Дали не откачам вече,желанието за дете при мен се е превърнало във фикс идея.Мъжът ми каза,че вече не издържа да му говоря всеки ден едно и също и че вече няма нищо,което да ме радва.Е,добре,на какво да се радвам???От 7 години сме заедно,а от 5 опитваме за дете.1вия път,като забременях бях толкова щастлива,никога не съм предполагала,че ще имам проблем,ама сега всичко е по-различно,изнервени сме,аз преди не бях такава,не съм му говорила само за дете,имахме и други радости в живота,сега какво ми става-незнам.Не мога да приема да ми мине живота без деца,само ми се реве напоследък,рева на филми,дето преди -абсурд да ме трогнат,рева на музика,абе ужас направо.Нищо не ме радва-как да си избия мисълта за забременяване от главата?Искам да мисля за други неща,то това не се издържа вече,как да ме понасят хората,като аз не се понасям.Какво да направя?Направо съм в задънена улица ,блъскам си главата в стена и не виждам изход

Морков,  ако това ще те успокои и аз изпадам в подобни ситуации.

Ох Морк, колко добре те разбирам, не си само ти мила, само хората които не са се сблъсквали с проблема незнаят какво е това чувство. И аз често изпадам в такива настроение, когато всичко ми се вижда безнадеждно, света черен и не намирам смисъл в нищо. Стегни се, сама трябва да се измъкнеш от това състояние, какво и да ти кажа аз или някой друг, сигурна съм, че ефекта ще е моментен. Ти сама трябва да се вземеш в ръце и да продължиш, намери за какво да се хванеш, сламчицата която да те измъкне. Помисли дали заслужаваш да си съсипваш живота, та той ни е само един, трябва да го изживеем по най-добрия начин, защото аз съм сигурна, че всяка от нас ще стане майка по един или друг начин. И тогава какво, ще бъдем щастлива разбира се, но като се обърнеш назад и ще видиш 5 години прекарани в терзания, сълзи и напразни надежди, години изпълнени с мъка Та това е една не малка част от нашия живот.
Така че, мила, бърши сълзите, слагай нервите в торбата, усмихни се, вдигни гордо глава и да не ти пука. Всички ние сме по-цени от повечето майки с деца, защото сме сърдечни, умни, добри и най-вече мъжете до нас ни обожават
Дано поне мъничко съм помогнала с моите излияния, цунки.

Морковче, как така "не мога да свикна с мисълта за живот без деца"    Какви са тия мисли въобще  Как живот без деца бе, Мила! Само да сме живи и здрави, всички ще станем родители, както казва Рабит - по един или друг начин! За живот без деца въобще и аз не мога да си представя, че има някакъв смисъл - това би бил един ужас. Но ако хич не стане забременяването, ще си осиновим, какво толкова! Я не унивай

Морковче, я се вземи в ръце Ако продължаваш така наистина ще полудееш Радвай се на живота и гледай напред!Сигурна съм, че ни очакват само хубави работи и не трябва да се предаваме.
Успех мила!

Много добре те разбирам мила. И аз почти непрекъснато съм в това състояние. И на моя съпруг му писна да ме гледа такава. Въпреки, че гледам да крия лошото си настроение, той ме усеща и това му се отразява, неминуемо е. Има дни, когато си казвам, че има смисъл да продължа заради него, а има и дни, когато си мисля как съсипвам и неговия живот и не ми се иска да се събудя. Но после ми минава и продължавам напред заради съпруга ми, заради близките ми, заради искрицата надежда, която все още не е угаснала. И аз понякога се питам нормална ли съм или имам нужда от психиатър. Понякога даже си мисля дали да не отида на такъв, но още не съм събрала смелост и за това. И без друго всяко ходене на лекра ми е свързано с камара нерви и поне една седмица безсъние преди и след прегледа. Но тъй като все още не са ми казали, че няма никаква надежда (надявам се, че не го правят само от съчувствие), продължавам напред. Това е. Не знам до кога ще издържа, но явно още имам сили, щом съм жива и продължавам да се боря.

Морковче, дръж се, ще му се види краят. Намери нещо, за което да се хванеш, само ти можеш да си помогнеш. Освен това, като се появи бебчето и като се обърнеш назад както е казала и Стефи, какво ще видиш?