Здравейте,момичета!
Ще споделя с вас проблем,за който ще се радвам да чуя различни мнения.
Мъжът ми е в депресия.Ама от тези - тежките...Всичко започна преди повече от година. В началото си мислехме,че не е нищо сериозно,всеки има такива моменти,дето всичко му е криво, ще отшуми. Преживели сме какво ли не -спонтанни аборти,две извънматочни, финансови проблеми...ще се справим и с това...Почна да пие някакви билки- мента,глог, валериан... Нищо. Ставаше все по-зле. Решихме, че има нужда от помощ, ясно беше, че сам няма да успее да се справи. Посетихме няколко специалисти, всички бяха категорични, че е класическа депресия. Психиатрите казаха - лечение с антидепресанти.  Той обаче не искаше и да чуе... Намерихме психотерапевт, според който ще се оправи без медикаменти, и мъжът ми реши да се довери на него. И така, вече повече от половин година...Уж има подобрение, ама...Тази сутрин за пореден път като се събудих го заварих да седи и да плаче с глас. Повтаря само ;нямаме достатъчно пари, майка я няма (тя почина преди 7 год), и дете нямаме...какъв е смисъла в живота;...А аз не знам какво да му кажа.
Знам само, че и аз едва издържам вече. Докога ще издържа да съм силната, да го успокоявам, че нещата ще се оправят? Предстои ни инвитро, как да реша да започна процедурата? Ще имам нужда мен да ме подкрепят и успокояват... А аз нямам сили вече май...Чудя се  кой беше ;силният пол;? И той го осъзнава, постоянно се самообвинява и се тормози за това, което според него ;ми причинява;...
Почна да говори, че ако го нямало, на мен щяло да ми е по-лесно... Не знам вече какво да направя...Да го накарам ли отново да посети психиатър и да започне да пие антидепресанти? Или да продължим да се мъчим и двамата и да се надяваме,че психотерапевта е прав? Той изпитва някакъв ужас от медикаменти, страх го е, щял да се пристрасти...Наистина ли са толкова страшни тези антидепресанти?
Много дълго се получи, съжалявам, ако съм ви отегчила.
Просто искам да чуя вашите мнения - за и против медикаментите и по-специално антидепресантите.
Благодаря предварително!

Поздрави

Много е сложно с тези депресии.
Както казват старите хора"невярна болест" Защото външно изглеждаш добре а вътрешно само ти си знаеш.
Защо го е страх от антидепресантите-те все пак помагат, но трябва да се пият по продължително време.
Аз от април месец съм на Серопрам-и се чуствам много по доре,но ми трябва още.
Да се консултира с психиатър и да започне лечение ,няма смисъл да се мъчи така а и дригите около него страдат.
Ако започне да пие антидепресанти и се почуства по добре ще съжалява че се е мъчил толкова време и не е започнал лечение по рано.
Успех.
И подкрепата от теб е много важна.

Да го накарам ли отново да посети психиатър и да започне да пие антидепресанти? Или да продължим да се мъчим и двамата и да се надяваме,че психотерапевта е прав? Той изпитва някакъв ужас от медикаменти, страх го е, щял да се пристрасти...Наистина ли са толкова страшни тези антидепресанти?
Много дълго се получи, съжалявам, ако съм ви отегчила.
Просто искам да чуя вашите мнения - за и против медикаментите и по-специално антидепресантите.
Благодаря предварително!

Поздрави

Привет, Неда.
Съжалявам за това през, което минавате и дано съвсем скоро забравите тези тежки моменти.
Аз лично съм за разговорите с психиатър. Лично на мен са ми помагали много.
Потърсете помощ.
Сменете обстановката. Опитай се да го ангажираш с нещо, трудна работа ще е , но не е невъзможно.
Вземете си някаква животинка ако може.
За антидепресантите - ами не ги харесвам. Те не решават проблема, то е все едно да се напиваш... бягаш от проблема, но той не се лекува, а се задълбочава. Аз пиех деанксит - не смятам, че помага.
Много е важно той сам да намери сили и да пожелае да си помогне.
От цялото си сърце ви желая да сте много щастливи и да нямате подобни проблеми повече.

Неда, няма силен и слаб пол, депресията е сериозно заболяване, от което страдат и двата пола. По отношение на лечение ще ти цитирам какво казва един уважаван от мен психиатър - лечението с антидепресанти би имало смисъл само в контекстна на пълноценни терапевтични отношения и продължителна психологическа помощ с необходимата за целта ангажираност от страна на терапевта с проблемите на пациента. Професията обаче е стигматизирана, т.е. съществува все още неправилна нагласа към този вид помощ, затова и хората късно отиват при психотерапевта и късно започват лечение.

Относто антидепресантите - тъй като се влага друг смисъл в това понятие, искам да уточня, че не всички лекарства за лечение на депресия са антидепресанти в строгия фармакологичен смисъл на понятието. Възможно е да се търси лечение на депресията и с други средства.

Във всеки случай намирането на подходящия терапевт и назначаването на адекватна терапия може само да му е от полза. Желая ти успех и дано бързо се справите с този проблем.

Потърсете помощ.
Сменете обстановката. Опитай се да го ангажираш с нещо, трудна работа ще е , но не е невъзможно.
Вземете си някаква животинка ако може.

И аз съм на мнение че трябва да потърдите помощ. Знам че ти е трудно да се бориш сама с твоята мъка и едновременно с неговата, но няма как...трябва да преодолеете и това. И съм сигурна че ще стане. Може би животинка, може би някакво нови хоби, нови места които да посещавате, все нещо ще ви хрумне.
А по тоношение на антидепресантите..не съм много сигурна но може да са от полза. В разумни граници все пак.
Успех мила

Аз съм твърдо за лечението на депресията посредством Антидепресанти и психотерапия. Моята борба с депресията и ПР е още преди проблемите които имам сега, дори бих казала че насочих вниманието си към сегашните си проблеми и забравих за депресията, но от вр. на вр. си се чувам с моя психотерапевт.
През годините съм пила Анафранил, Ефектин, Серопрам, Сероксат винаги медикаментозното лечение в едно с ежеседмична терапия ме е вадило от депресивните ми състояния, без никакви пристрастявания или др. проблеми. Имам познати които години наред пият АД, и това не ги различава от останалите. Важна е стабилнстта и собствения комфорт.
Според мен е много важно да се довери на терапевта.
Наистина за това му състояние трябва много внимателен подход.
Желая ви успех!

Неда,най-добрата комбинация е психотерапевт+антидепресанти.Позволявам си да те съветвам,защото лично аз така се излекувах само след 4 месеца посещения при психотерапевт и 6 месеца антидепресанти-Ксетанор.Обикновено хората бъркат антидепресанти с транквиланти(а към тях наистина се привиква),вероятно оттам идва страха и на твоя съпруг.Успех!Вярвам,че ще се справите успешно.

Pipi_M, опасявам се, че, като психолог, не съм съгласна с твоя постинг. Няма пенкилер за мазоли и депресия, ако за един антидепресантите са били ок, за друг са излишни. Дали са уместни или не, се преценява от специалист, който е запознат със случая и динамиката му.

Nedda, писах ти на лични.

Мила Неда, дано наистина се справите по-бързо с това състояние. Моето лично мнение е, че щом лекар е предложил лекарства, ти трябва да го убедиш да ги взема. Може би в един момент той ще е по-силен от депресията и болката, която го мъчи и заедно ще се справите. Сега обаче явно се нуждае от помощ и то сериозна. Няма нищо страшно в това да взема медикаменти. С времето дозата им се намаля и после спира. Имам приятелка, която се лекуваше с Ципралекс 6 месеца и постепенно го спря. Сега се чувства отлично. Така че, просто изберете подходящия лекар и му се доверете.
Успех!

Каквата и помо6т да потарсите-АД, психотерапевт, ново хоби и т.н. знам 4е 6те бъдете победители двмата заедно и гледайки напред. Успех мили4ка

Момичета,благодаря на всички ви за подкрепата и за съветите!
Май няма еднозначен отговор и на този въпрос...Едни са ЗА употребата на лекарства, други ПРОТИВ. Точно така се чувствам и аз - един ден съм убедена, че страшното е останало назад и вече сме по- добре, а на другия ми идва да отида до аптеката и веднага да взема някакви лекарства...
Диде, животинка си имаме, вече 8 години. А в желанието му сам да си помогне - изобщо не се съмнявам, не съм убедена обаче, че има сили да го направи. Спря цигарите, кафето, опитва се да се храни здравословно, ходи на фитнес...Два пъти седмично ходи при психотерапевтката,(която отрича  антидепресантите). Постоянно пита какво още да направи, за да си помогне...
Големият ми проблем е дали ще успеем ли да се преборим без медикаменти, или ще изперкаме напълно. Е, поне ще влезем заедно в психиатрията

Още ведниж благодаря на всички!
Поздрави!

депресията не е настроение, а болест. ако се касае за класическа депресия в медицинския смисъл, а не временно понижено настроение и тонус, то не мисля, че може да се справи човек без помощта на лекар (психиатър) и медикаменти.
аз също не съм привърженик на хапчетата за оправяне на настроението, но има огромна разлика между депресия и "депресия".
болните от истинска депресия просто не могат да излязат сами, колкото и да се опитват. това е разликата с "депресията", за която ми се струва, че говорят някои от писалите преди мен.

виждала съм у моя роднина това състояние, опитвахме се дълго време с подкрепа, разговори и т.н., нищо не ставаше. накрая започна лечение при психиатър с медикаменти и се оправи много бързо. после казваше, че съжалява дето не е отишла по-рано при него. вече не пие антидепресанти отдавна.

имам и друг пример - моя съученичка с тежка депресия. не се лекуваше, опитваха се близките й да помагат да се справи сама. е, справи се по лесния начин - през балкона на 7-мия етаж. остави 4 деца сираци.

като чета описанието на вашия случай, мисля, че е време да посетите психиатър. не се плашете от думата. не се плашете и от лечението. психотерапията може да допълни лечението, но не и да го замести изцяло.

пожелавам успешно и бързо излекуване! а също така - успех в процедурата при теб!

Абсолютно вярно!

На моя близка и отне 10 години да се изправи на крака от ПР, страхова невроза, натрапливи мисли, невъзможност да излиза сама, а това можеше със 6-месечен прием на подходящи лекарства и подходяща терапия.

АД не са най-голямото зло, те както и АБ са необходимо зло.
Успех!

Мила Неда,разбирам  колко е трудно ,защото и аз преминах през този ад.Моя съвет е да се консултирате със специалист .Понякога употребата на АД е наложителна .И няма нищо страшно и нищо необичайно.Хората все още  са с особена нагласа за душевните болести и понякога твърде късно търсят помощ.Желая ви успех !  

имам и друг пример - моя съученичка с тежка депресия. не се лекуваше, опитваха се близките й да помагат да се справи сама. е, справи се по лесния начин - през балкона на 7-мия етаж.

Ето това е причината да се чудя трябва ли да продължаваме да се опитваме да се справим сами. Страхувам се, че на моменти е готов да се ;справи по лесния начин;. Снощи отново говорихме надълго и нашироко (мисля,че поне това,че говори много по проблема е добре),и самият той май вече е готов да предприеме тази стъпка - медикаментозното лечение.Проблема е, че не може сам да вземе решението и разчита на моето мнение. Имам чуството, че цялата отговорност е върху мен, а не съм сигурна, че мога да я понеса...

Благодаря отново на всички!
Поздрави!
 

Лекарите все пак са за това -да ни помагат

Публикувана от: Nedda
Ето това е причината да се чудя трябва ли да продължаваме да се опитваме да се справим сами.

Разбира се, че не е необходимо да се опитвате да се справите сами. Мисля, че е добре да потърсите специалист, на когото да се доверите, имайки предвид, че психолозите не предписват медикаменти, повечето психотерапевти и аналитици също.
И да помислиш за себе си!
 

Неда,
аз минах по пътя, който сега извървява мъжа ти.
Всички ме познават като много слънчев и силен човек, но проблемите с години наред те скапват и най-неочквано клекваш.
Не само избухвах в плач и крещях безпричинно, но и тялото ми започна да дава странни реакции. Посъветвах се с психолог. Накратко обяснението беше следното: За да живеем имаме нужда от стрес. Вечер, докато спим организма изчиства насъбралото се стерсово вещество в мозъка. Когато дозата на стрса е по-голяма от количеството което се преработва нощем, веществото започва да се натрупва в мозъка за сметка на останалите вещества там. (много се извинявам за обяснението, но съм боса в терминологията)Сам човек не би могъл да се пребори с такова нещо. В началните стадии среща с приятеи, спортуване, промяна на обстановката и т.н. помагат, но не и на този етап. Трябват лекартства. И не става въпрос за т. нар. щастлива хапчета(антидепресанти), а за много силни вещества, които се пият минимум около година. Лекарствата са с различна цена и вземаш тези, които са ти по джоба. Първата седмица докато организма ми свукне с хапчето физически бях много зле (всеки реагира различно на тези медикаменти), но след две седмици започнах да се подобрявам. Лекарството се пие продължително, защото за разлика от останалите органи мозъка не се възстановява толкова бързо и ако лечението се прекрати по-рано, то до седмица пациента се връща в началното си състояние.

Неда, поговори със съпруга ти. Това заболяване води до много по-тежи след себе си. Аз имах късмет, че веднага се обърнах към специалист.

Ако имаш нужда от повече информация, пиши ми. Ще се опитам да помогна с каквото мога.

Аз също страдам от депресия и дълго време се мъчих преди да отида на психиатър,ако преди години нашите ме бяха завели досега нямаше да има помен от моите страхове.
От година и половина пия само Ривотрил,който е от групата на бензодиазепините и не е антидепресант,влияе върху вегетативната нервна система и за жалост води към привикване.
Аз искам конкретно да попитам evro останах с впечатление че работи по въпроса за бебе,както и аз.А хапчетата?

pons, антидепресант не съм пила от февр./март 2006, Ривотрила го пия при нужда, това ще рече, че може да минат седмици, месеци без да посегна към Ривотрила, но мин. седм. пък 3 дни поред си взимах по 1 половинка /аз взимам от 0,5/.
Опити за бебе правим от 10-тина години, но без успех, сега вече с АРТ-а уж си увеличаваме шансовете, и въпреки процедурите ако "залитна" - пак ще посегна към "веселушките".