Съжалявам, че до сега нищо не казах за операциите ми, от уважение към няколко лекари и защото не съм от хората които казват знаете ли колко ми е тежко, не обичам да ме съжаляват, виждам обаче че има момичета които повтарят моите грешки и мисля, че не е редно повече да си мълча.
И така, февруари месец 2006 отидох да си направя лапароскопия в Плевен при д-р Стойков. Имах очакване, че ще седнем да обсъдим, как ще се процедира при евентуални проблеми, тръгнах със съмнение за ендометриоза. Как е минала процедурата не знам, обичам да казвам проспах я защото един пациент не може да прецени колко добре лекаря си е свършил работата. Когато излизах от упойка си спомням само две от думите на д-ра, ендометриоза и золадекс, той е говорил вероятно с мен може и да ми е обяснявал нещо на само това помня, другото е че някой ме пита боли ли, аз казах да и ми сложиха обезболяващо. На другата сутрин ме изписаха, той бързаше да заминава за някъде, нищо не говорихме, нищо не разбрах. Взех си каквито документи ми дадоха и си тръгнах. Поговорихме с лекаря при който ходих до тогава а и след това, той ме попита къде ти е записа, нямам запис. Исках отговори, а нямаше кой да ми ги даде. Имах написани два сак то салпингса, които ме спряха да стартирам инвитро или инсеминация, много ми се искаше да избена Золадекса, но с тази диагноза нямаше как. На въпроса ми защо не ги махнахте, лекаря отговори, защото не съм дала съгласие за отстраняване на тръбите и слава богу. Докато бях там просто се почувствах като ничий пациент,. След третата инжекция трябваше да направя коремна операция за отстраняването на салпингсите, но в едно предаване гледах далеч по сериозни неща да се отстраняват с Лапароскопия. Започнах да питам и разпитвам предстоеше деня на репродуктивното здраве в Плевен, реших да чуя и мнението на д-р Александров, не успях тогава, но в последствие говорих с него. За золадекса, че можело да си го спестя чух чак когато бях поставила и последната си инжекция, ако знаех по-рано…. Реших да гледам напред, направих преглед всичко беше чудесно, правих и снимка и там нещата изглеждаха добре, д-р Александров каза няма смисъл да правим операция само за да видим какво се е случило на предната операция, трябваше да забременея естествено. Ходех в града, правих си фоликулометрия и хоп, след 3 цикъла кистата е пак там, същите размери на същия яйчник, нямаше какво да му мисля, лапаро и точка. И така отидох както бях писала и преди напълно спокойна. В болницата прекарах кратко, спомените ми са за някаква шега, по време на самата операция, после въпроса боли ли, боли, обезболяващо, след това реанимация, малко ми беше студено, а беше доста горещо в действителност, бях си будна но нямах сили да си държа телефона, подремнах си около час и след това започнах да звъня насам натам. След още час-два вече бях на кръчма, беше ми супер весело само мускулната треска на корема и лека болка в гърдите ми напомняше за операцията. Ако трябва да сравня с предишната си операция, не знам колко време съм била в реанимация, не знам кога точно са ме питали дали ме боли, но си бях в стаята на леглото, целия ден почти спях и трудничко ставах да ходя до тоалетна, трудно ми беше и прибирането до града, после не си спомням дните събота и неделя, лежах си в къщи щото бяха почивни. При втората както казах по-горе бях супер, на следващия ден отидох до болницата д-р Александров ми показа къде какво е имало, какво са махнали, т.е. имам си и запис. После цял ден се разхождахме из града, имах и рожден ден купувах си подаръци, празнувахме на плажа. Чувствах се уверена че вече всичко ще бъде наред, обзета от оптимизма с който д-р Александров винаги ме зарежда когато говоря с него, понякога ми се иска да му звъня всеки ден. Изводи няма да правя, всеки носи глава на раменете си.
