bebe_вече 2007 , evro , mishanta , Faith

  

bebe_вече2007,искам да осиновя дете,но за съжаление съпругът ми не е съгласен, а аз все пак трябва да се съобразя с мнението му,нали?Само дъщеря ми ме подкрепя.

Ето какво мисля аз, нали все пак всеки има право на мнение.
Не държа на гените но искам да имам мое дете. Не държа на всяка цена да съм бременна, но държа да бъда майка. Не държа да усещам как в мен расте човече, защото на следващият ден мога да усетя как го губя - страх ме е повече от всичко на света. Веднъж го изживях и не искам пак. Страх ме е и да осиновя, страх ме е защото обществото ни е скапано.

Не знам какво искам, и не знам кой ще може да ми помогне да разбера. Но докато всяка вечер аз мечтая да прегърна своето дете .....

там някъде в някой дом, едно дете всяка нощ заспива с мечтата за свои мама и татко...

Това ми подейства много силно. Може да Ви боли от писмото на Людмила, но мен ме заболя от това изречение. Представих си как всяка вечер плача и как едно дете плаче и в двата случая за едно и също нещо - щастие.

bebe_вече2007,искам да осиновя дете,но за съжаление съпругът ми не е съгласен, а аз все пак трябва да се съобразя с мнението му,нали?Само дъщеря ми ме подкрепя.

Мила, всеки си има причина да основи или не, да се бори да създаде свое детенце или не! Но не е начинът да се увеличат осиновяванията, като се наричат мечтите на хората егоистични Радвам се, че ти си готова да осиновиш, а още повече, че дъщеря ти те подкрепя! Това е много хубаво и ти пожелавам съпругът ти да промени мнението си.

"Ревли такива"....ами да, ревла съм, признавам.Поревавам си често. И не искам да бъда обвинявана за това,че искам да видя едно тупкащо сърчице на момитора на ултразвука.За това, че искам да държа корема си цял ден, за да усетя отново онова уникално първо ритване.За това, че искам на гърдите ми в родилното да сложат нещо мъничко и мокро, чието езиче да трепти от първия плач.Не ме обвинявайте за това.Мисля,че за него мечтаем всички.
Имам приятелка от София, която си осинови.Бяхме заедно в Кюстендил.Тя тогава беше в процес на 'чакане'.Попитах я как се е решила на тази стъпка, а тя каза-подготвях се психически за този момент година и половина.Аз не съм готова все още да запона да се подготвям за 'този момент'.Спомням си нещо, което Евро каза в бТВ Репортерите-дайте ми сега едно дете и какво ще го правя?И аз искам да усетя живота в мен.Да се подготвям 9 месеца за посрещането на най-важния човек на планетата.Може би, след няколко годинки, ако всички опити са вече неуспешни, ще погледна в тази посока, но още нямам 27 години...ако се откажа от борбата да бъда истинска, биологична майка още сега......
Темата много се извъртя.Винаги ще има 'за' и 'против'...макар,че аз не виждам тук някой 'против' осиновяването, просто повечето все още не сме готови за такава стъпка.Прекланям се пред момичетата, които са успели да го превъзмогнат.Сигурна съм,че в момента са много щастливи със своите слънчица.

...дайте ми сега едно дете и какво ще го правя?И аз искам да усетя живота в мен.Да се подготвям 9 месеца за посрещането на най-важния човек на планетата.

Аз много искам бебе, дори 2! Но не мога ей така да взема едно и да започна да го уча да ми вика "мамо". Аз на тези 9 месеца разчитам да се сдобия с всички майчински инстинкти, които сега не смея да твърдя, че имам.
Чакам с нетърпение месец след месец и планирам как да кажа съкровените думи "ще ставаш татко" на човека до мен, който не по-малко от мен чака този ден.

Поклон пред всички осиновители! Те са силни хора! Аз не съм, не и все още.

Искам само да добавя, че в тази тема не виждам някой да напада Людмила, нито да е против осиновяването, нито да е непокист за съдбата на децата без родители.

Но в темата всяка от нас излива най-съкровени мисли. Мисли, които дълги нощи не са й давали покой. Да заложа здравето си, парите си, психиката си за още един опит - или едно мъниче да си осиновя и да приключи всичко.

Споделяйте, момичета, тук са хората, които ще ни разберат и няма да ни упрекнат.

Сигурно аз съм пълен идиот, но бременността ми се струва необходима. Но в никой случай приятно изживяване. Аз повярвах, че изобщо съм била бременна едва след като си прибрах детето в къщи. Но преди това бяха 9 кошмарни месеца на огромни притеснения всяка минута. Не бременността ме научи да гледам дете, а самото то.

Не искам да противореча на никого и пожелавам на всички да изпитат тези чувства, които са описали. Аз не успях...

Това май трябваше в емоционалните да го сложа 

Но преди това бяха 9 кошмарни месеца

Аз нямам нищо напротив-нека са кошмарни, но да ги мина и да завършат благополучно.Нали това е целта на занятието???

махам постинга с намигащото човече

И какво като са осиновили,нима те нямат право да се борят за собствено дете.Нима те не мечтаят като вас в тях да расте едно мъничко същество.

И какво като са осиновили,нима те нямат право да се борят за собствено дете.Нима те не мечтаят като вас в тях да расте едно мъничко същество.

Веси , защо реши така?
Напротив ,всички които искаме свое дете ,го искаме еднакво силно , мечтаем за едни и същи неща , имаме една и съща болезнена чувствителност!
И всички ще успеем!



Хладнокръвното отношение към този проблем от вън ,го разбирам , хората не познават добре тази болка.
Но не разбирам същото , проявено от момичета , които са част от нас!

Все ми се иска тук във форума да бъде нашия пристан .
Поне тук да не се налага да обясняваме , да се оправдаваме , да ни боли повече и повече..!
Иска ми се , никога да не забравяме изпитанията през които сме минали , винаги да намираме по една , едничка ,  утешителна дума за страдащо момиче , което безмълвно влачи кръста на стерилитета "на вън" , а тук стене наранено от нечие подмятане..!

Каква полза ще донесе "отрезвяването" и хладния ум , освен болка ?
Ще се затвори в себе си и ще продължи сама , неразбрана и различна...

Момичета , нека бъдем по-добри!

Mishanta
Извинявай, не съм искала да бъда груба!
Едва след това... никога и никого не съм съветвала да осинови. Не съм против осиновяването, но предполагам че силно трябва да си убен в това, за да го направиш. Е аз не искам да съм участвала нито в решението за, нито в решението против това. Как бих могла да кажа на някого да осинови, при условие, че аз дори не съм направила опит за това.
И накрая ако ме обвиняваш в това, че съм посъветвала някого да не ражда, а да осиновява... това определено ме възмущава. Няма да го коментирам. Ако изобщо някой е искал да знае моето мнение можеше да прочете и дългия постинг.

Махам постинга с намигащото човече

Тамара, аз не обвинявам никого!
Написах своите си мисли провокирани от твоя постинг.
Понякога използваш думи толкова категорични!
В този форум всяка от нас мечтае за бременността
с ясното съзнание, че може тя да бъде кошмарна.
Аз съм такава "дребнава" хванах се за две твои думи.
Видях себе си в тях и ми стана неприятно.
Твоето мнение е такова, здраве!
Аз пък съм за това да сме по-деликатни.

 

Момичета , нека бъдем по-добри!

Здравейте на всички, писали в настоящата тема. За съжаление я виждам едва сега.. . Трудно мога да изразя мъката и ужаса, който преживях, като осъзнах как са ви прозвучали думите ми и как сте ги разбрали... Нито бе времето, а още по-малко мястото да споделям спонтанната си болка от несъвършенствата на света в който живеем.

Както Тамара, по-горе е писала, в писмото си изразих ужаса си от поредното си влизане в дом за сираци и то в центъра на София. Никога и през ум не ми е минало да упреквам който и да било, че се бори за собствено дете. Аз самата както знаете съм минала по този път и съм хвърлила не малко пари. Правила съм всичко, за да успея. И ден не съм спирала да се боря.
Не случайно реших да даря и всичките си хонорари за тази кауза. Не съм милионер, който подхвърля пари. Давам всичко, което съм изкарала за близо година работа. Точно защото вярвам в тази кауза и защото знам какво е да мечтаеш за бебе а да нямаш пари. По същата причина писах и статия във в. 24 часа. По същата причина пиша и книга за всичко онова през което трябва да минеш в Б-я, за да осъществиш мечтата си…
И след всичко това аз научих, че съм ви наранила, вместо помогнала, само защото съм се изказала неточно и импулсивно... Сигурно сте прави. Човек трябва добре да обмисля думите си. Само че думите не винаги значат нещо. Аз лично вярвам и оценявам по действията.

Извинявам се на всички онези, които съм засегнала с думите си! Вероятно съм зачекнала болна тема, която отдавна ви е мъчила. Няма да се опитвам да обяснявам какво съм искала да кажа, защото мисля, че по-добре го показвам с действията си. Опитвам се да съм максимално коректна и да помогна на който мога с каквото мога.

Упрекът в постинга ми не е към вас! Ако виня някого, то е държавата за условията в които е поставила сираците и липсата на адекватна помощ към бездетните семейства. Виня устройството на света, да изкарва пари на наш гръб. Да, клиниките по ин-витро никнат като гъби. Попадала съм на не малко лекари, които са склонни с години да те размотават само и само да изхарчиш повече пари в клиниката им. Да, правят си и експерименти на наш гръб, защото знаят че на всичко сме склонни. Мога да ви изброя доста експерименти и злоупотреби с процедури, медикаменти…
Но така или иначе всичко това ще продължи. Защото и едните и другите така сме устроени.
поздрави на всички

Здравей,Леси,виждам че си тук,искам да ти благодаря за всичко ,което правиш за момичетата от "Зачатие"!За съжаление има много малко хора като теб.Виждам че и ти си имаш своята болка,за което

Благодаря ти Жекова,
наистина ми се иска да помогна. Вече са събрани средства за няколко двойки.
Поздрави и лека вечер

наистина ми се иска да помогна. Вече са събрани средства за няколко двойки.

Прекланям се пред духа и пред силата на една крехка жена като вас! Да се бориш за щастието на другиго е не просто борба, а мисия! Благодаря ви!