Здравейте мили момичета, няма с кого да споделя, за това се надявам някоя от вас да има търпението да ме "изслуша"
Чувствам се ужасно, днес в разговор и то не бяхме сами, мажа ми много грубо подметна в продължение на това че коментирахме боядисването на по малката стая в апартамента, която знаете обикновенно наричаме детска, та той се обърна срещу мен и каза - хмм, детска, каква детска стая е това когато няма деца и то защото ти не можеш да раждаш - толкова ми е мъчно и толкова много плача, че едвам виждам клавиатурата, защо беше така груб с мен и то пред приятелско семейство, ами ако той имаше нчкакъв проблем, не бих реагирала така, ами ако един ден се окаже че при мен нещата са нормални, нали никой от нищо не е застрахован, направо ми се къса сърцето, а да не говорим че от 1 месец и половина не ме е поглеждал и докосвал и май имам съмнение че това в комбинация с държанието му са признаци на края на нашият брак - мисля че има друга жена, която сигурно може да ражда, но поне можеше да ми го каже човешки в очите и да го обсъдим, а не да се държи гадно и да ме лъже и пренебрегва,