Здравейте казвам се Марияна, на 26 години съм и с моя съпруг опитваме да имаме бебе!Бих искала да питам, без да ме разбирате погрешно, случвало ли ви е се с времето желанието за бебе да утихва!Имам предвид, че преди време много исках да имаме дете, не ме интересуваше, нито доходите ни, нито къде живеем/живеем при майка ми/, абсолютно нищо!Тогава той не беше готов!Приех неговия отговор и се примирих!С времето обаче явно аз порастнах или незнам какво точно, защото това желание отслабна, за разлика от него, който реши че е готов да поеме тази отговорност!Вече не изпитвам същото влечение към децата, което имах преди 2 години някъде!Възможно ли е това да ми пречи да имам дете, като освен това бих искала да добавя, че съм подложена на работен стрес и притеснение за редица неща! Благодаря на всеки, който може да ми помогне с някакъв съвет, защото искам да бъдем едно щастливо семейство, като се надявам, че като се случи щастливото събитие да забременея, това желание ще се появи!

мила моя мариянка на всяка в даден период от време и се е слу4вало да и писне от 4акане на положителен тест от ти4ане по доктори и безкраиини ле4ения.вси4ко това до известна степен убива желанието но е само временно.при някои трае пове4е време при други по малко.при мен сащо е така особенно след 4 опит инвитро сега ми предстои 5.идвало ми е не веднаж да захварля вси4ко и каквото такова но знам 4е един ден много ама много ще сажалявам 4е несам довела нещата докраи.затова се бори освен с вси4ко друго и с желанието да спреш да се бориш.ако вси4ки се отказваха от борбата още да сме в каменната ера.пожелавам ти силна воля за да доведеш нещата докраи

А може би не си се отказала, просто има нещо което те притеснява, ако работата не ти носи удовлетворение, а само напрежение, смени я. Опитай се да игнорираш всички неща който ти "тровят" живота. Не мисля, че има отказване от това да бъдеш майка, просто в даден момент изкачат други приоритети.

На мен никога не ми се е случвало да ми утихне желанието.От как сме започали да правиме бебе, толкова години вече, не минава и ден без да копнея за него.Явно ...незнам, хора всякакви.

mani_m аз си мисля че след като един път си била готова да имаш дете,значи си готова !!!! :DПо скоро,ежедневието ни стана много напрегнато и ти самата казваш че ,си подложена на работен стрес и притеснение за редица неща............аз мисля че именно там е проблема!
Сигурна съм ,че вътре в теб бие сърцето на страхотна мама!

Здравейте на всички отново!Като цяло повечето от вас сте ме усетили как стоят нещата!Разбирам, че всички вие се борите по някакъв начин да имате деца, не мислете, че и и аз нямам, но ми беше любопитно дали ви се е случвало да имате някакво разколебаване, или просто желанието да отслабне!Не че не искам да имам дете, но просто не е същато и си мислех, че е нещо ненормално, да си искал толкова много, докато в един момент, това желание да стихне и по спокойно някак си да приемаш нещата! Искам да добавя, че почти от половин година опитваме, но съм сигурна че не се получава, единствено заради нервното ми напрежение!Не е само работата ми, но и тази година преди три месеца беше сватбата ни, живеем при родителите ми, където баща ми е за убиване и е постоянен дразнител и за сега просто няма къде да отидем, а в добавка бих добавила, че съпругът ми е морски и в момента дори отсъства!Това е проблема при нас!Надявам се да ми помогнете да възвърна единствено увереността си, че мога да бъда майка!Просто ако някоя от вас е имала подобни проблеми нека ми сподели!Благодаря

Всеки човек в даден момент или етап от живота си мисли или чувства нещата по-различно. Аз например желая страшно много да имам дете. Двамата минаваме през какво ли не, но в моменти когато сме с наши приятели с деца и тези деца са по-палави, буйни или по-не слушат, аз много се дразня или изнервям. Не мога да им направя забележка защото нямам право, когато се разделим чувствам облекчение, но след това се чувствам виновна. Мисля си че Господ ме наказва за тези мой чувства, а ако аз имам такова палаво дете и не успея да се справя с него, какво да правя да го бия ли???   Винаги съм казвала, че е по-добре да се гледа палаво дете, отколкото болно, но въпреки това се дразня в повечето случаи.

Абе като е твое сигурно ще се дразниш по-малко, поне така забелязвам у другите майки.

Сигурно си права, мен тази мисъл ме крепи.

И е така,и не е-децата като цяло са си изнервящи.Независимо дали са твои или не,единствената разлика е,че като си е твойто можеш да направиш нещо/зависи от възрастта му/Мен също ме изнервят разни лигави деца,но в крайна сметка те си имат родители,и това за първите 7 години-е много вярно.И бъдете сигурни-вашите бебчета също ще ви изнервят на моменти-това е неизбежно,но това кара ли ни да ги обичаме по-малко?НЕ...успех на всички

Здравейте на всички отново!Много благодаря на всички които се отзаваха на темата ми и проблема, който ако на някой се струва не кой знае какво, за мене беше, защото бях с мисълта, че аз наистина ще бъда ужасна мама!Но явно всички явно също се дразнят от палавите деца!Аз също чуствах вина, на моменти, че ме дразни държанието на някой деца, но явно е нормално!Благодаря и за подкрепата, защото въпреки всичко ми се иска да имам едно голямо семейство, с поне две деца, въпреки че грижата им ще падне на моите рамене, ама явно така ни е писано на нас жените по принцип!За съжаление при нас опитите за бебеправене ще почнат отново другата година, когато таткото се върне от рейс!Лек ден на всички и успех в начинанието!

Добре де, няма ли начин за замразите материал и когато го няма, ти да пробваш с инсе?

  Да го прати по пощата ли?

Mary къде бих могла да намеря по подробна информация за инсеминацията в случай, че се наложи да се стигне до там!За сега мисля, че няма място за притеснение, единствено, че се налага пълноценно да използваме времето, когато сме заедно за да има резултат, дай боже по бързо! :DНадявам се да се случи другата година по зимно време!

Благодаря за инф-то относно инсеминацията, но мисля, че все още не е нужно!Може би ако и другата година прескочим може да помислим по този въпрос!Все пак благодаря на всички за отзивчивостта, както и че ми помогнахте много да възвърна желанието си за дете, въпреки страховете, опасенията и мисълта, че може би не ставам за майка!Вие сте страхотен екип от борбени жени, пожелавам на всички да им се сбъдне чудото на майчинството!

Абе, Луничке, сещам се аз, че сега няма как, но мисълта ми беше като са заедно, той да даде материалче. За тогава иде реч.

Здравей many аз съм на 32 години и от 8 години сме женени.В началото много исках да имам бебе, независимо че живеехме у майка ми, после започнахме да отлагаме- докато не се устроим със жилеще / бяхме излезли вече на квартира/, аз започнах пак да уча и чакахме да завърша, съпругът ми по едно време беше безработен и бяхме нестабилни материално, но всеки път като ми зякъснееше тайничко се надявах, че макар и непланувано бебето е станало.Е да ама не!Години наред се успокоявах с мисълта, че не става, защото още не сме готови, а не поради друга причина.И може би донякъде съм била права.Миналата година минах един курс на лечение за стимулация през декември и януари. Март месец не ми дойде, но точно тогава внезапно почина свекърът ми и го отдадох на стреса, април пак не ми дойде , но пък си смених работата, купихме си жилеще и пак не обърнах внимание/ а се имам за ителигентна жена/.На Цветница точно направих спонтанен аборт и ми дойде като гръм от ясно небе.Не можех да повярвам, че съм била бременна и не съм разбрала???!!!Сега реших, че няма да се оставя пак на случайността и започнах да планирам нещата - форумът и опитът на момичетата тук са ми от изключителна полза и искам да им благодаря.
Много се разводних, за което се извинявам, но исках да ти кажа, че при мен желанието за дете се върна след като поради глупоста си пропуснах една възможност.И съветът ми е да не оставяш нищо на случайноста, защото годините си вървят.

tartorina напълно си права!При положение, че искам да имам две деца, наистина годините са решаващ фактор, а и от време на време чуствам, някаква празнота и може би е липсващото бебче, което да гушкам и мачкам!Просто упасенията ми бяха, че нещо не ми е наред, задари това че се дразня от разни дечица!Но за съжаления пътя на една жена минава през раждането на деца!Лек ден желая на всички!