Абе много се чудих дали да пусна тая тема, но вече сериозно си мисля,че нещо не ми е в ред.
Почти всяка вечер се случва да сънувам нещо, след което да се 'събудя', т.е да си отворя очите, да мисля че съм будна, но да продължавам да сънувам.Изпадам в такива абсурдни ситуации пред мъжа ми,че...
Тая нощ си отварям очите и гледам на ламината огромен черен паяк, който излиза от една чантичка и тръгва да щъка.Изпадам в паника, изкрещявам името на мъжа ми (той беше в процес на 'муза' и играеше на компа).Той дотърчава уплашен, светва-паяка вече го няма.Пита ме -
Какво стана бе Мимче?.Аз с ококорени очи-
тука имаше много голям паяк!.
Той се оглежда и вика-от едно паяче ли се уплаши?.В един момент вече тотално излизам от съня си и се осъзнавам,че паяк тип тарантула просто няма какво да прави в нашата спалня.
Имала съм много такива ситуации, в повечето случаи комични, но почвам сериозно да си мисля,че нещо на мен не ми е в ред.Примери:
Събуждам посред нощ мъжа си и му викам-
Абе угаси тая лампа бееее!Събуждам се през нощта, няма ми я възглавницата (в последствие се оказва,че е паднала на земята).Оглеждам се, хващам възглавницата на мъжа ми и рязко я дръпвам (така, както той си спи на нея) и точно в този момент вече излизам от съня си и осъзнавам, че замалко не съм му счупила врата!
Чувала съм, че при малките деца е нормално да говорят на сън или да стават, но аз съм все пак на почти 27 години......
Какво мислите, имам ли за какво да се тревожа?