Моята се вълнуваше наравно с мен - питаше за всеки преглед преди докато правехме опитите, после докато бях бременна се интересуваше от ехографските снимки, от това как расте бебето, добре ли съм, дали спазвам режим на хранене, абе почти всичко, което питат и лекарите едва ли не, но може би защото изкарах цялата си бременност и раждане далеч от нея. А свекърва ми през цялото време ме питаше само дали повръщам и много ли съм надебеляла. А като ни казаха в началото, че евентуално е момиче, почна се едно тръшкане как ще го гледаме, какво ще го правим, все едно тя ще ми го гледа. После като казаха 100% момче и се затръшка, че "пак нямало да връзва панделки". От нея не съм очаквала да се вълнува и да се радва. Да не говорим, че и на сина ми, вече роден, не се радва или интересува, така както майка ми го прави. За мен майката си е майка, от нея можеш да очакваш всякаква подкрепа и разбиране!
Благодарна съм й, че е до мен във всеки един момент, а сега след загубата на бебето, по-голяма подкрепа не съм видяла от никой друг, така както от нея!