Тиникито , възхитена съм от идеята ти!
В момент , когато нямам вяра ,
когато се чувствам изоставена от всички свише ,
когато силата на вярата ми се е превърнала в сила на отричане ,
когато сърдита заобикалям църквите и не искам да чувам празничния звън на камбаните ,когато спрях да се моля....
от твоите думи избликнаха сълзи в очите ми!
Благодаря ти за тях!
Аз бях аналогичен случай с този на Ефирче.
В края на миналата година ни се случи нещастие. Тогава и аз загубих вярата си. Хиляди пъти си зададох въпроса "Защо на мен?, кому сме сторили такова зло, та това ли възмездие заслужихме с мъжа ми?"
Реших да не стъпвам повече в църква. Помислих, че Оня там горе нещо е объркал и не наказва,когото трябва.
В последствие, през април, катастрофирахме. В продължение на 2-3 секунди, се бяхме устремили към един камион и аз мислех, че ще намеря смъртта си под камиона и ще стана на кайма. И сега настръхнах, като си спомням. Размина се! не можете да си представите какво е усещането. Крещях.... На края стана чудо!!! Ударихме се само с калника ни в гумата на камиона,
но не влязохме под него.
Наистина стана чудо!!! Докоснах се до смъртта, но тя сякаш ме пусна.
Защо ви го разказах това ли?
Ами, защото от 17 април, отново
повярвах. Отидох на църква и благодарих на Бог, че все още съм тук, че мога да виждам синьото небе, зелените дървета, да чувам песента на птиците. Благодарих му, плачейки в църквата, че ни съхрани и двамата. Помолих се и за здраво детенце.
Та животът ми е толкова гаден на моменти, обаче, не зная защо, ЖИВЕЕ МИ СЕ гадния живот!
