И аз като Джам мога роман да напиша за отношенията си със свекървата. Повечето момичета знаят тук какви проблеми имахме. Аз си признавам честно и почтено, че още от самото начало им казах майко и татко - просто така го почувствах. Живея далеч от моите родители и смятах, че родителите на мъжа ми ще ги заместят до някъде и за да не се чувства той зле - желателно е да съм добра и аз с тях. Издържах 5 години тормоз и лошо отношение. Няма да разказвам за тях. До един момент, в който се роди синът ми. Реших, че аз имам нужда от добро отношение, от вниманието на мъжа си и че моето семейство е това, което имам. Както не позволявам на моите родители да ми се месят и да се държат зле - така и на неговите не позволявам да го правят.
Дойде момент, в който на моята свекърва не й издържаха нервите и реши да се кара с мен. За нейна беда го направи в присъствието на сина си. Използвайки най-тъпия повод при това. Евала на моя мъж - остана на моя страна, защити ме и каза, че след като се е оженил за мен и имаме семейство, той няма да избира с кого да остане - това е ясно и се разбира от само себе си. От тогава, след като ми казаха, че съм неблагодарница, а той знае как съм се държала с тях и съм ги уважавал, аз не съм стъпила у тях. Не съм отказала да дам детето, не съм се държала лошо, но не ходя, не се срещам, не говоря и живея спокойно. Не се натоварвам, не се тормозя - и най-важното той ме разбира и знае, че аз няма да престъпя волята си. За мен човек трябва да държи на себе си и да не потъпква достойнството си. Няма значение, че те са между чука и наковалнята. Не ги карайте да избират, но и не ги притискайте. Те сами ще направят правилния избор. Просто кажете, че това няма да го търпите и не се съобразявайте с тях. Кажете - теб обичам, държа да съм с теб, но ти си моето семейство и това е.
