Искам да кажа, за да не се гадае и мисли, че става дума за някакъв майтап, проблема при съпруга ми е на приливи и отливи. Няма медицински показатели за причината, и е придобит. Предполага се, че е на психологическа основа. И затова има дори и малка възможност да стане по естествен път забременяване. Не случайно започвам писмото си - "да се надявам ли на ЧУДО".
Но въпреки това сме започнали подготавка за ин витро, след консултация от куп лекари, защото времето минава (така вече 3 г.)и не може да разчитаме само на чудеса.
П.П. Много бях щастлива когато открих този форум и с удоволствие прекарвах времето си тук, даже и се вклучвах. За съжалиние видях, че има момичета коита са забравили от къде са тръгнали и/или след натрупан опит и самочувствие, отношението им е малко грубо.
Не искам да си меслите, че се заяждам, а просто споделям чувствата си!