Здравейте, разказвам тя е прекрасна и аз я обичам. Аз обичам всички деца.
Ще разказвам подред: казаха какво е детето, здраво с малък проблем, който се оправял. Отидохме в дома, там среща с директора: показаха ни досието, не видях нищо особено. Той каза, че тя има двустранна луксация на тазобедрена става, с каишки е и с нея работи рехабилитатор. За първи път чух тази дума и съответно питах дали ще ходи. Отговорът бе, че това се случва много често и се оправя, но гаранция не дава. Каза, че може да заведем лекар да я прегледа. Интересното е, че и двамата директори /и социалния/ няколко пъти повториха да не се притесняваме ако откажем детето. Тези им думи ми направиха впечатление, аз не я бях все още видяла, те казват това се среща често и се оправя, но ти не се притеснявай ако откажеш.
Видях я и се влюбих. Похвалих се на майка ми и свекърва ми. Но... Свекър ми като чул за проблема припаднал. Оказа се , че той имал такива проблеми, сега трудно ходи. Говорих с педиатър, който обеща утре или в понеделник да види детето. Мили момичета, плаках вчера цяла вечер. Незная какво да мисля. Пред очите ми е само тя, ръчичките и , които си играеха с моята коса, погледа и, тя ми се усмихна, гледаше ми и кротуваше.
Днес цял ден си мисля: досега ми беше много мъчно, че не бях бременна. Но сега си мисля, че е по-трудно, да имаш право да избираш. Не искам да имам такова право.
