Здравейте, момичета! Искам да ви споделя един проблем. Аз съм на 37 години, имам една бременност, завършила с мъртво раждане и една извънматочна и сега имам една тръба и два яйчника. Мислех за ин витро, даже се уговорих с лекаря за септември да почваме, но съпругът отказва този вариант. Казва, че не трябва да се бъркаме в нещата дето Господ си ги знае. Не е религиозен. Ние сме на квартира от десет години и скоро не знам да ли ще имаме жилище и това също му е аргумент. Съгласих се засега, но ми е мъчно, не съм очаквала това. Той е на 50 години, спермограмата му е добра, проблемът е,че аз най-вероятно не поемам:( Ще си правя лапароскопия да видят как е другата тръба и пак ще мислим, но ми е много мъчно. А се обичаме. Имате ли подобни случаи?

Chapla,съжалявам за това което ти се е случило,но както знаеш ние всички тук сме с почти една и съща съдба и е хубаво,че споделяш болката си с нас,защото бихме те разбрали.Но моето мнение е,че не бива да се отказваш.Мъжете са страхливи,намират си все някакви оправдания.Аз много съжалявам,че все отлагах нещата около мен.Оперирана съм на 17 год.,така се омъжих,знаейки че ще правим Ин Витро."95 год. се омъжих,а правехме чак '99-а.И оттогава чак тази година,Дай Боже да започна другият месец/февруари щях да започвам,но ме спряха/...Та мисълта ми бе,че това е губене на време.Годините си минават.....,а ние все.....жилището да оправим....,кола по-нова да купим....И какво....????? Да си стоим като "куко и пипи".......сами.Трябвало е да го притисна по-рано....Така че моят съвет е....НЕ СЕ ОТКАЗВАЙ!!! 

Скъпа Chapla,
Аз съм на същите години ...и аз до сега чаках какво ли не ...а сега чакам да стане чудо за да забременея .Ама какво да правиш мъже -страхливи ,нерешителни ...
Не се оставяй на течението да те отнесе ,бори се !!!!
Успех и много късмет !

И аз след близо месец ще стана на 36 год.
Няма да се предаваме, я!

Здравейте момичета!
Аз до никъде не стигнах, наложи се да замразим всичките 6 ембриончета, защото лигавицата ми бе много тънка.Сега ми предстои хистероскопия идния цикъл, надявам се да се разбере къде е проблема.Изведнъж попаднах в графа неизяснен стерилитет.Досега се смяташе, че нямам овулация имаше предположения за генетична несъвместимост и т.н.,но всички те отпаднаха по време на IVF/ICSI оплождането.

Здравейте момичета!
Аз до никъде не стигнах, наложи се да замразим всичките 6 ембриончета, защото лигавицата ми бе много тънка.Сега ми предстои хистероскопия идния цикъл, надявам се да се разбере къде е проблема.Изведнъж попаднах в графа неизяснен стерилитет.Досега се смяташе, че нямам овулация имаше предположения за генетична несъвместимост и т.н.,но всички те отпаднаха по време на IVF/ICSI оплождането.

Много жалко, но не зависи от теб.
Това 1-ви опит ли ти беше?

vkt, съжалявам за това, което ти се е случило.
Дано хистероскопията даде отговор на въпросите и трансфера на замръзените да е успешен

Vkt,съжалявам.....Но не губи надежда,не всичко е изгубено.С теб сме....

Че кои е казал че трябва да се предаваме!?!?!
Лошото е че шансовете ни намляват с възраста.

Да,може би имаш право.Но честно да ти кажа,смятам че всичко е много индивидуално..Може и да си на 20-сет и пак да не можеш,а примерно на 40 да стане от първия път.Затова,аз поне,гледам много,много да не се влияя от статистиките   Може пък да съм изключение....   P.S. това си го повтарям за да ми е по-лесно да преодолявам напрежението

Много си права Нушке ,аз имах колежка на 25 год. и горкото момиче и бяха казали че само с инвитро има шансове да има дете ........и тя можеше да си позволу само едно и то заварши без желания резултат...
Много боли ......за това ще се постарая да съм далече от хората като получавам новината независимо каква е (да имам време да се съвзема ).

Не съм съгласна с теб,че ако се изолираш ще ти е по-лесно...Аз смятам,че споделената болка е половин болка,а споделената радост-двойна радост.За това и се регистрирах тук.Защото всички сме с една болка и всички искаме да изживеем една радост.Помисли за това.Надявам се,да изживееш радостта,а и ние покрай теб....

 Аааа не съм се отчаяла, щеше да ми е много по гадно ако бяхме направили трансфер и нищо не стане.Тогава е наистина тежко, сега просто правя пауза (надявам се кратка).А тук във форума това което ми повдига настроението и ми вдъхва надежда са положителните резултати за които момичетата съобщават.Само като видя, че се е появила нова бременелка и настроението ми веднага се оправя и си казвам ето става, може да не е веднага но чудото става .Щом при другите става значи и мен все някога ще ме огрее .Успех момичете все някога и ние ще сме мами.

Момичета, никакво предаване! Аз на 37г. забременях. Преди месец загубих бебето си в 20г.с., но продължавам с борбата! Битката е свършила, но войната не!

Аз имам предвид че няма да ходия на работа ,Работя с клиенти и неискам да ме питат какво ми е и аз да започвам да плача всеки път .......инак верно споделена болка е половин болка ..дано има повече радост и щастие

И аз да се включа по темата.До седмица трябва да почвам процедурите.Проблема е че не ми идва МЦ.Пиех Logest,който ми спря цикъла за три месеца,спрях го началото на миналата седмица и от тогава чакам цикъл ама няма.Има ли някой със сходен проблем?Успех на есенната група

Пиех Logest,който ми спря цикъла за три месеца,

Какво означава, че ти е спрял цикъла за три месеца? Аз също съм пила логест, но не ми е спирал цикъла.

Ако това ще те окуражи....,аз пък го пих три месеца и почти не ми спря МЦ..../  След като го спрях/на своя глава/ ми се нормализира МЦ,но пък направих кисти.Така че ще ти дойде...,"няма къде да отиде" :wink:Търпение.....и аз сега чакам,че след лапароскопията ме притеснява да не ме прескочи този месец.Нали и аз се глася другия да започвам стимулацията.Много бих искала да чуя мнения,след лапароскопия дали МЦ си идва на нормална дата...

Днес се надявам да се срещна с д-р Александров /имаме само уговорка / и дай Боже да мога да се включа с ин-витрото в есенната групичка. На 36 год. съм и това ще е първото, което предприемаме /имам две лапароскопии и една инсеминация/. Благодаря на всички момичета от този форум /с вас съм повече от година, па макар и без да се регистрирам/ за куража и примера за смелост, който ми давате. Дай боже всяка от нас да може да гушне своето здраво и щастливо бебче.
Много се вълнувам, заради ин-витрото.

Peta,от юли насам нямам цикъл просто не ми идва и това е.Говорих с Александров и той ми каза че понякога така става или не спира да ти зацапва както се е получило при Нушка.Заради този цикъл не мога да почна стимулация,и съм се изнервила страшно много.Ако всичко беше нормално още миналата седмица щях да почна.Ще звъня на Александров да го питам какво ще правим.Бързам защото не се знае моя колко време ще е тук.