Трудно я понасях и преди, но аз съм отявлен дипломат и балансирах отлично между злоупотребите и с гостоприемство и нескопосаните коментари-забележки.
   Когато обаче, половинката ми се разболя и за всички бе ясно,че моментът е изключително труден и деликатен, тя си измисли,без да съм дала какъвто и да е повод, а точно обратното, че виждаш ли ей сега ще дезертирам... Някой бил и казал,че така ставало винаги, ми сподели по-късно тя.
   Вместо да ми подаде ръка и заедно да преодолеем случващото се, застана срещу мен враждебно. И в този най-труден период, аз трябваше да търпя кофи простотия, за да бъда до него,защото знам,че това бе най-важното. Бях с половинката си, неотлъчно 24 часа в денонощието и никой и нищо не можа да прекъсне връзката ни.
   Сега съм сложила Берлинска стена, Желязна завеса, бодлива тел помежду ни и не желая да имам нищо общо с тази жена.
   Когато се обажда в къщи дипломатично приключвам разговора и не позволявам да ме въвлича в долнопробните си размисли за живота.
   Никога повече не искам да се чувствам както в онези дни и няма да и позволя!
   Справям се,мисля!

С моя свекър сме си много добре, но свекървата й бих шута преди година.Постоянно правеше интриги и аз така поставих нещата че мъжа ми да я хване в интригите и лъжите. От година не се виждаме  и сме си много добре.Понякога ми е мъчно но не смятам да разбивам брака си заради нейните простотии измислени от скука. Мога да разказвам много дълго но едва ли на някой ще му е интересно, а и сигурно ще му е познато защото всички свекърви са еднакви.

Моята свекърва не е лоша,помага ми / готви за сина си, аз съм малко гнуслива и не ям нейните манжи/ Веднъж седмично я виждам за 2 часа и ми е екстра. Тя се държи уважително с мен както и аз със нея. Приемам я такава каквато е. Нямам конфликти ситуации до сега. 

Как му готви като се виждате само 2 пъти седмично???

всички свекърви са еднакви.

Ми не са ! Аз нямам какво лошо да кажа.

Аз също нямам какво лошо да кажа за моята свекърва.
Помага ми жената с каквото може, винаги ме подкрепя.
Абе свекърва - мечта!

 

Моята свекърва също е супер. Пнякога ни готви, уважава ни, приема проблемите ни със забременяването и изцяло е поела финансовата част.Е свекър ми е малко чешит, но се справям за сега с него

с моята свекърва се виждаме 2-3 пъти месечно и за това нещата са под контрол.много се дразнех,защото никога не се е интересувала от нашите репродуктивни проблеми,ден преди лапароскопията и казахме,че отивам на операция а после дори не се обади да пита.когато се опитвахме да и кажем какво правим тя извърташе темата с думите"вие много се притеснявате,то ще си стане"
сега когато забременях след 3 години мъки и много АРТ процедури се прави за много загрижена,което много ме дразни
аз по принцип съм човек научен да уважава,никога не мога да си позволя да я обидя и даже я защитавам от нападките на съпруга си,но вътрешно си имам едно наум и глдам да имаме възможно по-малко допирни точки

Е, от достааааа време гледам темичката и се чудя дали да пиша или не...Ама то вече не се търпи. Свекървата отказва да приеме факта, че сме с мъжки фактор и все извърта нещата с изречението "Само, спокойнооо, много го мислиш и затова не става". Демек, аз съм виновна щото съм неспокойна... Поне, като не иска да помага, да не пречи...Аз не искам на мен да помага , а като майка да погледне сина си и да му влезе в положението, а тя не само че не го прави а и се опитва да му влияе и като че ли напоследък успява  И за годишнината от сватбата се изтърсиха с подарък...килим, щото не съм й харесвала нейните, та да си го постелим в кухнята...То кусур ми е в кухнята и килим, щото там няма място да се обърнеш и като имаше килим /дето тя го беше постлала, вратата не се отваряше.../. Та такива ми ти работи - вместо някой лев за инжекции - килим, да не ходи синът й по балатум. Има и друти разни изцепки, дето като се сетя сега, хем се ядосвам, хем в следващия момент ме напушва на смях, ама каквото и да направя аз добра няма да стана, щото тази позиция вече е заета от голямата й снаха, дето й е родила внучка и май е излишно да казвам, че носи точно, ама точно нейното име...Не, не завиждам, просто ми е мъчно и гадно, защото аз нищо лошо не съм й направила, все гледам да й помагам, да ходя на лозето и т.н. Ама като дойде голямата снаха и като каже "Майче...", мед й капе от устата, нищо че е кунки в гъзунки...и няма нужда от операция да й ги вадят, щото пак ще се присадят там сами /това е извода на мъж ми/.
То, май много дълго стана това оплакване, ама пък ми олекна...засега

Ама като дойде голямата снаха и като каже "Майче...", мед й капе от устата, нищо че е кунки в гъзунки...и няма нужда от операция да й ги вадят, щото пак ще се присадят там сами /това е извода на мъж ми/.

 

За свекърва си няма да пиша,защото ако трябва да го направя няма да пиша нищо добро. Но от сърце ви препоръчвам да прочетете книгата " Отровните роднини" на Сюзън Форуърд.  Леко и определено полезно четиво

Как му готви като се виждате само 2 пъти седмично???

Веднъж седмично. Тя живее на село. Готви няколко неща на веднъж и ние си ги носиме вкъщи. Предполагам удовлетворих любопитството ти 

Готви няколко неща на веднъж и ние си ги носиме вкъщи. Предполагам удовлетворих любопитството ти 

А ти що не му готвиш,а?
Няма да гладува, я.
Грижи се за синчето си.

Е па нема да й троши атъра, я.

Аз не се справям със свекървата........налага се тя да се справя с мене  както и всички останали..и така си решавам ппроблемите със справянето  Може би ме смятат за дзвер, но аз съм на принципа, че "целта на съществуването е да съвместиш бляскавата представа за самия себе си с отвратителните неща, които другите мислят за теб!" А аз имам много бляскава престава за себе си  Ех, ама съм и скромна, но за сметка на това съм шегаджийка.

А ти що не му готвиш,а?
Няма да гладува, я.
Грижи се за синчето си.

Абе готвя.... и то редовно ама той си обича на мама манжите.

На тоя мъж му трябва дресировка. Ама ха. Я да забраниш на свекърва си да му готви. Минало времето на маминото детенце вече щом се е оженил.

На тоя мъж му трябва дресировка. Ама ха. Я да забраниш на свекърва си да му готви. Минало времето на маминото детенце вече щом се е оженил.

касиел каквото и да кажа ти пак няма да разбереш. В никакъв случай не е мамино детенце-напротив . Сериозен мъж  ,бизнесмен е и то отдавна. А за да постигнеш някакво  сериозно ниво в този живот неможеш да си зависим от майка си и тем подобни. Трябва да имаш сърце за да рискуваш   и да успееш. А това че обича на мама яденето ме улеснява много  . Но си мисля че темата в която пишеме е друга- не е за мъжа ми а се нарича ' как се справяте със свекървата си' Желая ти успех.

Цитат на: eganeva в Октомври 06, 2007, 13:42:40 pm

А ти що не му готвиш,а?
Няма да гладува, я.
Грижи се за синчето си.

Абе готвя.... и то редовно ама той си обича на мама манжите.

Сетих се за оная реклама за каймата.
Не яде ли, не яде ли?

Сетих се за оная реклама за каймата.
Не яде ли, не яде ли?

и се