момичета, копирам с разрешение на авторката, следното съобщение:

Здравейте, пиша ви по повод една кампания...
на скоро написах книга, която имаше шанс да се продава от вестник 24 Часа. Обявих, че бих искала да даря хонорарите си на семейства/о, които от години се борят да имат дете, но вече нямат финансовата възможност за това. Счетох, че е редно да пусна тема и тук в този форум, защото знам, че се посещава от много жени и семейства с проблемно забременяване. Ако ви интересува темата, може да видите подробности на сайта ми:
http://ludmilafilipova.com/
в сектор: Новини

В случай, че това ви касае, пишете ми за себе си на е-маил: filipoval@yahoo.com

Искам да помогна най-искрено, защото съм минала по този път и познавам острите му тръни.......

Людмила

Много хубаво предложение. Людмила Филипова има и други идеи, прочетете ги от сайта й.
Ще закова темата за известно време, да я видят повече хора.

  То,хубаво,ама по какъв начин ще се "даряват тези хонорари"? Останах с впечатление от този сайт,че трябва да пиша на e-maila на самата Людмила и после какво? Да й се помоля да ме финансира ли? Добре,сега сериозно.Значи всеки ,който се нуждае от помощ да й пише и да разкаже историята си,или?

baracuda,
точно това пише в предложението на Людмила Филипова - тези, които са финансово притеснени, а се нуждаят от средства за лечение на стерилитет и биха искали да бъдат избрани за подпомагане (защото тя очевидно ще трябва да направи избор, няма да има възможност да откликне на всички), да й пишат на посочения имейл адрес.

  Благодаря за отговора,jam!Значи правилно съм разбрала,че трябва да й се пише писмо.Права си,че е невъзможно да откликне на всеки нуждаещ се.Дори и само на едно семейство да помогне,постъпката й е повече от благородна!Възхищавам се на такива хора!Дано след време да чуем добри новини от това прекрасно дело!

Едно момиче от форума ми препрати писмо от Людмила Филипова с молба да го публикуваме тук. Ето писмото:

"Още веднъж искам да благодаря на всички за подкрепата!
Получих много писма. Сред тях има хора борили се по 15 години, други са все още в началото. От историите, които прочетох, съм убедена, че всички те искат да имат дете с цялото си сърце, но нямат възможност да продължат по-напред по финансови причини. Казала съм си, че ще събирам истории около месец. След което, най-вероятно на принципа на случайността ще избера няколко семейства за колкото са се събрали пари. Може би другата седмица ще знам колко са точно събраните средства.

Обмислям възможност да събера, вас и семействата, които ми писаха на нещо като парти, но не знам дали ще намеря спонсори. Ако успея да го организирам, може на него да се съберат още средства и да се помогне на още семейства. Трябва да намеря място където да се съберем и да поканя гости, които биха били така добри също да дарят средства. Семействата, които ще бъдат подпомогнати, ще си изберат клиника, на която да бъдат преведени парите. Всички документи, доказващи историята им ще бъдат проверени, за да се гарантира обективност и справедливост на процеса.

Понякога ми се иска всички семейства, които имат проблеми със забременяването до мислехме по друг начин. Колко пари се хвърлят за гадни експерименти, хормони, инжекции, растящи фуликули, изследвания, АГ прегледи, извлечени яйцеклетки, депресии, замразени ембриони, трансфери, аборти и пак отначало.... и какво ли още не... А България е пълна с домове за сираци, в които има прекрасни деца. Наистина прекрасни, видяла съм ги с очите си. Тях пък някой е довел насила на този свят и е захвърлил като ненужна вещ. Ние хвърляме пари  по клиники, а те дават всичко за нечие внимание, един шоколод и... не дай си боже някога да кажат "мама"... Някога да бъдат обичани...
  Много ме е яд, че 80% от нас са възпитани да държат на гените си, вместо на човешкото щастие.
Много ме е яд!
Но по силно от човешката ценностна система няма и като ти е втълпено от дете че трябва да родиш свое дете, не може да вървиш срещу това. Не ме винете за тези думи, само помислете каква ужасна несправедливост, нали?
Толкова пари се хвърлят, ин витро клиниките никнат като гъби, гълтат парите ни които сме изкарвали с труд... А там някъде в някой дом, едно дете всяка нощ заспива с мечтата за свои мама и татко...
Воже да е всеки един от нас.
аз много мисля за това...

Поздрави и лек уикенд,
Людмила"

Обърнаха ми внимание, че така не се разбира много ясно, затова уточнявам - писмото е написано от Людмила Филипова на датата, на която съм го публикувала и с молба някой да го публикува в нашия форум в темата с предложението за нейните хонорари, тъй като тя самата няма време да чете в Зачатие и не е ориентирана в коя тема се разисква това. Същото писмо е написала и в тема в бг мама.

Поздравявам г-жа Филипова за желанието да помогне на двойки с проблемно забременяване. Но мен лично ме заболя като прочетох това:

  Много ме е яд, че 80% от нас са възпитани да държат на гените си, вместо на човешкото щастие.
...Поздрави и лек уикенд,
Людмила"

Не съм съгласна, че желанието ми да родя дете е продиктувано от егоистичен стремеж "да си предам гените"  Това, че ми се иска поне веднъж в живота си да усетя как бебчето ми расте в мен, всички емоции и усещания на една бременна жена, раждането ... лошо ли е?

Понякога ми се иска всички семейства, които имат проблеми със забременяването до мислехме по друг начин. Колко пари се хвърлят за гадни експерименти, хормони, инжекции, растящи фуликули, изследвания, АГ прегледи, извлечени яйцеклетки, депресии, замразени ембриони, трансфери, аборти и пак отначало.... и какво ли още не... А България е пълна с домове за сираци, в които има прекрасни деца. Наистина прекрасни, видяла съм ги с очите си. Тях пък някой е довел насила на този свят и е захвърлил като ненужна вещ. Ние хвърляме пари  по клиники, а те дават всичко за нечие внимание, един шоколод и... не дай си боже някога да кажат "мама"... Някога да бъдат обичани...
Много ме е яд, че 80% от нас са възпитани да държат на гените си, вместо на човешкото щастие.
Много ме е яд!
Толкова пари се хвърлят, ин витро клиниките никнат като гъби, гълтат парите ни които сме изкарвали с труд... А там някъде в някой дом, едно дете всяка нощ заспива с мечтата за свои мама и татко...

И мен много ме заболя от тези думи. И много се натъжих. Много се радвам на благородната постъпка на г-жа Филипова. Не знам нейното дете дали е родено от нея, дали е плод на "гадни експерименти, хормони, инжекции, растящи фоликули, изследвания, АГ прегледи, извлечени яйцеклетки, депресии, замразени ембриони, трансфери" или е осиновено?! Аз лично бих искала да родя дете и да осиновя дете. Сигурно е много хубаво да усетиш как расте живот в теб? Искам да го изпитам! Какво лошо има в това, че още се надявам и боря? Дано някой ден и мен ме приемат като равноправна жена...

Колко пари се хвърлят за гадни експерименти, хормони, инжекции, растящи фуликули, изследвания, АГ прегледи, извлечени яйцеклетки, депресии, замразени ембриони, трансфери, аборти и пак отначало.... и какво ли още не...

Това е доста шокиращ поглед , върху нелекия път , към сбъдване на най-съкровената мечта- да родиш живот !
Да , сигурно от страни изглежда така!
Но решението на всяка една от нас да върви по този път е личен избор и облечен в тези думи , наранява!

Ако акцентът е върху парите , така го разбирам аз , тогава къде е справедливостта , след като , много повече пари се хвърлят за производство на оръжия , да речем ?

Ако днес в клиниката "Х" - проплаква поредното бебе ин витро , в същия този момент , някъде , бомба убива спящо семейство!

 Ами трансплантациите на органи , не са ли гадни експерименти , скъпи при това ?

Да , да спасиш живот и да дариш живот е скъпо , понякога !

Понякога ми се иска всички семейства, които имат проблеми със забременяването до мислехме по друг начин.

Може би си искала да кажеш - "да мислят "?

 А България е пълна с домове за сираци, в които има прекрасни деца. Наистина прекрасни, видяла съм ги с очите си. Тях пък някой е довел насила на този свят и е захвърлил като ненужна вещ. Ние хвърляме пари  по клиники, а те дават всичко за нечие внимание, един шоколод и... не дай си боже някога да кажат "мама"... Някога да бъдат обичани...
  Много ме е яд, че 80% от нас са възпитани да държат на гените си, вместо на човешкото щастие.
Много ме е яд!
Но по силно от човешката ценностна система няма и като ти е втълпено от дете че трябва да родиш свое дете, не може да вървиш срещу това. Не ме винете за тези думи, само помислете каква ужасна несправедливост, нали?
Толкова пари се хвърлят, ин витро клиниките никнат като гъби, гълтат парите ни които сме изкарвали с труд... А там някъде в някой дом, едно дете всяка нощ заспива с мечтата за свои мама и татко...
Воже да е всеки един от нас.
аз много мисля за това...

Поздрави и лек уикенд,
Людмила"

 Като всяко живо същество и аз съм част от природата.

 Подвластна съм на инстинкти , в т. ч. и инстинкта за създаване на поколение.

 Облечено в емоции ,това изглежда така - искам да родя детето на моята любов , да направя любимия си човек татко , да изживея мига на първото проплакване на МОЯТА рожба и да се грижа за нея !

 Ако това е егоизъм , то така да бъде !
 Егоистка съм и не ме е срам от това!

 Нямам вина за хилядите изоставени деца !
 Мъчно ми е за тях , но не искам да съдя никого за това , не искам и да бъда ангажирана лично ,обаче !
 Възхищавам се на семейства - осиновители , прекланям им се за благородството ... , но аз не съм дорасла все още до там !

  Уважаема Людмила , много е красив жеста ти ,да дариш средства в помощ на семейства , борещи се за дете , но моля те , не вменявай вина у тези хора за безбройните нещастни дечица по домовете !

 Осиновители могат да станат всички в тази държава , дори и с деца!
 Презумпцията , ами нямаш дете - осинови си , е меко казано драстична!

Осиновители могат да станат всички в тази държава , дори и с деца!
 Презумпцията , ами нямаш дете - осинови си , е меко казано драстична!

драстична и звучи гадно Момичетата, които пишем тук, доста често сме го чували от хора, които не са имали нашите проблеми. Мен лично винаги ми е било много гадно в такива ситуации.
Ефирче, казала си го много хубаво - аз не можах да изразя чувствата си като прочетох писмото... прекалено много ме заболя 

Людмила Филипова е минала през трудния път на забременяването, но и мен писмото и на много места ме смути.
Efirche, съгласна съм с всяка дума от поста ти!

Защо нападнахте така Людмила. Тя е журналист, тя пише и пише така, че когато четеш статиите й имаш чувството, че сълзите не текат от очите, а директно от сърцето ти. Тя знае цената на всяка казана от нея дума. И е много хубаво, че има и грамотни журналисти.

Понякога ми се иска всички семейства, които имат проблеми със забременяването до мислехме по друг начин. Колко пари се хвърлят за.... и какво ли още не...

Ами да хвърлят се. Много пари се хвърлят и за зъболечение, за измислянето на антибиотиците, които ние гълтаме като бонбонки, за лечението на рак или алергии, за изкуствени стави и за инвалидни колички. Едва ли Людмила е искала да каже да избием всички болни.
А колко дървета се изсичат за вестници е съвсем друга тема. И не там е проблемът.

Много ме е яд, че 80% от нас са възпитани да държат на гените си, вместо на човешкото щастие.

Не сме възпитани така. Устроени сме така. Живи сме само благодарение на инстинктите си. Долни, животински... но инстинкти. Много неща учим от опит, на много ни научават в процеса на възпитание, но има и неща, които не се учат. Те са си заложени в нас. Оцеляваме само и единствено благодарение на инстинктите си.

Инстинктът за продължаване на рода е само един от тези инстинкти, но е много силен. Знаем на какви жертви са способни животните, за да съхранят малките си. Знаем че за всички животни потребностите на следващото поколение са пред неговите собствени потребности. И ако това не беше инстинкт нито едно нормално същество не би си и помислило да гледа деца. Просто няма логика в това.

Инстинктите не се възпитават и предполагам, че и Людмила не е искала да ни накара да вървим срещу инстинктите си. Но когато е влязла в дом за изоставени дечица в нея е заговорил същият този инстинкт, които в природата спасява дечицата, чийто родители са убити. Знаем за котенца, отгледани от куче... е не зная как се казва този инстинкт. Лъжлива бременност или как. Но това е този инстинкт, който кара майка, чието дете е убито да отгледа чуждо дете, останало само... и същият този инстинкт, който не ни позволява да предприемем нещо срещу деца, които ни пречат. Не можем да се сърдим на Людмила, че се е почувствала така.

Ами вие, ревли такива, ако попаднете в такъв дом, нямаше ли да се обърнете към тези, които толкова много искат да имат деца да отгледат и още едно детенце. Нямаше ли поне да направите опит... Людмила се обръща и към нас, но далеч не само. Подходът е друга тема.
Друг е  и въпросът как е уредено отглеждането на дете в българското законодателство.

Ей,човек да не ни подаде ръка,и ние веднага го нападаме!Така стана и с "Аристон -С",сега сме на път да го направим и с Людмила Филипова.Не може ли просто ДА СЕ РАДВАМЕ,че някой е загрижен за нашите проблеми и предлага помощта си.Според мен няма нужда да анализираме изказванията на Людмила Филипова,а да й благодарим.

Много ме е яд, че 80% от нас са възпитани да държат на гените си, вместо на човешкото щастие.
Много ме е яд!
Но по силно от човешката ценностна система няма и като ти е втълпено от дете че трябва да родиш свое дете, не може да вървиш срещу това. Не ме винете за тези думи, само помислете каква ужасна несправедливост, нали?
Толкова пари се хвърлят, ин витро клиниките никнат като гъби, гълтат парите ни които сме изкарвали с труд...

Людмила, това което правиш е наистина много благородна постъпка! Няма да те виня за думите ти! Само ще споделя, че наистина ме заболя, че отново не сме разбрани. Това което казваш съм го чувала много пъти!
И всичките са от хора с по 1...2 деца, но никога от хора с нашият проблем!
 Защо и ние да не се опитаме да създадем живот? Не заслужаваме ли? Мислиш ли че някой тук изобщо се замисля за гените! За мен е важно да усетя, душичката как ръсте вътре в мен! Мъжът ми да сложи глава на ръстящият ми корем и да измисляме заедно имена... Да чувствам как се движи и ритка там вътре в мен...миговете са толкова много, че мога да изброявам без край! Затова се борим ние...не да предадем гените си!
И защо само ние да се замисляме за безпомощните сирачета, защо не се замисли цялото общество! Повечето от нас съм сигурна, че са си го мислили това, да си осиновят дете и го правят въпреки че са успяли да заченат и свое! Друг е въпроса колко е трудно да осиновиш дете в нашата прекрасна страна!
Извинявай ако съм била малко остра, не е било нарочно! Благодаря ти, че помагаш на такива като нас! Успех! 
 

За мен е важно да усетя, душичката как ръсте вътре в мен! Мъжът ми да сложи глава на ръстящият ми корем и да измисляме заедно имена... Да чувствам как се движи и ритка там вътре в мен...

отново и отново потъвам в болката си...
Faith, толкова много го искам, че сили не ми останаха да плача.

Faith, толкова много го искам, че сили не ми останаха да плача.

Знам миличка...знам!
Рано или късно ще успеем! Вярвай в това!

Fаith, Evro, Mishe, Ефирче, Душка Много ясно сте описали чувствата, които нас ревлите ни вълнуват.
Мише, разбира се, че сладкото малко ЧУДО, растящо в теб не е гаден експеримент
Тамара, за пореден път ме изумяват грубите ти писания До сега все се въздържах да ти го пиша, но би ли ми обяснила защо пишеш във Форума, освен за да цитираш и да се заяждаш с други потребители? Не разбирам също и ти като толкова подкрепаш осиновяването и все пак имаш едно детенце - да ти е живо и здраво и само радост да ви носи! - защо се опитваш да забременнеш пак, а не си осиновиш второто дете??? Поне си усетила всички емоции и усещания на една бременност - ние за това се борим, поне веднъж да разберем, какво е да расте детенцето ти в теб Няма да изреждам подробно кои са мечтаните за нас усещания - момичетата са ги написали достатъчно ясно и от сърце пожелавам на всяка от нас да ги преживее в щастлива здрава бременност!
Жекова, май четеш между редовете. Всички момичета, вкл. и аз, сме написали, че оценяваме благородния жест на г-жа Филипова! Просто споделяме болката си, че човек, който е минал през нашите проблеми, се изказва по този начин. И на теб като на Тамара, ще задам въпроса - защо се бориш да забременееш, щом си съгласна, че трябва да се осиновяват децата от домовете. И двете сте си родили по едно дете, "предали сте си гените", можете спокойно да спрете да бъдете "егоистки" и да се погрижите за по едно изоставено детенце.
И не мисля, че осиновяването трябва да става, защото не можеш да забременееш!