Мила qwer, успокой се.Ако смяташ,че не можеш да се пребориш с другата болест на детенцето,ако твоите близки реагират по този начин,не се самообвинявай.Откажи детенцето,всички ще се молим малката принцеса да попадне в семейство,където ще я приемат безусловно.Така е по-добре и за нея, и за теб.Знам,че ти е мъчно сега,изживей си болката и продължи напред.Жалко, но такъв е живота. 

Миличка Qwer,

Само ще повторя какво ти написах по-рано: С теб съм и те подкрепям каквото и да решиш .
Сигурно ти е ужасно трудно.... и тъжно, но щом смяташ, че няма да се справиш и не получаваш подкрепата на най-близките си откажи се от момиченцето .
Едва ли някоя от нас би те обвинявала и би ти се карала - ние не сме в твоето положение и нямаме право да те съдим. Ти си зрял човек и можеш да поставиш на везните всички "за" и "против".
Направи това, което смяташ за правилно - от мен имаш цялата ми подкрепа.

^{П.п. всеки човек е различен, всеки живот уникален... но аз лично не бих позволила на майка ми да се меси. Благодарна съм, че са ме отгледали и възпитали, но живота си е мой и аз решавам какво да правя с него.}

Здравей, мила Qwer,
знам, че ще вземеш най-правилното решение за вас и те подкрепям напълно.
Само, моля те, като взимаш решението, абстрахирай се от родителите ви - сега важните сте вие двамата, останалите нямат думата. Това исках да ти кажа и успех.
ПП А за малката принцеса не се притеснявай, тя ще намери дом.

Успокой се.Не мисля че на някой тук дори му е хрумнало да ти се кара.Много съжалявам,но недей да се обвиняваш,спри да плачеш и си пази силите.Преминаваш през голямо изпитание,и сили ще ти трябват в огромни количества.И не забравяй че всяко зло е за добро.Така било писано.Господ си знае работата,имало защо да е така.Ще се помоля принцеската да има хубава съдба и да се оправи.Успокой се миличка,всички сме с теб.

Qwer, аз съм с теб на 100%. 

Преди години си обещах никога, ама наистина никога да не се привързвам към никого и към нищо. Много ми хареса и тази мисъл от филма "Жега": "Живей така, че когато усетиш жегата зад ъгъла да можеш да зарежеш всичко". Така определено се живее по-лесно.

Децата обаче не са диамантена огърлица, която можеш да подминеш. Най-вероятно ще се привържеш към тях, но трябва да преценяваш трезво. По-добре е да не се караш със семейството си. Ще имаш и други предложения.

Миличка, никой тук няма моралното право да ти се 'кара'.Защото в момента в тази ситуация си ти, а не ние.Майка ти не е постъпила правилно, но тя ти е майка.Може би се е ръководела от майчинския инстинкт-не е искала да прекарваш години наред в опити за лечение..знам ли.
Сега най-важното нещо е да се успокоиш.После нещата ще се наредят, ще видиш.
А тук всички ще се молим малката кукла да попадне в добро семейство.

Понеже не съм наясно с процедурата, сега следва ли да ти предложат друго дете или трябва наново да подавате документи?Извинявам се за глупавия въпрос, но наистина не съм наясно, а ми е интерсно, не се знае какво ще правиме ние след още някоя годинка.

сега следва ли да ти предложат друго дете или трябва наново да подавате документи?

Мимка, позволи ми аз да ти отговоря, тъй като и аз съм една от чакащите .
Не, не е необходимо да подава отново документи. Всеки рашил да кандидатства за осиновяване събира необходимия набор от документи и ги подава в дирекцията за Соц. подпомагане по постоянни си адрес. След като мине проучването (обикновено трае 3 месеца) кандидатите биват вписвани в Регистъра на кандидат осиновителите за срок от 2 години.
В рамките на тези две години няма ограничение колко деца ще ти предложат, но и никъде не е законово регламентирано, че трябва да ти предложат поне едно детенце ....

...Нямам сили. Ще откажем бебенцето. Карайте ми се и вие. Лоша съм. И заслужавам наказание. Но не мога да се преборя с майка си, а толкова я обичам
Искам само да се помолим за мъничката прелестна душица.
И друго: днес си обещах, ако някога пак ми се случи това щастие, то на никого няма да кажа и никакъв лекар няма да водя. Дано не съм ви измъчила с моите писания. Повярвайте ми много ми е тежко. Не съм силна. И все пак заслужавам да ми се карате, затова че се поддадох на майка ми и лекаря.

  qwer,не исках да пиша,защото сърцето ми се къса от прочетеното,обаче не мога да спра да мисля за преживяното от теб и мира не ми дава...Поставям се на твоето място и ми е адски болно,защото те разбирам колко си се привързала към малката душичка.Обаче...написала си,че детенцето има и друг здравословен проблем...Мисля,че майка ти най-добре те познава и е преценила,че ще е прекалено трудно да се справиш с това,щом и лекаря е казал "тежката"си дума...Не се притеснявай,че ще откажете детенцето,то ще бъде "ощастливено" от "подходящо" семейство,имащо възможност да го отгледа с тези здравословни проблеми.В крайна сметка ти и съпругът ти решавате...никъде не си написала какво е неговото мнение...подкрепя ли те безрезервно...пишеш от единствено лице,сякаш той няма отношение по въпроса...А е важно в такива моменти да разчитане един на друг,да вземате съдбовни решения заедно.Преглътни мъката,успокой се малко,бъди по-трезва във преценката си,съхрани психиката си,защото ще ти е нужна...следващият път...може и по-следващият...но ще разбереш кое е твоето(вашето) детенце.Ще бъдеш добра майка,толкова си състрадателна и любвеобвилна и послушай Tamara:'"Живей така, че когато усетиш жегата зад ъгъла да можеш да зарежеш всичко". Така определено се живее по-лесно'.Бъди здрава и щастлива!Успех!

В рамките на тези две години няма ограничение колко деца ще ти предложат, но и никъде не е законово регламентирано, че трябва да ти предложат поне едно детенце ....

И чакането може да се окаже напразно???
Много, ама много се извинявам за спама.

И чакането може да се окаже напразно???
Много, ама много се извинявам за спама.

Теоретично е възможно, тогава подновяваш документите за още две години, но аз вярвам, че средно се чака най-много около година. Естествено, има и изключения, но до сега не съм чувала за кандидат-осиновител, който не е осиновил    (освен един случай, но тогава ставаше на въпрос за много възрастни родители, които искаха бебе).

много съжалявам...

само да кажа 2 неща искам.

1. откъде сте толкова сигурни всички, че отхвърленото "предложение" ще си намери подходящо и способно да се грижи за него семейство?

2. не знам какво е другото заболяване на бебето, но се съмнявам да е нещо сериозно и непреодолимо. ако беше - вероятно нямаше да го предлагат за осиновяване, а щяха да го лекуват. луксацията при 6-месечно бебе пък изобщо не е някакъв фатален и нелечим проблем, ама друго си е да го нямаш проблема и да не се занимаваш с такива грижи.
майката на qwer е действала като в магазин - защо да си купя счупеното, като има здрави. нека си зададем въпроса, ако детето си го носила 9 месеца в корема си и се окаже със заболяване или дефект - тогава какво правиш? там няма избор, нали?

майката на qwer е действала като в магазин - защо да си купя счупеното, като има здрави. нека си зададем въпроса, ако детето си го носила 9 месеца в корема си и се окаже със заболяване или дефект - тогава какво правиш? там няма избор, нали?

На първо четене е така, jam, но от друга страна всеки има право на мнение.  Израстнали сме по различен начин, възпитани сме различно, имаме различни ценности и разбирания за правилно, грешно, приемливо и т.н.  Аз си мисля, че майката е реагирала така, просто защото иска най-доброто за своето дете, да го предпази от страдание, от грешки...  Именно защото и тя е новисла qwer 9 месеца и след това е била част от живота и още много години се е опитала да я предпази.  Да, qwer е голям човек и може сама да взима решения за себе си и семейството си, но майката няма как да спре да я възприема като своето "дете" и да се опитва да я предпази.  Според мен правилен съвет и правилно тълкуване в ситуация като тази няма.  Тя касае само qwer, семейството и и детето, по което страда.  Ние може и да си мислим, че съпреживяваме емоциите им, но дали наистина можем да се поставим на тяхно място?

много съжалявам...

само да кажа 2 неща искам.

1. откъде сте толкова сигурни всички, че отхвърленото "предложение" ще си намери подходящо и способно да се грижи за него семейство?

Аз съм сигурна, че ще си намери подходящо семейство така, както съм сигурна, че това семейство не е подходящо. Защо ще намери - защото кандидат - осиновители в България в момента има много, а деца - малко. Защо това семейство не е подходящо - не можеш на сила да приемеш дете, което не искаш - да го направят би било огромна грешка, която ще се стовари върху плещите на детето, а това е неприемливо.

майката на qwer е действала като в магазин - защо да си купя счупеното, като има здрави.

Абсолютно съм съгласна, но такива хора има и ако се оставим, те ни манипулират, това е факт - моята собствена майка се опита да ми влияе на избора по едно време, но ако не им се оставим - не им минава номера- ела сега я виж, как чака малкия да се прибере в къщи  .

Принцеска, майката в този случай няма право на мнение - това дете няма да бъде нейно, това дете ще бъде тяхно и само тяхно, но в такива моменти е много трудно да се противопоставиш на най-близките си хора.

Принцеска, майката в този случай няма право на мнение - това дете няма да бъде нейно, това дете ще бъде тяхно и само тяхно, но в такива моменти е много трудно да се противопоставиш на най-близките си хора.

Съгласна съм, разбира се, просто винаги, когато съм в конфликт с моите родители се опитвам да си обясня защо така реагират и да ги разбера.  Мога и да не се съглася с тях, но поне се опитвам да разбера какво ги кара да мислят и постъпват по един или друг начин.

qwer така е почувствала нещата и решението,което е взела е следствие.На пръсти се броят момичетата тук,които могат да разберат как се чувства тя в момента заради отказа от дете.А колко ли са тези момичета тук, които се грижат за болни деца?И надали е споделила за избора си тук, за да се разсъждава дали това е правилно,или не.Колкото хора-толкова гледни точки.Факт е, че се влияе от близките си,факт е,че смята,че не може да се справи с проблема. И най-хубавото в случая е,че е взела това решение навреме, а не по-късно.И решението и трябва да се уважи.

qwer така е почувствала нещата и решението,което е взела е следствие.На пръсти се броят момичетата тук,които могат да разберат как се чувства тя в момента заради отказа от дете.А колко ли са тези момичета тук, които се грижат за болни деца?И надали е споделила за избора си тук, за да се разсъждава дали това е правилно,или не.Колкото хора-толкова гледни точки.Факт е, че се влияе от близките си,факт е,че смята,че не може да се справи с проблема. И най-хубавото в случая е,че е взела това решение навреме, а не по-късно.И решението и трябва да се уважи.

всяка майка в един или друг момент се е грижила за болно дете.

аз знам как се чувства тя - облекчена. и сега търси от нас уверение за правилността на постъпката си. началният и крайният постинг на 3-дневната драма ме навеждат на тази мисъл.

както е казал класикът - нейсе, запуши я... 

Като казах болно дете, нямах предвид със зачервено гърло...

всяка майка в един или друг момент се е грижила за болно дете.

аз знам как се чувства тя - облекчена. и сега търси от нас уверение за правилността на постъпката си. началният и крайният постинг на 3-дневната драма ме навеждат на тази мисъл.

И ако е така... ние пък да вземем да я съдим ли. При условие че никога не сме били на нейно място. Няма ли да заприличаме на момичетата, които първо се сърдят, че говорят с тях за деца, а после че не говорят. Първо се сърдят на майки, които удрят и викат по децата си за глупости, а после се сърдят на майки, които не реагират на глезените си деца... Няма как да променим мнението й, но можем да я подкрепим.

А и все пак ако си направиш сама каруца си я караш такава каквато е, нали. Но ако идеш да си купиш, ще си избереш... с лети джанти - нали трябва да сме гъзари 

qwer, незнам какво е другото заболяване на малката принцеса, не си написала, но само едно ще ти кажа, ако ТИ искаш това дете, не майка ти, баща ти и цялата рода, БОРИ се за него, бъди силна, казваш че не си, но аз не вярвам. За да стигнеш до тук ти си силна, много силна жена. Помисли си, не бързай и реши за себе си какво искаш, но бъди сигурна в това решение и го отстоявай. Едва ли някой ще те упрекне ако кажеш че не го искаш, но не защото майка ти така смята, а защото ти имаш следните причини, съображения, терзания ...

Лесно е да се съди от страни, трудно е ти сам да вземеш решение, когато нещата опрат до собствения ти живот, разбирания, съвест.
Квер, не бих те съдила, защото не знам самата аз какво решение бих взела на твое място. Да си говориш хипотетично е едно, да решаваш - съвсем друго.
Да родиш болно дете е едно, то е дошло вече в семейството и ти ще се бориш за него, съзнателно да поемеш този избор и съдба - съвсем друго.

Ако беше толкова лесно, много семейства щяха да приемат болни деца. Но не го правят. И не само заради финанси.
Имам близко семейство с болно детенце /не говорим за обичайните детски болести/. Виждам какво е. Много, много трудно. Първо да приемеш, че детето има проблем, после да отдадеш цялото си внимание и грижи, и любов.