Здравейте! Аз пак съм тук. Малии кво чудо беше, женици не очаквах направо. Кат се дигнаха майка ми и мъжа ми един през друг и двамата да ми обясняват колко прибързано било тва решение, как можело м.Юли да ми кажат, че ще забременея спонтанно пък сега да ми говорят за инвитро, как не му било дошли времето да се предприема толко крайна мярка и т.н. Побъркаха ме направо. 2 дни е само преговори и спорове. Ама и аз им натрих носовете. Моят досега за 8 месеца в клиниката е стъпил само 1 път, когато прави спермограмата, а майка ми дойде с мен за лапарото. През другото време си ходя сам сама като кукувица. Не им стана приятно, че им го казах, ама в крайна сметка за да каже доки, че трябва да се прави точно това, значи е обмислил и преценил всичко. Лелеееееее, троянската война сега вода ще ни носи. Как ще се оправя и двамата нямам на идея. Дойде им кат кофа ледена вода, ама....
