0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Re: Kak се справяте със свекървата си?
« Отговор #60 -: Август 20, 2007, 21:02:10 pm »
че в крайна сметка той се е ОЖЕНИЛ а не се е ОМАЙЧИЛ!!!
Браво-добре казано!!!!!!!! :balk_602:
Re: Kak се справяте със свекървата си?
« Отговор #61 -: Август 21, 2007, 12:15:19 pm »
Аз съм писала и друг път какви са ми отношенията със свекървата. Женени сме от 2000 год., и естествено живеем в мой апартамент(слава богу, че имам къде!). Свекито ме наричаше "мръсен парцал".. Повече няма да ви разказвам, че и аз роман мога да напиша. Резултатът е, че свекито не е идвала у нас никога(свекъра е идвал само). Не смее много да се обажда(това всъшност е в следствие на разправии между нея и любимия и син). Но се случи да се обади веднъж и аз и казах, че няма за какво да си говоря с нея, а това, че сина и не иска да разговаря с нея е нещо, което засяга тях двамата само. Имахме доста неприятен разговор поне час и аз и казах направо, че няма да стъпя у тях и, че не искам да ме търси в собствения ми дом при положение, че 3,5 години ме е гонила, а аз взех че дадох всичките си спестявания на дъщеря и, за да си купят още един магазин.. Опитваше се мен да обвини за това, че сина и не иска да говори с нея, но всъщност аз нямам вина, че тя си дели децата(на дъщеря си дава всичко-готви и, чисти и, гледа и детето непрекъснато). На нас нищо не са ни дали. Нямахме сватба, а само подписахме, защото как да има сватба след като тя ме гонеше да се махам(аз никога не съм живяла при тях, а само оставах да преспивам и си тръгвах). Ами това е. Пълен игнор! Няма спасение просто. Не трябва да се бъркат родителските тела и не трябва да се допускат манипулации от рода на реване и тръшкане на свекито. Това са просто капризи и начин да разрушиш семейството на сина си! А не мога да си представя, че въобще мога да кажа "майко" на такъв човек! Мойта майка почина през 93 год. и просто не мога да я сравнявам с това "чудовище"! Разликата между майка ми и тази жена е космическа!
Re: Kak се справяте със свекървата си?
« Отговор #62 -: Август 21, 2007, 12:34:14 pm »
Леле,Tutto_bene,ти ме разби!Наистина ли има такива хора в 21-ви век,не мога да повярвам.Ужас.Какви са тези свекърви,какво делят толкова.Колко ло6и хора има и колко е глупаво.Вместо да си помагаме да живеем по-леко,има такива дето се 4удят как да ти утежнят живота максимално.Ега ти безмисленото поведение-да живее6 за да създава6 конфликти.
*
Re: Kak се справяте със свекървата си?
« Отговор #63 -: Август 21, 2007, 12:58:08 pm »
Ега ти безмисленото поведение-да живее6 за да създава6 конфликти.


ооо, повярвай ми има!Покойната ми баба беше такава.За съжаление.Работеше на портала на бившия завод за стъкло в града.Само чакаше да слязат всички от автобуса и заставаше на телефона-Само да знаеш жена ти с кого слезе от автобуса! и подобни.Много я мразеха, що жени са яли бой заради нея.Когато почина имаше хора, които идваха с усмивка на погребението и.За съжаление аз бях една от тях.Тя пълнеше главата на баща ми с глупости и той започна да бие майка ми и мен.Слава Богу майка ми намери сили и се разведе въпреки ада през който минахме двете-заплахи, побоища.Сега вече 11 години е женена втори брак.Разбират се перфектно с мъжа си, за мен това е важното.А баща ми си намери майстора.Сега козирува на една, слугува и, ама така му се пада.Ако не беше слушал навремето майка си.....
Re: Kak се справяте със свекървата си?
« Отговор #64 -: Август 21, 2007, 13:45:39 pm »

Много я мразеха, що жени са яли бой заради нея.Когато почина имаше хора, които идваха с усмивка на погребението и.
[/quote]

 :lol:На всекиму според заслугите,нали така?
Ина4е и аз съм изпитала проблема с дома6ното насилие,но породен от друго зло-алкохола.Но моята майка не напусна ба6та ми,за6тото се страхува6е какво 6те кажат хората.Изоб6то,полу4ава6е се,през но6та скандали,побои6та,бягаме от къ6ти по но6тници посред зима,а на другия ден се правим 4е ни6то не се е слу4ило.Като бях дете колко пъти съм и се молила да се разведе-не,та не,оби4ала го.Като пораснахме достатъ4но със сестра ми,се изнесохме от нас,и заживяхме у баба ми(майката на ба6та ми).Тогава ба6та ми се поосъзна,изпла6и го това 4е децата му не искат и да 4уят за него.Сега се пооправи,в последните години,поддържаме нормални отно6ения,но колко ни се отразяват глупостите му на мен и на сестра ми,доста поизкривени виждания за не6тата имахме по едно време.Това само мъжа ми го знае,у4удвам се 4е го разказах,явно съм го преодоляла.
А по темата,явно има и добри свекърви.Баба ми,лека и пръст,застана на страната на снаха си(на майка ми),а не на сина си.
Re: Kak се справяте със свекървата си?
« Отговор #65 -: Август 21, 2007, 15:17:07 pm »
Моите свекъри не са от най-лошите, но пак ме дразнят често. Мъжът ми има по-голям брат и така са го дресирали, че не може да вземе решение без да се допита до него и баща си (освен по съвсем личните въпроси де  :wink:). Свекъра е най-точен от тримата и най-знае как да се държи. Брат му и свекървата се смятат за вездесъщи по всички въпроси. Тримцата живеят в Люлин, а ние направихме ремонт на диния етаж на къщата им във Враждебна и сега сме там. Аз почти не стъпвам у тях, но затова пък те ден през ден са у нас. Мъжете все стягат нещо по къщата, а свекървата си е направила градинка отзад. Освен това ми е украсила терасата с проскубани петунии и мушката и все ме пита дали ги поливам, че не вървят. Сигурно цветята усещат, че не ги обичам  :? Освен това се чувстват у дома си - хапват си, дремват си. Като бяхме на море, бях лъснала печката. Връщам се - цялата в олио  :x Такива работи, а като протестирам пред мъжа, той се сърди. Нали ни помагали, а да не ядат ли.
Абе иначе не са лоши, но тези дреболии така ме дразнят. Вече като ги видя ми призлява, а камо ли мамо и татко да викам. Тя свекито на сватбата ми каза: Вече няма чичо, лельо, а маме и тате  8O Е, не можах да си обърна езика и сега и аз никак не им викам, че ми е неудобно и да я лельосвам.
« Последна редакция: Август 21, 2007, 15:45:22 pm от Stivarip »
*
Re: Kak се справяте със свекървата си?
« Отговор #66 -: Август 21, 2007, 16:31:21 pm »
Седя и се чудя дали да ви развалям хубавата темичка :lol:
Шегата на страна, но моята свекърва е много свястна, е ако питате мъжа ми сигурно друго ще каже, но аз не мога да се оплача. До скоро живееха в друг град, но от април са в София, ами жената много помага, когато съм и казала идва до вкъщи, една дреха не съм изгладила, свекъра като му кажа готви човека, абе супер са много помагат, но не се натрапват, ако ги повикам. Никога не са се месили за каквото и да било, но това си е до човек, те просто не са такива, както те държат на самостоятелността си така знаят че и ние държим. А за мамо и татко разбира се че не казвам, карам на имена, но те нямат притенции.
Re: Kak се справяте със свекървата си?
« Отговор #67 -: Август 21, 2007, 16:32:36 pm »
 tinkito
"Ина4е и аз съм изпитала проблема с дома6ното насилие,но породен от друго зло-алкохола.Но моята майка не напусна ба6та ми,за6тото се страхува6е какво 6те кажат хората.Изоб6то,полу4ава6е се,през но6та скандали,побои6та,бягаме от къ6ти по но6тници посред зима,а на другия ден се правим 4е ни6то не се е слу4ило..."

Тинкито,
И аз като малка бая бой съм изяла. Но мен ме биеше майка ми. И сега се гордее с това. И казва, че така ме е възпитала да стана човек. Спомням си как ме ритеше по дупето, дори и пред техни гости, които и казваха: "Недей така, защо го биеш детето!" А баща ми ме спасяваше. Вземаше ме от ръцете и разревана и ме извеждаше някъде.
И до ден днешен ме е страх от майка ми. Не, че ще ме бие, разбира се. Но - страх от неодобрението и.
Аз в моята тема за майките и свекървите още в първия си пост, описвам нещо, което е следствие от всичко.
« Последна редакция: Август 21, 2007, 16:38:58 pm от Milena.b »

Бъдете добри и не губете кураж! :)
Re: Kak се справяте със свекървата си?
« Отговор #68 -: Август 21, 2007, 16:43:16 pm »
Стефиз,
не си само ти. И аз все я хваля мойта свекърва. И в тази тема, някъде в началото я хвалих, и в другата - в моята тема. Тя ме е гледала като нейно дете. След раждането, ми вареше разтвор от смрадлика, та да се мия отдолу. Все ми носеше нещо сготвено. Много примери имам, ама дай да спра, че няма да ми повярвате.

Бъдете добри и не губете кураж! :)
Re: Kak се справяте със свекървата си?
« Отговор #69 -: Август 24, 2007, 11:25:55 am »
Моята съм я записала в графа -" и други ".
Пълен сблъсък на характери от първия миг в който се видяхме.
От 3 години съм отказала всякакви контакти - това е единствения начин да запазя мир и любов в себе си ,спрямо нея.
Мъжът ми си има своите неделни срещи с нея , подкрепям това решение.
И така всичко си е на мястото. :D
*
Re: Kak се справяте със свекървата си?
« Отговор #70 -: Септември 10, 2007, 14:47:41 pm »
Ох,момичета много болезнена тема и за мен.След близо девет години съжителсво вчера си събрах багажа и се върнах при нашите.И всичко заради свекито,която така и не свикна с мисълта , че до сина й има друга жена освен нея.Все още се държа , но сърцето ми ще се пръсне от мъка по него.Сякаш ми откъснаха половината сърце.Знам, че и той се чувства по същия начин,но толкова години не успя да балансира отношенията м/у нас.Тя е вдовица и затова той се чувства мъжът вкъщи и не може да я остави да живее сама.Чудя се как може да има такива жени,които причиняват такова нещо на децата си...Лошото е ,че аз вече станах на 32год.и тепърва ще градя наново живота си без него.Май ще трябва да свикна с мисълта че ще изпусна шанса си да стана някога майка... :(
*
Re: Kak се справяте със свекървата си?
« Отговор #71 -: Септември 10, 2007, 15:13:33 pm »
popi4, мила, това е ужасно! :(
А няма ли някаква надежда,че той ще с еосъзнае и ще се съберете.Ти и той, а не ти, той и майка му?
*

    maggi4ka

  • ***
  • 440
  • Няма невъзможни мечти....
Re: Kak се справяте със свекървата си?
« Отговор #72 -: Септември 10, 2007, 15:19:54 pm »
Е тва вече е мноо гадно.Но пък нали знаеш, че всяко нещастие слага начало на ново щастие, така че гледай напред и мисли за себе си. В крайна сметка, щом никой друг не е загрижен, то поне ти самата би трябвало да се бориш, ако не за друго, то заради теб. И не се отчайвай!Аз също имам "малки" проблеми с мъжа ми и скоро бяхме пред раздяла, а майка ми знаеш ли кво ми каза? Нещо от което и аз самата щях да падна. "Само това ли е мъжа дето може да ти направи дете? Не си мисли, че колкото и да ви е безоблачно щастието няма вариант в който в един момент той да срещне друга или пък ти друг, и да стане така, че точно когато и двамата най малко очаквате да имате деца, но не един от друг!" Разсърдих и се в наалото, че ми говори така, но в крайна сметка е права. Никой не е застрахован и винаги може да се случи. Така че - горе главата и се постарай да оправиш живота си така, че на ТЕБ да ти е ОК, пък....незнаем откъде ще изскочи зайчето нали?

Re: Kak се справяте със свекървата си?
« Отговор #73 -: Септември 10, 2007, 15:27:41 pm »
Popi4,няма ли начин да намерите общ език с майка му,да направи6 компромис.Най/лошото за един мъж е да трябва да избира между жена си и майка си.А все пак и двете го обичате.Седнете,поговорете,обясни и че тя винаги ще е важна за него,но сега има и още една жена,която обича и това е нормално.Сигурна съм че има някакъв начин да живеете в примирие със свекървата,не е казано че трябва да се обичате,но щом се налага да живеете заедно,трябва да се намери начин.
Re: Kak се справяте със свекървата си?
« Отговор #74 -: Септември 10, 2007, 15:28:10 pm »
Лошото е ,че аз вече станах на 32год.и тепърва ще градя наново живота си без него.Май ще трябва да свикна с мисълта че ще изпусна шанса си да стана някога майка... :(
Хей хей хей, какви са тези глупости? На 32 години била? И какво от това? Еййй, миличка, осъзнай се...

Давам ти пример от личен опит - 2 неуспешни връзки по 5 години, зарязах последната си половинка (преди милото) на 31... 2 години сама, даже не ме интересуваха мъжете (ама съвсем честно), ходех нагоре надолу, излизах с приятелки, ходих по състезания, чувствах се добре.... След това милото ме откри (в сайт за запознанства  :wink:), 1/2 година сериозно ходене, 3 месеца съвместен живот под един покрив, в началото на 4-я ми предложи, 5 месеца след предложението се омъжихме!!! Вече повече от 2 години сме щастливи заедно (е, не че си нямаме малките кризи, това е нормално), смятаме да почваме второ ИКСИ ...
В момента съм на 37 и се чувствам прекрасно  :lol: :lol: :lol: (т.е. на 18)  :lol: :lol: :lol:

Затова - горе главата, живота продължава, ще имаш и ти твоето щастие ....

Лекарства след процедура се спират само след изрична консултация с лекуващия лекар!!!
Re: Kak се справяте със свекървата си?
« Отговор #75 -: Септември 10, 2007, 15:34:28 pm »
Пипич,
не е вярно че ще изпуснеш шанса си да станеш майка!
напротив, хубавото тепърва предстои, повярвай ми!
Както и Магичка /майка и/ ти казва, не е само това мъжа, който може да ти направи дете.
Аз преди 2г и нещо се разделих с предишния си партньор след 6годишна връзка. А в продължение на 3 години уж правихме опити за бебе, но не ставаше. След като приключих с него, си казах, добре, че не е ставало! Просто, той не беше верния човек за мен! А след като съдбата /по-скоро приятелката ми/ ме срещна с мъжа ми и в последствие забременях, майка ми тогава каза: "Той Господ си знае работата!"
Ще срещнеш верния човек, който ще държи на теб повече, от колкото на майка си.
повярвай ми!
Ще бъдеш майка!

Бъдете добри и не губете кураж! :)
Re: Kak се справяте със свекървата си?
« Отговор #76 -: Септември 11, 2007, 01:11:28 am »
Нека и аз се запиша в протокола на недоволните от евентуално бъдещите си свекърви.
Не съм омъжена ,но често се виждам с майката на приятеля ми.Незнайно защо тя от време на време решава да не ме поздравява ,а друг път си говори с мен като с първа приятелка.Честно да си кажа отношението й ме обижда и приятеля ми й е казвал.За баща му дори не искам да коментирам ,защото при него е рядкост да ме поздрави , а не да пропусне да го направи.Разминаваме се из стаите и това е,гледам да ги избягвам ,защото няма и какво да си кажем.КОгато майка му се опита да говори с мен насаме ми обяснява само колко й бил разхвърлян и отвеян сина(сякаш аз незнам) и понякога имам чувството че се опитва с това да ме накара да си мисля , че трябва да се разделим само и само да си получи вниманието което е имала преди да се появя аз.Общо взето положението не е розово ,ама аз съм казала на моя или да ги научи да се държат с мен като с човек или така няма да е бъде и просто ще се наложи да не ги виждам.НИкога нищо лошо не съм им направила и смятам че заслужавам поне от елементарно възпитание едно "Здравей".Засега моя слуша и все говори с тях ,ама особена промяна няма:)Надявам се да успея ,че това е ад ако трябва цял живот да го търпя. :x
*
Re: Kak се справяте със свекървата си?
« Отговор #77 -: Септември 11, 2007, 12:33:45 pm »
Ох,момичета много болезнена тема и за мен.След близо девет години съжителсво вчера си събрах багажа и се върнах при нашите.И всичко заради свекито,която така и не свикна с мисълта , че до сина й има друга жена освен нея.Все още се държа , но сърцето ми ще се пръсне от мъка по него.Сякаш ми откъснаха половината сърце.Знам, че и той се чувства по същия начин,но толкова години не успя да балансира отношенията м/у нас.Тя е вдовица и затова той се чувства мъжът вкъщи и не може да я остави да живее сама.Чудя се как може да има такива жени,които причиняват такова нещо на децата си...Лошото е ,че аз вече станах на 32год.и тепърва ще градя наново живота си без него.Май ще трябва да свикна с мисълта че ще изпусна шанса си да стана някога майка... :(
Мила, толкова добре те разбирам... :bighug:
Знам че ти е много тежко и аз преживях същото. Напуснах любовта на живота си, поради ред причини, но не на последно място - техните. И двамата страдахме ужасно, но когато някой решеше да направи компромис, другия в тоя момент не беше в съответното състояние и все се разминавахме. Съсипахме се взаимно. Убедена съм че в отношенията с неговите родители, той е човека, който трябва да промени нещата, само твоите компромиси няма да оправят ситуацията. Ясно ми е че след толкова време заедно си правила твърде много компромиси.
Недей да си мислиш че това е края на шанса ти да си създадеш семейство и дечица.   Трудно е наистина, човек се отчайва след такъв провал в отношенията. Но имай надежда. Аз се бях подготвила вече за живота си на стара мома без деца и започвах да свиквам с него, когато срещнах мъжа си. За нула време се оженихме и сме много щастливи. Само детенцето чакаме, за да имаме всичко.
Имай вяра, че всяко зло е за добро. Ще се убедиш и сама, дано да е по-скоро, за да не страдаш повече :hug2:
*
Re: Kak се справяте със свекървата си?
« Отговор #78 -: Септември 11, 2007, 16:00:30 pm »
Благодаря ви момичета от все сърце за куража който ми вдъхвате :balk_81:Знам че няма да ни е лесно и на двамата изпитвахме много силни чувства един към друг дори след толкова години...повярвах че истинската любов м/у двама души съществува,но знам и че синовната любов също може да е много силна в което няма нищо нередно разбира се.Отнасях се с уважение към нея,не съм й повишавала тон или обиждала но...Не нога да преглътна думите й когато на вратата с багажа  и двамата разстроени от раздялата той я вика"майко ,тя си тръгва"тя му каза"Остави я не я изпращай,ще се върне като посрана...."Това ще ми държи влага дълго време.Аз ще гледам напред нямам друг избор,но искам да ви кажа,че за да се справиш със свекървата от голямо значение е позицията на мъжът до вас.Не става въпрос за война и коя страна ще заеме той на бойното поле...става въпрос за диалог,компромис и подкрепа.
Важно е да се обичате и подкрепяте,пък те свекървите винаги ще има за какво да мрънкят.....
*
Re: Kak се справяте със свекървата си?
« Отговор #79 -: Септември 11, 2007, 16:06:11 pm »
Попич, съжалявам, мила, че се налага да преживее това. Стана ми мъчно като четях какво е станало, но се надявам това наистина да е за добро. Не се пречупвай и предавай. Пожелавам ти все пак твоето момче да се опомни и поправи грешката. Успех.