чакайте малко сега...
аз никъде не съм написала осъдителни думи за qwer. честно казано, като прочетох последния й постинг, изпитах едно съжаление и разочарование от случая. някак ми се искаше всичко да завърши щастливо.
изразих просто две мисли, които ми хрумнаха във връзка с постингите на окуражение, които бяха написани след нейния. значи така - всичко е наред, ние сме съгласни, че не ти трябва болно дете, и ние така бихме постъпили, ама от друга страна, сигурни сме, че някой не мисли като нас и ще го вземе. е кой ще е тоя някой, ако всички мислим единодушно, че на осиновителя не му трябват дертове?
позволих си оценка да изразя единствено по повод намесата на майката и както гледам, не съм единствената, която е изразила подобна оценка.
съгласна съм с Фоксче, че явно qwer не е подходящият кандидат за това дете и в крайна сметка е по-добре за всички, че е дала отказ. но аз бих отишла малко по-далеч - дали изобщо тя е наистина готова за стъпката? ОК, дай Боже, утре ще намерят красиво, бяло и здраво детенце, дори от желания пол. ще го вземат и ще са много щастливи. и един ден то (хипотетичен пример) може да почне да реве без причина с часове, да се тръшка по земята и да истеризира, да не иска да яде и да спи, да се бие с другите деца, да носи двойки, да не слуша осиновителите си, и прочие доста реални за сбъдване неща. те не могат да се предвидят при първоначалната среща и преглед на детето... какво правим тогава? пак кусури и пак ядове са, не е ли тъй? ще го връщаме ли, защото е проблемно (макар и по друг начин)?
пак подчертавам - не давам оценка. изказвам едни по-скоро теоретични разсъждения, минали ми през ума по повод случая, които може би е добре да се вземат предвид от кандидат-осиновителката. не бих си позволила да съм категорична за казус, в който не знам самата аз как точно ще постъпя, защото не съм попадала в такава ситуация.