0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
« Отговор #80 -: Октомври 10, 2007, 03:51:49 am »
след аборта в 20г.с. имах кървене две седмици и зацапване до към 30-тия ден. на 33-тия започна цикъла. не ми е правен кюртаж.
Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
« Отговор #81 -: Октомври 17, 2007, 18:09:42 pm »
Преди малко казах следните думи за Мима,  но ми се ще да ги отправя и за теб Вили:

Хей момиче,
нещата в живота са много по-сложни отколкото на нас ни се иска.
Ние се опитваме да опростяваме сложността на света до едно ниво, където нашата степен на познание ни позволява да направляваме нещата по своя воля.

За съжаление понякога това не ни се отдава,   но това не може и не трябва да ни отказва.
Не би трябвало и да упорстваме прекаленно много, в смисъл че понякога прекаленното хвърляне за постигането на една единствена цел може да попречи и на реализирането на същата.

В живота ни има преплетени много случайности,  аз много обичам да наричам тези случайности - божии работи. Природата си прави понякога шегички с нас.  Но природата е велико нещо и ние можем само да и се удивляваме.

Ти си загубила толкова много близки хора и при това съвсем за кратко време. Самият факт че природата е избрала други да си заминат - а теб те е пощадила - би трябвало да ти говори много.
Значи ти имаш още много неща да вършиш в сегашния ти живот. И след като искаш да дадеш нов живот - сигурен съм че това ще стане. Може да не е от първия, може да не е и от втория или третия път.

Понякога това може да стане на десетия път.  Но това няма значение. Важното е че ти искаш да направиш нещо, продължавай напред.  Междувременно не спирай да се радваш на живота в множеството му други форми:  радвай се на цветята, на тревичките, на Слънцето - който е основния ни източник на топлина и енергия и без него никакъв живот на Земята нямаше да е възможен.

Смени си мирогледа,  приемай нещата спокойно - такива, каквито са.  Емоционалните залитания в случай като твоя биха били много зловредни.  Пази си емоциите за хубавите неща - които ще дойдат по-късно.

Хайде чао, дръж се, не си сама,  много сме, ти си част от голямото цяло, животът е пред теб.
Знам че не ти е лесно, ама ще се справиш.
------------
Живота е пълен с изпитания, не е лено да си жена, не е лесно да си майка,  не е лесно да си родител.  Не е лесно и да си мъж.  Не е лесно да си жив човек. Понякога трудностите правят живота по-интересен. Всеки може да се оправя с лесното. Но само силните хора обаче съумяват да преодолеят трудностите. Останалите отпадат.  Бъдете силни,  следвайте предначертания си път до края. Никога не се отказвайте от себе си.
*

    petq74

  • ***
  • 373
  • Роден да пълзи, не може да лети!
Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
« Отговор #82 -: Октомври 19, 2007, 22:15:11 pm »
 :balk_47:вазхитена сам от написаното по-горе малко са мажете които могат да ти вдахнат толкова много кураж и надежда да те накарат да продалжиш да се бориш само с няколко изре4ения :balk_81:
Пух?- Каза Прасчо
Да!- Отговори Пух
Нищо!... Просто исках да съм сигурен,че те има Пух!!! Каза прасчо хващайки Пух за лапичката...
*

    z22

  • *
  • 3293
  • мама на слънцa
Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
« Отговор #83 -: Октомври 19, 2007, 22:38:48 pm »
аз пък изобщо не съм възхитена.Да хубаво го е написал човека,но е толкова лесно да се кажа от човек,който не го е преживял.Дали щеше да му е толкова ведър постинга след загубата на 3 бебета.
 Не мога да разбера Димо,какво търсиш в този форум.
<br />
*
Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
« Отговор #84 -: Октомври 20, 2007, 12:54:49 pm »
Моя аборт беше в 9г.с.,като въобще не бях разбрала, че има проблем и ми дойде като гръм от ясно небе, след кюретажа (с пълна упойка) кървях около 10 дни,но слабо, а до 15-ия ден имах и някакво много гадно жълтеникаво зацапване  :x след това си мислех,че ще чакам М поне 1 месец,а то взе че ми дойде на 30 ден след аборта- доста обилно и с болки, но те не са нищо в сравнение с болката в душата! mama*07, пожелавам ти след няколко месеца да бъдеш mama*08!!!
 :bighug:
Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
« Отговор #85 -: Октомври 20, 2007, 15:59:02 pm »
Здравейте момичета,

Да се присъединая към вашата болка и да споделя, че преди три месеца загубих бебето си в седми месец.Беше истински кошмар.Родих го/ ако въобще може да се употреби тази дума/ по естествен начин, а след това дори ми трагна и кърма.Няма нужда да ви описвам какво съм изживяла.Казаха, че е бебето е умряло заради усукатна около оста си пъпна връв.По важното което бих искала да ви кажа и което е нещото което ми помогна и винаги ми е помагало в такива моменти е вярата ми, че винаги ни се случва нещо,което ни предпазва от друго по-лошо нещо!Никой, никога не може да отговори защо и по каква точно причина съдбата ни изпраща изпитания, но аз мисля,че в такива моменти не бива да се самозабравяме в тъгата си и да се замислим колко лоши неща се случват ежеминутно по света!Аз съм благодарна, че останах жива, че хората които обичам са до мен и ме подкрепят!Всеки ден си мисля за момиченцето което загубих, но не питам защо, просто искам и се моля да успея да износя и родя едно живо и здраво дете следващия път!   
*

    Nataly*

  • *****
  • 2785
  • Няма несбъднати мечти. Има изоставени желания!
Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
« Отговор #86 -: Октомври 20, 2007, 22:24:30 pm »
Здравейте момичета,

Да се присъединая към вашата болка и да споделя, че преди три месеца загубих бебето си в седми месец.Беше истински кошмар.Родих го/ ако въобще може да се употреби тази дума/ по естествен начин, а след това дори ми трагна и кърма.Няма нужда да ви описвам какво съм изживяла.Казаха, че е бебето е умряло заради усукатна около оста си пъпна връв.По важното което бих искала да ви кажа и което е нещото което ми помогна и винаги ми е помагало в такива моменти е вярата ми, че винаги ни се случва нещо,което ни предпазва от друго по-лошо нещо!Никой, никога не може да отговори защо и по каква точно причина съдбата ни изпраща изпитания, но аз мисля,че в такива моменти не бива да се самозабравяме в тъгата си и да се замислим колко лоши неща се случват ежеминутно по света!Аз съм благодарна, че останах жива, че хората които обичам са до мен и ме подкрепят!Всеки ден си мисля за момиченцето което загубих, но не питам защо, просто искам и се моля да успея да износя и родя едно живо и здраво дете следващия път!   
Съжалявам много за това, което си преживяла, но от поста ти лъха много сила и вяра. Продължавай напред и аз вярвам, че ще успееш. Пожелавам ти късмет.
*

    petq74

  • ***
  • 373
  • Роден да пълзи, не може да лети!
Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
« Отговор #87 -: Октомври 21, 2007, 18:34:08 pm »
Цитат
.Дали щеше да му е толкова ведър постинга след загубата на 3 бебета.
аз сам загубила 3 бебета.2 от които преди 4 месеца.преживяла сам го.понякога 4овек има нужда от добра дума и малко кураж,което всащност димо се е опитал да направи.вазхишавам се на такива маже а не на тия които темерутесто мал4ат увисват носове и вместо да те успокоят ти тях трябва да успокояваш.иска ти се преградка добра дума и да ти каже няколко обнадеждаващи думи а тои седи мал4и и с това те кара да се 4увстваш оше по зле.
Пух?- Каза Прасчо
Да!- Отговори Пух
Нищо!... Просто исках да съм сигурен,че те има Пух!!! Каза прасчо хващайки Пух за лапичката...
*

    z22

  • *
  • 3293
  • мама на слънцa
Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
« Отговор #88 -: Октомври 21, 2007, 18:58:19 pm »
Петя ,аз също съм загубила 3,две от които миналият Декември.Не съм се отчаяла,но не съм и забравила.Думите ми обаче са продиктувани и от други постове на Димо-една от темите му е заключена даже.
<br />
*

    petq74

  • ***
  • 373
  • Роден да пълзи, не може да лети!
Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
« Отговор #89 -: Октомври 21, 2007, 19:10:44 pm »
z22мила просто исках да кажа 4е жените имаме нужда от мажка подкрепа.затова писах маже не визирам то4но димо,но в слу4ая тои е писал това.имах в предвид вси4ки маже подкрепящи жените в този транлив пат по които сме трагнали.даи боже пове4е маже които се интересуват и знаят какво да кажат защото повярваи ми виждала сам маже които вместо подкрепа ти поднасят още пове4е гор4ивина
Пух?- Каза Прасчо
Да!- Отговори Пух
Нищо!... Просто исках да съм сигурен,че те има Пух!!! Каза прасчо хващайки Пух за лапичката...
Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
« Отговор #90 -: Октомври 23, 2007, 18:10:16 pm »
Преди малко казах следните думи за Мима,  но ми се ще да ги отправя и за теб Вили:

Хей момиче,
нещата в живота са много по-сложни отколкото на нас ни се иска.
Ние се опитваме да опростяваме сложността на света до едно ниво, където нашата степен на познание ни позволява да направляваме нещата по своя воля.

За съжаление понякога това не ни се отдава,   но това не може и не трябва да ни отказва.
Не би трябвало и да упорстваме прекаленно много, в смисъл че понякога прекаленното хвърляне за постигането на една единствена цел може да попречи и на реализирането на същата.

В живота ни има преплетени много случайности,  аз много обичам да наричам тези случайности - божии работи. Природата си прави понякога шегички с нас.  Но природата е велико нещо и ние можем само да и се удивляваме.

Ти си загубила толкова много близки хора и при това съвсем за кратко време. Самият факт че природата е избрала други да си заминат - а теб те е пощадила - би трябвало да ти говори много.
Значи ти имаш още много неща да вършиш в сегашния ти живот. И след като искаш да дадеш нов живот - сигурен съм че това ще стане. Може да не е от първия, може да не е и от втория или третия път.

Понякога това може да стане на десетия път.  Но това няма значение. Важното е че ти искаш да направиш нещо, продължавай напред.  Междувременно не спирай да се радваш на живота в множеството му други форми:  радвай се на цветята, на тревичките, на Слънцето - който е основния ни източник на топлина и енергия и без него никакъв живот на Земята нямаше да е възможен.

Смени си мирогледа,  приемай нещата спокойно - такива, каквито са.  Емоционалните залитания в случай като твоя биха били много зловредни.  Пази си емоциите за хубавите неща - които ще дойдат по-късно.

Хайде чао, дръж се, не си сама,  много сме, ти си част от голямото цяло, животът е пред теб.
Знам че не ти е лесно, ама ще се справиш.
------------
Живота е пълен с изпитания, не е лено да си жена, не е лесно да си майка,  не е лесно да си родител.  Не е лесно и да си мъж.  Не е лесно да си жив човек. Понякога трудностите правят живота по-интересен. Всеки може да се оправя с лесното. Но само силните хора обаче съумяват да преодолеят трудностите. Останалите отпадат.  Бъдете силни,  следвайте предначертания си път до края. Никога не се отказвайте от себе си.

Много ти благодаря за тези думи!!!
Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
« Отговор #91 -: Октомври 24, 2007, 13:37:39 pm »
Здравей мила,искам да ти кажа 4е много съжалявам и че те разбирам отлично защото преди 3 месеца и аз преживях същото!Още не мога да забравя случилото се и единствено ме крепи надеждата за ново беб4е,със съпруга ми много искаме да опитаме отново но ме е страх всичко да не се повтори,казват че трябвало да се чака 6 месеца,а аз нямам търпение.За съжаление още не съм се възтановила,защото откакто мина кюртажа все ме тъпчат с лекарства и накрая организма ми се пренатовари,получих някакво хормонално смущение от което кървях 16 дни този месец и сега докторката ми каза да спра вси4ки лекарства за да се оправя,но ми каза и да не си мисля още за опити защото организма ми е много изтощен и все още не е готов за ново бебче.Надявам се при теб всичко да е наред и някак си да успееш на надмогнеш мъката.Дано след някой друг месец чудото да се случи и едно малко създание да ти върне уссмивката.