказки с дружките,безкрайни разговори по тел и сън.това се сещам.успех.
п.п. мисля,че ако държиш толкова на секцио и си намериш връзка не е невъзможно да ти го уредят.както е дала пример лили.
по темата - раждах при д-р Дяволов.доволна.

Моето впечатление - не е чак толкова "мисия невъзможна" секцио в МД - София, особено откакто има легална тарифа за плащане на 500 лева в касата на болницата.

Моите преживявания: Откъм 5-ти месец наред с доктор Персенска, започнах ежемесечно да ходя и при д-р Дяволов. В началото на девети месец зачестиха моите посещения в МД и в края на 38-ма седмица си ме прибраха в патологията /заради остаряла плацента и изоставане в развитието на плода, плюс високо кръвно/. План-схемата беше да раждам нормално, защото плода не беше голям, а за придружаващите ми заболявания се вземаха адекватни мерки.  Няколко дена - слушане на тонове по поне три пъти на ден, кръв, урина, прегледи. И така до един  заветен петък 13 - още от обед започнаха леки контракции. Някъде към 20 ч. падна тапата, изтекоха ми и водите, контракциите зачестиха.
Много бях смешна как ходех при акушерката да я питам кво е тва контракция - защото усещах нещо като менструална болка, обаче нищо по-особено. Отговори ми, че като спра да й задавам хилейки се този въпрос, значи това е контракция. Беше права жената. Та тъй , значи някъде към 21 часа ме свалиха в предродилна зала. Овързаха ме с коланите и се започна. Няколко пъти док ме преглеждаше за разкритие - няма, само 1 см. и след няколко часа мъки в контракции , се объркаха тоновете на бебето и се взе решение за секцио. Приведоха ме в операционната много бързо,сложиха ми катетър /слагането и махането не боли, противно на изписаното в бг-мамата/,  набочкаха ми два абокада в двете ръце, анестезиолога /един млад пич/ ми бодна от раз спиналната и се почна. Има - няма 20 тина минути и се появи моето слънчице - дребно, но много ревливо. Зашиха си ме както му е реда и ме върнаха в предродилна, защото местата за реанимация бяха изчерпани. Лично мен най-ме боля банката с осцикотин /доколкото разбрах я слагат за обратно свиване на матката/. Изправих се на 7-мия час след секциото и в четири часа следобед /по-малко от 24 часа/ ме приведоха в следродилна клиника. За след родилна клиника на 7-мия етаж мога да кажа само, че е голяма мизерия и ми идеше с калашник да стрелям там - я по гълъбите, я по някоя акушерка или санитарка. За бебета отговаря др Попиванова от неонатологията. Мила жена, но малко надменна.
Конците ти ги свалят на 5-ия ден. На 7-мия ден те изписват ако всичко с бебето и майката е наред.
В заключение : доволна съм от избрания от мен лекар - д-р Дяволов. Човека си свърши перфектно работата. Отлични впечатления имам и от д-р Марков - бях в негова стая в Патологията, а в деня на раждането ми беше дежурен и също ме обикаляше, както и от д-р Павлова също от Патологията. 

Иска ми се да питам и аз нещо, което ме вълнува по темата. След секцио ако си имам кърма и всичко е наред, кога най-рано можеш да си кърмиш детето?

Планово секцио при д-р Александров в АГБ - Варна, на 7-етаж- ВИП сектора. Мога да кажа, че условията са перфектни, целият екип са много любезни и усмихнати - цената е три пъти по-ниска от която и да е частна клиника в града, болницата разполага с неонатология доколкото знам най-доброто отделение във Варна. За д-р Александров е излишно да пиша още веднъж, защото е написано много във форума - един от малкото истински и добри хора и лекари, които познавам. Бях със спинална упойка, през цялото време си приказвахме с док и асистента му, а също и с анестезиолога. Единственото неприятно усещане беше зъзнене в резултат от упойката, което отмина след около час. Бебетата ги показаха веднага, а ги донесоха на следващия ден за няколко минути. На третия ден вече са при майките и идва акушерка, която да помага за кърменето.
QnaT, може да попиташ в екипа сигурно могат да ти го дадат още първия ден да кърмиш, за мен това не беше първостепенна цел в живота и оставих на тяхната преценка, а така или иначе кърма ми дойде на 4-тия-5-тия ден чак

Следеше ме д-р Мариана Райчева от МЦ Хестия, раждах във Вита с нея. Условията са супер, но няма неонатология и са леко дезорганизирани, както впрочем в повечето частни болници. Неонатоложката, която пое детето, беше д-р Гергинова от Шейново, цял живот ще съм й благодарна на тази жена. Дани беше в много тежко състояние, тя се справи блестящо, а Вита имат необходимата линейка с транспортен кувьоз с обдишващ апарат.

Все пак, втори път експеримент с болница без висок клас неонатология няма да си правя, така че сега изборът ми е стеснен до МД и Токуда (в 37 гс съм). Избрах Токуда заради разказите на мамите за 7 етаж на МД, където са родилите оперативно, а аз този път съм с абсолютно показание за секцио, така че няма да ме пратят на ремонтирания 12 етаж. В Токуда се запознах и с д-р Масларска, завеждащата неонатологията, обясних й историята с първото дете и страховете ми сега, доста ме успокои жената, дано не се налага да си общуваме много този път.

За избора на екип - д-р Диков ми даде мобилния си телефон, да го търся по всяко време, ако се почне по-рано. Ако не го намеря (например е в операция), да тръгвам веднага към болницата, дотогава или те ще са го намерили, или ако наистина много бързо се развият нещата, ще те поеме дежурният екип. Няма да те оставят така в никой случай.

Упойката беше спинална, не я усетих. Бебо изскочи след 5-10 мин, после още 45 мин ме шиха. Има един момент, когато шият коремната стена, в който много ти се повръща. Конците ми бяха резорбиращи. Белегът ми още си е тъмно червен, но това е от много необичайния ми тип кожа, на мен и от лапарото преди 3г белезите ми още са ярки. Боли доста първия ден, но после бързо минава. Моята операция беше следобяд, аз не спах заради тревогите покрай детето и през нощта сама си се раздвижих, на 16-тия час станах сама. Възстанових се много бързо, не съм имала никакви оплаквания после, макар че кумата ми твърдеше, че боли и дърпа около година след секциото (тя ражда в Германия). А, от упойката около 10% от хората после много ги боли глава. Аз съм от тях, направо исках да си махна главата на 2-3 ден, раната беше бял кахър в сравнение с това. Вливат течности, дават болкоупокояващи, но ефектът беше 30 мин спокойствие и после пак. Мина си на 3-тия ден.

Късмет и дано всичко мине гладко!

девойките,

айде прочетете внимателно какво е попитало момичето:

Аз се питам също, ако получа контракции през ноща и трябва по спешност да родя, без предварителна уговорка в този случай дали ще искат да ми направят секцио в Майчин Дом примерно?

и тогава си разправяйте личния и чуждия опит със секциото по желание в МД.

аз съм била с предварителна уговорка и т.н. и трябваше да постъпя в клиниката в МД да ми уреждат документално секциото, имах не две, а дванайсет РЕАЛНИ причини за секцио. да, но ми изтекоха водите предсрочно през нощта, постъпих спешно и на моя доктор му отне точно 13 часа да уреди разрешението за секцио, като в това време аз бавно полудявах от ужас, а разкритието ми беше 1 см и се опитваха да ми индуцират раждане кретените. и досега съм убедена, че това забавяне доведе до огромните проблеми на сина ми след раждането.

така че, отговорът на горния цитиран въпрос е твърдо и категорично - НЕ РАЗЧИТАЙ.

Лежах за задържане в майчин дом за около месец 2002 година. Честичко минаваха доктори, които да ни кажат че ако искаме да раждаме секцио да им се обадим. Срещу около 500 лева на ръка щяли да уредят нещата. Попитах една лаборантка от родилна зала как става и тя ми каза, че начинът е когато този доктор е дежурен през нощта да се наложи спешно секцио. Но имали наистина много строги правила за секцио. Например ако има вече едно раждане със секцио, второто задължително е секцио и не подлежи на коментар.
Предполагам че не е необходимо да ви казвам след този коментар на мен какво ми мина през главата. Но не отидох да раждам там.

Аз се питам също, ако получа контракции през ноща и трябва по спешност да родя, без предварителна уговорка в този случай дали ще искат да ми направят секцио в Майчин Дом примерно?

Където и да било секцио вероятно ще ти направят само ако имаш наистина абсолютни показания или раждането е на етап, на който е очевадно, че контракциите са неефективни и разкритие за нормално раждане няма да се получи. Но дотогава и на теб ще са ти излезли ангелите. Според мен, ако държиш на секцио, трябва да си избереш лекар, да идеш поне на един преглед при него и да се разберете, че ще те поеме. Другото ми се вижда твърде голям риск, особено при ценна бременност след стерилитет. А къде да си избереш лекар - ми явно в МД е по-трудно за секцио, щом Джам при маса истински показания пак са я мотали толкова време. Не е невъзможно, ама трябва да се уговориш. За Токуда съм съвсем сигурна, че ако идеш направо за раждането, без да си била на прегледи при тях поне 1-2 пъти, вероятно ще те пренасочат към др болница, даже да искаш да си платиш избора на екип. Просто те имат много ограничена база и си я пазят за родилките, които са се следили поне накрая при тях. За другите болници нямам достатъчно информация.

Даже да имаш абсолютни показания и това да го пише в обменната ти карта, ако решиш да идеш където и да е последния момент, непременно трябва да го кажеш на лекаря, който ще те поеме, не на сестри и санитарки. Една моя съседка имаше миналата година такова кошмарно преживяване в Шейново, отчасти заради собствената си глупост - следили я в местната поликлиника, написали в обменната карта, че е за секцио (тя е много нисичка, преборила левкемия в детството си, заради което не бивало да я пускат за нормално раждане с повече стрес и евентуална голяма кръвозагуба, а и бебето беше голямо). Тя отишла за сефте в Шейново за раждането, в нощната смяна, казала на акушерката, че иска секцио, ама не обяснила защо, акушерката й се сопнала, че това не е концерт по желание и си родила нормално за 12 ч. Едва на сутринта докторът прочел картата и лощо му станало, ходил да я наглежда на всеки час, абе драма. Тя е добре, ама нямаше нужда да си го причинява, ако малко по-добре си беше подготвила нещата.

Аз знаех, че ще раждам секцио още преди да успея да забременея. После имах почти всички показатели накуп за секцио, така че никакъв въпрос не е стоял. беше планирано и родих на посочения ден в Шейново при д-р Богословова. Тя ме следеше, не само през бременността, но от 5-6 години преди това и беше в течение на всичките ни проблеми. За мен тя е невероятен лекар и я избрах без най-малко колебание. За съжаление се оказа, че не всичко зависи от избора на лекар. Имах безпроблемна бременност, планираното секцио мина без усложнения. Аз се въстанових много бързо, 6-7 дни след операцията вече бях забравила за нея. никакво главоболие от упойката не съм имала, но за съжаление имаше проблеми с бебето. Имам основания да считам, че е лекарска грешка от страна на неонатолозите, които са пропуснали да направят нещо през нощта. бебето имаше много добър АПГАР след раждането, а на следващия ден ми казаха, че е в кувиоз. Лекуваха я от някаква инфекция, не са написали каква и откъде се е взела. вероятно не са си направили труда да я определят изобщо. Нищо не ми казваха в продължение на няколко дни, Никога няма да проумея как един лекар -шеф на неонатологията -д-р Добрева - може да си позволи да изпише бебето и единственото, което ще каже на родителите е: Дано да не е най-страшното.....Не си направи труда да обясни какво има впредвид, нито е написано в епикризата, но ни прати на хиляди прегледи. така вместо да се радваме на толкова дълго чаканото бебе, ние я съсипахме от прегледи и изследвания, без да знаем защо точно.
Така, че колкото е важен лекарят за операцията, толкова е важен и този, който поема бебето след нея. Ако раждам някога втори път, задължително ще потърся неонатолог предварително, за да спестя ако мога кошмарът, който изживяхме и от който още не можем да се отърсим напълно.

здравейте момичета ! на мен ми предстои да раждам в Майчин дом във Варна при д-р Халачева , ако някой има  някакви впечетления моля да ги сподели . БЛАГОДАРЯ ВИ

И на мен ще ми бъде много полезно, ако някой сподели впечателения от Тина Киркова. Благодаря ви.

девойките,

айде прочетете внимателно какво е попитало момичето:

Цитат на: mari73 в Септември 22, 2007, 18:48:52 pm

Аз се питам също, ако получа контракции през ноща и трябва по спешност да родя, без предварителна уговорка в този случай дали ще искат да ми направят секцио в Майчин Дом примерно?

и тогава си разправяйте личния и чуждия опит със секциото по желание в МД.

аз съм била с предварителна уговорка и т.н. и трябваше да постъпя в клиниката в МД да ми уреждат документално секциото, имах не две, а дванайсет РЕАЛНИ причини за секцио. да, но ми изтекоха водите предсрочно през нощта, постъпих спешно и на моя доктор му отне точно 13 часа да уреди разрешението за секцио, като в това време аз бавно полудявах от ужас, а разкритието ми беше 1 см и се опитваха да ми индуцират раждане кретените. и досега съм убедена, че това забавяне доведе до огромните проблеми на сина ми след раждането.

така че, отговорът на горния цитиран въпрос е твърдо и категорично - НЕ РАЗЧИТАЙ.

Джам, а защо толкова бавно е станало при теб? Вероятно доктора е преценил, че не е толкова спешно..?
Преди 9 1/2 години и аз раждах в МД и то по спешност. Бях влязла 10 дни в 8-ми месец и една зловеща нощ се събудих в 1.30 от страхотни болки /матката ми беше на камък/. Не бях мислила нито къде ще раждам, нито имах някаква готовност за това. Мъжа ми звънна в бърза помощ и линейката ме откара директно в спешното на майчин дом. На вратата, докато чакахме спящия портиер да се събуди и да се дотътри да отключи, получих страхотен кръвоизлив + ми изтекоха водите.
Много съм благодарна на дежурния екип - реагираха много бързо. Докато ме разпитваха за името, в кой месец съм и пр., понеже нямах никакви документи - картона ми беше в поликлиниката, ми поставиха анестезията и ме подготвиха за операцията. Имената на всички не помня /поради състоянието в което бях/, само името на хирурга - д-р Гунев. Но бяха страхотен екип - хирурзите, анестезиолога, неонатолозите...
Вярно, че детенцето се роди недоносено - 1 650г, с асфикция.., беше 10 дни на апаратно дишане и пр., но спасиха както неговия така и моя живот, за което съм им безкрайно благодарна.
Та така, условията са ужасни, вярно е.., но... докторите /поне тези, на които аз попадна/ бяха изключително всеотдайни и добри специалисти.

Родих със секцио в Селена гр. Пловдив при д-р Даскалов! С пълна упойка! Събудих се чак когато сложиха на гърдите ми малката кукличка! После пак съм заспала! Гадно е слагането на катетър преди нея! След това няколко часа реанимация и след това в стаята! Вечерта станах за малко! На следващия ден още сутринта махнахме  катетъра, системите, превръзката и в банята! В 9.00 отидох да си търся слънчицето да го накърмя! Бяха го нахранили вечерта с Ам  и малко се дърпаше ама захапа - т.е. на 24 час я кърмих! Не съм имала болки! операцията даже не разбрах къде е! ПОсле не ти остава време да я мислиш!    

Родих секцио в Тина Киркова. Наполовина по желание, наполовина по индикации (висок диоптър и наследствена глаукома, 4 месеца медикаменти за задържане, двойно увита пъпна връв, бременност след стерилитет - само последното беше вписано в картона като причина). След перипетиите около тежката бременност бях сигурна, че мога спокойно да раждам само при моя си доктор. Д-р Стаменов има договор с Тина Киркова да изражда като външен лекар. Това означава, че неговите родилки заплащат наем на операционна, анестизиолог и екип.
Бременността следих при д-р Стаменов и в Тина Киркова при д-р Гергов. Д-р Гергов си е сбъркал призванието - незинтересован, отнесен, инертен. Разочарована съм много от него. От него ми зависеха болничните, които получих изключително трудно. Само 2 пъти ме е гледал на ехограф, като първия път спомена между другото, че не вижда сърдечна дейност, ама можело и да съм бременна. Най-добре си спестете срещата с него.
Преди самото секцио има няколко процедури. Първо отидох да си направя тест за алергии. Прави се в самата болница, плаща се на регистратура. Разграфяват ти двете ръце и правят леки одрасквания, върху които капват от различните упойки и обезболяващи. Аз се оказах силно алергична към голяма част обезболяващи и слабо алергична към една упойка. Пих по схема препарат, който да притъпи алергичната реакция.
Следват кръв и урина в деня преди секциото. На мен ми взеха допълнително кръв и преди самата операция, защото бяха загубили изследването. Резултатът излезе за половин час, така че ако нямате скорошно изследване и това е вариант.
Преди операцията е необходимо обезкосмяване. Аз ходих на кола маска два дена преди операцията, защото се страхувах, че ще получа силни контракции и исках да е максимално близо до датата. Не получих Вие идете по-рано, защото може да не се успокои кожата до операцията и ще ви е дискомфортно. Вариант е и бръснене или депилатоар. Обикновено искат да се почисти и корема, така и направих. После не се е засилило окосмяването.
Предня ден спирате да ядете от 18 часа. Пиете си очистителното и дежурите в тоалетната. Това обаче няма да ви спести клизмата в приемното
Рано сутринта отидохме в болницата, документите ми бяха там от предния ден. Мъжът ми остана отвън с багажа, аз влязох в приемна. Там попълваш документи, дават ти нощница, ръчния преглед го отказах. Сега е момента да си изнесете дрехите навън, да си вземете едно малко пликче с телефон, мокри кърпи, тоалетна хартия, сапун и вода. После правят клизма и отиваш в предродилна. Ако имаш късмет, тоалетната е свободна и я посещаваш един, два пъти. Слагат ти апарат за мерене на тонове, катетър, последни изследвания и абокат. Ако не сте се обезкосмили, вадят от един буркан със спирт самобръсначки с неясен произход и те обръсват. Обстановката не е никак приятна, към хората без протекции, отишли да раждат без уговорка, се отнасят зле, към другите - подчертано добре. Неприятно и сконфузно е. Цари напрежение - все на някой му пукат мехура, вливат окситоцин, правят ръчно разкритие. Родилна зала е съседна и се чува всичко. Врати изобщо няма затворени никъде. Аз бях насрочена за второ секцио и чаках доста време, та се наслушах.
По някое време идват да те вземат, хващаш си торбичката с катетъра и отиваш на собствен ход до операционна. Там всичко е далеч по-спокойно. Всички са приветливи, работят на музика (Симеон проплака на "I feel good"). Свиваш се на кълбо и се стараеш да не мърдаш. Първо ти слагат лека местна упойка в гръбнака, после вадят голямата игла за същинската. Не боли! Ама по-добре не поглеждайте иглата. Следват редовните бъзици с анестизиолога - той твърди, че те е хванала упойката, ти категорично отричаш, той ти казва да си вдигнеш единия крак, ти уж го вдигаш уверено право нагоре и после с изненада установяваш, че си лежи спокойно на масата
Първата част от операцията минава бързо. Режат експедитивно, изсмукват шумно околоплодните води и почват да вадят бебето. В този момент има доста дърпане и клатене. Неприятно е, може да ти стане лошо, виждаш напрегнатите лица на докторите и чуваш реплики от рода "Докторе, много се е омотало бебето, дърпай от твоята страна, че си по-силен". И тъкмо когато си готов да избухнеш от напрежение, ти показват едно бяло дупе. Моят син не благоволи да се разплаче силно като по филмите, каза само едно слабичко Мяу и заспа веднага. Бебето го отнасят настрани да проверят жизнените показатели, а теб те очаква дълго и досадно шиене. Около 40 минути, ако не се лъжа. Мерят ти кръвното непрекъснато, говорят с теб и реагират веднага, ако не ти е добре.
По някое време носят бебчето измито и повито, държат го до главата ти, можеш да го докоснеш и целунеш, показват ти, че е със същата гривничка като теб и го отнасят да го покажат на поизнервените роднини.
След като те зашият, те изкарват от операционна, да те покажат и теб. Треперенето вече е започнало и може да си страшна картинка, ако има деца се постарайте да се стегнете. Аз не успях да овладея треперенето и уплаших сестра си. Носят ти багажа в реанимация. Не забравяйте водата! Малки спортни шишета (отпред изглеждат като биберон). Нека ви отвият капачките, вие няма да можете да си напрягате коремните мускули. Телефон, вода и кърпички, няма да ви е до друго. Може да си вземете и чорапи, сигурно често ще се отвивате, а няма как да се завиете първите часове. Ако не сте алергични ще ви включат на система, ще можете да поспите и дори да се смеете след няколко часа. Аз нямах този късмет и изкарах реанимация с две инжекции аналгин. Късно през нощта се примолих за нещо обезболяващо допълнително, извикаха анестизиолога и получих нещо, което ми помогна да заспя.
През цялото време сте с катетър, отдолу под вас има найлони, слагат ви и огромни парчета лигнин. Неудобно е, мокро, скърцащо, студено. Обаче пък това е допълнителен стимул за раздвижване сутринта. Махат катетъра и почваш да ставаш. Ще ви се завие свят, ще ви стане лошо и ще боли много първите 2-3 пъти. Бонусът е, че можеш да идеш до тоалетна, да обуеш гащи за еднократна употреба и да сложиш превръзка. После ти дават и малко кисело мляко - първата храна от два дена. Настаняват те в стая и чакаш да дойде време за хранене на бебоците. Изкарват ги всички в коридора, ти обикаляш около 40-50 бебета и си гледаш номера на гривничката. Откриваш аналогичен номер на бебе и гордо присвита на две, почваш да буташ количката към стаята за първата ви истинска среща.
После забравяш, че не си във Вип стая, че храната е гадна, че корема боли. Като слезе и кърмата към четвъртия ден се успокояваш и почваш да чакаш изписването.

Малай, Ултра, бях забравила колко увлекателно пишеш!

Ултра, много хубаво си го написала - благодаря ти. Не се откъснах от монитора до края на разказа ти. Малко страшничко ми изглежда - не е както си мислят повечето бъдещи мами, че секциото по желание е лесния вариант. Явно трябва докторът да си прецени, когато му дойде времето