Е, от достааааа време гледам темичката и се чудя дали да пиша или не...Ама то вече не се търпи. Свекървата отказва да приеме факта, че сме с мъжки фактор и все извърта нещата с изречението "Само, спокойнооо, много го мислиш и затова не става". Демек, аз съм виновна щото съм неспокойна...
Поне, като не иска да помага, да не пречи...Аз не искам на мен да помага , а като майка да погледне сина си и да му влезе в положението, а тя не само че не го прави а и се опитва да му влияе и като че ли напоследък успява
И за годишнината от сватбата се изтърсиха с подарък...килим, щото не съм й харесвала нейните, та да си го постелим в кухнята...То кусур ми е в кухнята и килим, щото там няма място да се обърнеш и като имаше килим /дето тя го беше постлала, вратата не се отваряше.../. Та такива ми ти работи - вместо някой лев за инжекции - килим, да не ходи синът й по балатум. Има и друти разни изцепки, дето като се сетя сега, хем се ядосвам, хем в следващия момент ме напушва на смях, ама каквото и да направя аз добра няма да стана, щото тази позиция вече е заета от голямата й снаха, дето й е родила внучка и май е излишно да казвам, че носи точно, ама точно нейното име...Не, не завиждам, просто ми е мъчно и гадно, защото аз нищо лошо не съм й направила, все гледам да й помагам, да ходя на лозето и т.н. Ама като дойде голямата снаха и като каже "Майче...", мед й капе от устата, нищо че е кунки в гъзунки...и няма нужда от операция да й ги вадят, щото пак ще се присадят там сами /това е извода на мъж ми/.
То, май много дълго стана това оплакване, ама пък ми олекна...засега