Здравейте настоящи и будещи мами,
Искам да споделя с вас своя проблем, че ме е страх да забременея. На 26 г. съм, семейна съм от 3г., работя. Близките на съпруга ми все ни притискат за деца, а май ние трябва да решим кога! Объркана съм!Нямаме собствено жилище, което вероятно не е само мой проблем, но моят е че собствениците са ми свекър и свекърва и могат да ни изгонят от там, поради техни семейни неразбории. Имаме куче, което обичаме и няма на кого да дадем, в случай че забременея и родя! Нямяме много средства да издържаме себе си, а не знам за дете!
Моля ви, посъветвайте ме!      

А ти искаш ли дете или само заради близките и кучето?

Аз ще ти кажа, че щъркела не носи бебетата когато си ги поръчаш.

Когато забременях също нямах жилище, имах куче, което не дадох на никой, пък за пари да не говорим - все не достигат.
Така, че хвърляй се с главата надолу и това е.

Извинявай за острия тон, обаче какво очакваш да те посъветват в сайт  в който жените имат проблеми точно със забременяването и то не поради страх. Всяка от нас желае повече от всичко да има дете и вярвай ми наличието на куче е най-малкия проблем.
Извинявам се но смятам, че не тук е мястото да задаваш този въпрос!
Желая ти успех и се надявам да решиш за себе си тази дилема

Ами, Миши, всеки има страхове. И аз някой път си казвам то хубаво, искам дете и се боря доколкото мога, ама добра майка ли ще бъда? Ще съумея ли да се справя и то добре? И моите страхове включват парите, още повече, че ти сигурно нямаш представа, но двойките в нашето положение хвърлят луди пари за лечение и хич не живеят в охолство... Затова, драга, не се плаши много много ами както ти е казала и Лали давай, няма някой, който да не се е оправил. Освен това, едно дете е чудо и голям дар, не забравяй това!

Виж,ако не си готова психически наистина може би е по-добре да поизчакаш,но може когато решиш да не стане от раз и ...абе разрови се из сайта и ще разбереш за какво става въпрос.Не забравяй,че майчинският инстинкт може да разруши много прегради и да ти даде много сила да се пребориш с всичко,защото живота ти придобива истински смисъл!!!Инъче всички тук се борим да станем майки с цената на всичко, за това мисля,че проблема ти е малко неадекватно поставен тук.

Мила, това са неоправдани страхове. Ние сме на квартира 4-та година, в момента теглим жилищен кредит, за да купим собствено жилище, но въпреки това не се отказваме от това да имаме дете. Майка ми роди 3-то дете през 92-ра година, а не зная дали се сещаш че тогава настъпи кризата в България. Въпреки всичко успяха да ни отгледат, и двамата с големия ми брат завършихме висше образование и не са ни лишили (за сметка на самите тях разбира се). Но се замисли за нещо много важно- какво остава след нас, освен децата ни????

АЗ не мисля, че кучето пречи.
Винаги съм живяла с куче, но за съжаление моето почина през април.

Искам да питам Дидето и Лали наистина ли кучето не пречи защото аз също имам и бях чела някъде че трябва да го махна в случай че забременея а аз не искам, но ако наистина трябва

А защо да пречи?
за мен кучето е завършеността на семейството. може би силни думи, но без куче няма пълна радост.

Ами аз имах първо куче, пък после бебе. Особени проблеми нямаше, освен много комични ситуации. Детето ми е здраво, със стабилна имунна система, почти не е боледувало /да не чуе дявола/.
Сега имам друго куче, надявам се да имам и бебе .

Ще имаш, Лали!
а аз чакам бебето, за да взема ново куче

Искам да питам Дидето и Лали наистина ли кучето не пречи защото аз също имам и бях чела някъде че трябва да го махна в случай че забременея а аз не искам, но ако наистина трябва

сигурно се бъркаш с котките - те са опасни...

а защо са опаси котките?...

заради токсоплазмозата - пренасят я.

Благодаря ти, cygnus, прочетох статията.
Докато бях бременна имах досег с домашната котка на родителите ми (обезпаразитена!) - може би съм я погалила няколко пъти в рамките на едната седмица, която прекарах при тях. Като цяло я избягвах (някаква интуиция - не знаех нищо). Пресилено ли е да мисля, че може да има връзка с  missed ab.,който претърпях?

Направи си изследване за токсоплазмоза.

mishi какво има да му мислиш просто действай.Така като само отлагаш нищо не правиш.Ако имате възможност за ваш апартамент-да но в случая нямаш избор.Ще ти дам пример с мен пък ти прецени дали свекъра и свекървещицата заслужават огромния компромис който правиш.Аз живея с родителите  на приятеля ми(без брак)в тяхното жилище.За хигиената не мога да се преборя с тях,но се справям някак си.Много пъти съм питала мъжът ми тук ли ще гледам детето си,но знам,че и той не може да се разбере с тях.Другото което е аз също има куче което няма на кой да оставя,а и нямам такива намерения.Има много семейства които имат и деца и кече.Нямам свободата която бих искала да имам,но не ми е минало и през ум,че някои заслужава да остана без деца заради него.Аз съм на 27год.и не мисля да отлагам ако ще и камани да падат от небето.Най-важно е какво мислите вие двамата,а не 3-ти лица.От всичко което казах дотук можеш да си направиш изод.

Значи за котките - във ВМИ - София правят едно изследване за токсоплазмоза на котки и кучета. Е, малко е гадничко като манипулация да се вземе кръв от вена на котка - стиска се с една хавлия от един човек, втори държи предните лапи, трети задните, а докторката цели вената, но си заслужава и "купона" и това, че поне си наясно с картинката има ли котката токсполазмоза /опасна ли е за теб и бебето/ или не. Ако на котката и се дава азапирин и се следи за микози, мисля че няма проблем да си живее на воля в семейство, очакващо бебе.