Знам,че не трябва да се отчайвам но вече и аз незнам какво става.Писала бях,че от 4 год. се опитваме да си имаме бебче.Януари месец ходих на гинеколог и след прегледа и последвалите изследвания се разбра,че нямам овулация.Мензиса ми също не е редовен.Гинекологично няма друг проблем.Потърсих ендокринолог-по думи,чути тук-там д-р Манолова била ;много добра;/от Бургас/.Седем месеца тази жена ме лекува само като ми мереше пулса.през цялото това време ми предписа да пия Пропицил 2x2.Но виждах,че нямам подобрения-дори ставах по-зле.
  След като влязах в този форум,разбрах,че наистина нещо не е както трябва.
  Отидох при д-р Димитрова,а от там тя ме прати на ехограф и за изследвания.
       FT3-7,15pmol/L при реф ст-ст 2,8-7-1
       FT4-16,45pmol/L              11,50-22,70
       TSH-0.32mlU/ml               0,35-5,50
       Anti-Tg-63,37lU/ml           0-115
       Anti-TPO-499,3lU/ml           o-34
 Ехографията-Двата дяла и истмуса са с уголемени размери.Десния дял и почти целия истмус са ангажирани от възел с размер 34/21мм.В левия се виждат няколко възела-7мм,13мм,24мм.
  При което,след като видя резултатите,д-р Димитрова ме праща във Варна при проф.Коева.Споменаче има вероятност да съм за операция.На 4септ.имам записан час.
   Страх ме е,много ме страх.След толкова време на очакване на бебче,мъжът ми вчера не издържа-наговори ми от рода ;искам здрава жена,която да ми роди дете;.
   Отчаяна съм.Страх ме е от това,което ще ми кажат във Варна-да не е най-лошото.Отчаяня съм от съпруга си,че когато имам най-голяма нужда от него,той се плаши от това,което ни предстои.Страх ме е от това, дали изобщо имам някакви шансове за забременяване.
   Дано не съм ви дотегнала много с моите проблеми,момичета.Но ми е по- лесно да споделя с вас,защото само вие може би ме разбирате какво ми е.
          Благодаря Ви.

Хриси, тоя твоя мъж що е такъв лошичък, бе? А вие на него спермограма направихте ли му? Да не се окаже накрая, че и ти имаш нужда от здрав мъж, който да те дари с детенце? Говори с него и му кажи, че така не е редно да се държи. Ето на- ние сме с мъжки фактор ама какво сега- да се развеждам ли?
Иначе за възелчетата не си мисли лоши работи ами се остави в ръцете на специалистите. Те си знаят работата. И по-спокойно. Ще те оперират и готово. Даже ще кажа, че имам братовчедка, която също се оперира и се указа, че нещата при нея не са добри, но продължи да се лекува и после си забременя с второто детенце и  сега е жива и здрава и си спомня за страховете си с лека усмивка. Майка ми също е оперирана преди години, но при нея нямаше нищо особено и тя си е добре жената- вече 20-ина години след операцията. Така че стискай зъби и избий глупостите от главата на мъжа ти и от твойта, де.  Целувки.

Скъпа Хриси,
недей така да се отчайваш. Успокой се!Нещата вероятно не са никак страшни.Дори и да се наложи операция, това не е края на света.А има възможност да се повлияеш и от лечение, така че да не се стигне до операция.Аз съм оперирана, както и страшно много други жени. Имах два възела - единия с размер 50 х 60 мм, а другия 15 х 10. Операцията мина добре, много леко и бързо се възстанових, както и всичките жени в отделението.В момента съм на тироксин, за да компенсирам постоперативната хипофункция. Хормоните ми са в норма. Възлите и операцията не са страшни, стига да си под контрола на добър ендокринолог, който да те следи редовно след това. Когато проблема е изяснен и отстранен способността ти да овулираш спонтанно ще се възстанови. Това не пречи на забременяването. Важно е единствено хормоните ти да са под контрол, за да си спокойна за здравето на бъдещото ти бебе.
Ако искаш пиши ми на лични. Мога да ти кажа още много неща, но в момента бързам и нямам време да пиша повече.

Hrisi 76,няма да ти е лесно,а и няма как да не се страхуваш от неизвестното!Всички сме така!Важното е,че са установили какъв е проблема и,че има решение.Всичко ще се нареди,но май сега трябва да си по-силна от съпуга си!Той може би е по-изплашен и от теб!Трябва да говорите-знам,че ти е много мъчно и обидно дори,но трябва да се опиташ да си изясните нещата,за да си по-спокойна,поне за това,преди операцията!Аз съм също с ендокринен проблем,но не само-за съжаление!Пътя е много дълъг и труден и ако нямаш Човека до себе си просто нищо няма смисъл!Има и такива критични моменти(особено в началото)-не оставяйте неизяснени неща помежду си!Съжалявам,че се отплеснах толкова!Късмет!

   Благодаря ви за милите думи.
  Знам,че няма да ми е никак лесно-вече 4 години е така.Не ме страх от самата операция,а от това,че точно сега мъжът ми се уплаши от това,което ни предстои.Знам,че и на него му е много тежко.Да,той си прави спермограма,но при него всичко е ОК.Причината е само в мен.
  Днес в къщи обстановката е непоносима.Споменах му,че даже и да не мога да забременея можем да си осиновим детенце.Но според него за това и дума не може да става.
  Страх ме е за това,че мога да го загубя-точно сега,когато правим първата крачка към лечение.
  Всичките ни приятели си имат бебчета.Имам племенник на 6 месеца-един дебеланяо с големи сини очи.Много си го обичам.Но не ме питайте как се чувстваме сед като са ни били на гости.Смазани сме.
  Моля се всеки ден, Господ да дари мен и всички като мен със най-прекасното нещо за една жена-това да стане Майка.Дано всекиму се случи много,много скоро.