Ами не знам как да го изразя точно, но в душата ми се блъскат много чувства. Предстои ни първи опит за ин витро, надявам се и последен разбира се и хем се радвам хем ужасно ме е страх че ще се проваля и няма да мога да събера парите пак а и годините напредват. Ще може ли момичетата които са минали по тоя път да кажат как е. Едни викат да не се надявам че после боли ако не стане, други да съм позитивна, така ще извикам доброто а трети ми съчувстват все едно отивам на заколение. Много ми е мъчно, страшно и развалнувано едновремено. Кажете кка минахте по тоя път.

Първо, искам да ти пожелая успех и имаш всички стиснати възможни палци от мен

И по въпроса - лично аз почнах първият опит с голяма надежда и желание за успех, но с реален поглед върху нещата, т.е., че от първи опит шансовете са много малки, и е слабо вероятно да се получи.
Затова хем бях развълнувана, хем спокойна Отделно, че още преди да тръгнем по ИКСИ пътечката с милото си бяхме говорили, и сме се разбрали за брой опити, надежди, шансове, стъпки... т.е. имах (и все още имам разбира се) ясна представа на къде отивам и какво правя (така както и половинката)... И все си мисля, че това може би е нещото, което ми помогна да се изправя много бързо след неуспеха

Мен ме беше страх от първия опит. Хем имах голяма надежда, хем нямах. Странно преплетени чувства. Развитието беше неуспех и за да мога да го преживея по-лесно поисках следващия опит да е веднага след неуспешния. На вторият опит предвид обстоятелства случили се точно след деня на трансфера бях убедена, че ще е провал.
Събирах сили и чаках да ми дойде. Кроях планове за следващото 3-то ИКСИ.
Една вечер реших, че от другия ден ще започна да спортувам и си направих един домашен тест, който толкова бързо стана положителен, че не можех да повярвам. Аз доста често съм имала положителни тестове, но на този втората черта се появи със скоростта на светлината.
Просто всичко е Божа работа!
От цялото си сърце ти желая успешна процедура и много щастие.

И аз си чакам цяла година първото икси,не мога да не се страхувам-как ще мине,дали ще стигнем до трансфер,как ще издръжа до датата на теста и как ще се чувствам ако не е положителен.
Но това което ме крепеше и ми даваше сила е нещо което прочетох преди няколко месеца в една темичка за едно дългоочаквано бебе,ще си позволя да цитирам

"Преди да започна процедурата за ИКСИ си казах:

"Мария толкова дълго си чакала всичко това да започне,
приеми тези два месеца от живота си и това,
което ще ти се случи през тях,
като дълго чакано приключение!Отдай му се!
И каквото и да се случи на финала му-"НЯМА ОТКАЗВАНЕ"!
                   Това ме съхрани!"
Сега и аз мисля да се отдам на моето приключение,да дам най-доброто от себе си и да се надявам на чудото!
Успех!

Пожелавам ти от все сърце успех! Когато правех първия си опит бях изпълнена с надежда- как няма да не стане, та нали при мен всичко се получава, аз съм късметлийка...но уви .. болката ми беше като бездънна яма, от която обаче излязох по-силна и по-знаеща. Макар и неуспешен първият ми опит беше необходима стъпка по пътя към успеха. Какво мога да те посъветвам...Май нищо! Успех!

Със съпруга ми се впуснахме към първия ни опит"през глава"-много неподготвени,твърдо убедени,че щом се плаща ще стане,няма как да не стане,нали бяхме пък и по-млади уж.Бяхме много нетърпеливи и по-скоро аз.Трябваше всичко да стане сега и веднага.
Вече гледам на нещата от друг ъгъл,благодарение на "Зачатие" доста неща ми се изясниха,и станах по-търпелива.

По време на първия си опит се чувствах много добре.Не бях наясно с нищо от самата процедура и да ти кажа в известен смисъл  сякаш е по-добре. Знаех ,че % на успеваемост е  нисък,никога не съм си мислела , както много хора ,че щом е инвитро ,ще стане ,едва ли не на 100 % И аз бях развълнувана и пълна с очаквания и мисля ,че това е нормално.

Не знам какво ти кажа,то  няма универсална рецепта за спокойствие и душевен комфорт,но  от сърце ти желая много късмет и успех!

                                       

Много мъдри слова Каси, благодаря ти. Интересното е че всички мои приятелки са настроени за успех, те вече ми говоят за бремеността и за раждането, и аз така се стягам, защото в себе си не вярвам на успеха и се страхувам да не се изложа, колкото и тъпо да звучи. Вече май съжалявам че споделих за процедурата...

  Каси разплака ме. Много хубави думи

Ти бъди спокойна и запази огънчето вяра и надежда, че първият ти опит ще бъде успешен! Колко е хубаво да вярваш, да знаеш!!! Касси

Ами ще се постарая. Като за начало ще огранича контактите за да съм максимално спокойна. На всичкото отгоре вчера се роди бебето на една от нас и сега нали се сещате за еуфорията и прочие и аз и без това гледам да стоя настрана и да се съсредоточа върху това което ми предстои. Пък и не искам с мрачната си физиономия да развалям обстановката. Ужасно се притеснявам за емоционалната си стабилност и затова потърсих съвет тука, виждам че го намирам..

Да споделя и аз.
И при двата си опита бях с абсолютно положителна нагласа.
Бях водеща на "Агитката на 18 годишните!"  Няма значение на колко съм! Мисля, че важна роля играе положителното мислене! При втория опит се получи /за кратко за съжаление/, но следващия път ще е за 9 месеца! Да знаете! 
Най- малкото се чувствах добре с положителната нагласа, а и давах сили на доста момичета, които бяха в доста по....... такова настроение!
Успех, момичета! И ВЯРВАЙТЕ, че ще се получи!
Надинчи -  и спокойствие и ......силна храна! 
И не забравяте - яйчицата искат разходки - използвайте времето на стимулацията като почивка и се отърсете от сивото ежедневие!

Надинчи, и на мен ми предстои първи опит през октомври. Мога да ти кажа, че се чувствам по същия начин. Иска ми се да се надявам, че ще стане от първия път, но и мен ме тресат същите страхове. Дори мисля да не казвам на роднините за предстоящата процедура, ако стане, ще се похваля, ако не по-добре да си мислят, че още събираме пари. И мен ме е страх от провал, а в същото време нито успехът, нито провалът зависят от нас. ПРави са  момичетата като казват, че е Божа работа. СТискам ти палци дано всичко е наред при теб.

nadin4i, аз не съм минала по този път и не мога да ти кажа как е. Искам да ти пожелая успех и нека вярата и надеждата да не те напущат! Бъди уверена, идва момент, когато всичко си идва на мястото, не се тревожи.
Успех! Стискам ти палци!
        

atanasovaira и аз ти стискам всичките си палци, още повече че знам какво чувстваш. Май е на-вече страхът от неизвестното, защото ако знаеш какво ще стане ще си подготвен.

Като минала по този път и аз реших да споделя как се чувствах.
Първият опит бях с много големи надежди, здрава съм, забременявала съм два пъти по онзи лесния начин когато дори се пазиш, проблема е само мъжки фактор! Ще стане, ти си млада, казваше лекарката. Всичко по време на стимулацията вървеше по вода, просто идеално, после хубави ембриони и накрая - нищо!Едно голямо нищо! Втория опит беше подобно, само плюс това, че и бях малко по-нервна, как няма да стане!Пак същия резултат. Не допусках да мисля за отрицателен резултат, живеех с надежда, но и със страх. И при двата ми опита живота ми беше до деня на теста, ако беше положителен щях да живея, ако беше отрицателен - умирах, нямах идея какво щях да правя и страха си свиваше още по-голямо място в мен.
Сега се чувсвам много по-различно, чувствам се цяла, какъвто и да е резултата ще продължа да живея, пълноценно.

При мен първият опит мина много лесно, даже на шега. Изобщо не се натоварих психически. Знаех че е твърде вероятно да не стане нищо и приех първия си опит като вид изследване - да се види как отговарям на стимулацията, колко яйцеклетки ще дам, колко ембриона и т.н. Знаех че дори и да не стане нищо, това ще е от полза на доктора за следващия път. И наистина опитът беше неуспешен, но и аз не го преживях тежко.

И на мен ми предстои първи опит. Не смея да мисля. Не смея да вярвам. Не смея да не вярвам.

Сега втория път въобще не се и замислям
какво ще стане, дали ще стане, ако не стане....
Ако стане - стане, ако не стане, здраве
Стискам палци на всички ви, а вие на мен 

Розитоо, стискам ти всичките си 8 палеца - на мен и на батко на крайниците!