Здравейте!Ние осиновихме прекрасно момченце преди 4 месеца.Когато казах на съпруга ми че искам да осиновим дете той не каза нищо,нито да нито не.След няколко дни ми каза че е съгласен но да изчакаме около година да видим дали ще стане нещо.Да ви кайа през тази година почти всеки ден зачеквах тази тема докато тя не стана нещо обикновенно в нашия дом.Постапенно се свикна с идеята и подадохме документите.Един съвет от мен води мъжа си за всички документи с теб макар да не е нужно за да види колко е трудно всичко.Аз ходих сама само да взема молбата от социалните и до съвета защото първия път бяха одедна почивка и мъжът ми не можеше да отсъства от работа. Успех!

Mia71, благодаря за съвета - явно всички минаваме по този трънлив път.Радвам се за вас и поздравления за детенцето - да ви е живо и здраво и много да ви радва.

В момента в къщи е лека война по повод осиновяването- и въпреки, че съпругът ми много се колебае аз вече съм решила твърдо.Много съществена роля има и свекърва ми която не ни подкрепя/или по- точно ни подкрепя на половина със уговорки и със :Ами изчакайте още малко, направете си изследвания, пийте витамини/ и от там още повече срива неговата увереност.Мнооого е трудно.Преди три дена се бях сринала напълно и си мислех, че никога нищо няма да стане.

Сега пак сме на етап изчакване и настройка и търпение, такт, разбиране...Постоянносе колебая да говоря ли за това, да премълчавам ли.Според него съм превърнала идеята във фикс и само пресилвам и драматизирам.
А всичко  е толкова по- лесно ако отвориш сърцето си с любов към едно изоставено и нуждаещо се от обич детенце.

Сега пак сме на етап изчакване и настройка и търпение, такт, разбиране...Постоянносе колебая да говоря ли за това, да премълчавам ли.Според него съм превърнала идеята във фикс и само пресилвам и драматизирам.
А всичко  е толкова по- лесно ако отвориш сърцето си с любов към едно изоставено и нуждаещо се от обич детенце.

Лесно е, но само когато си готов. Мисля, че трябва да го оставиш да осмисли факта, да го възприеме като потенциална възможност, а след това и като реална възможност. При нас беше обратното - след второто неуспешно ИКСИ мъж ми застана пред мен и каза "Стига! Ще кандидатстваме за осиновяване!". Да, ама аз не бях готова - имах планове за лапароскопия, лечение, трето инвитро, всякакви такива неща - за мен момента не беше дошъл. Тогава той ми каза "Добре, правим това, което си си наумила, но ако не стане, минаваме към осиновяване и не искам и дума да чуя за следващо инвитро или друго лечение." и аз се съгласих. През годината, която ми отне изпълнението на моите "планове" той нито веднъж не отвори дума за това - ние се бяхме разбрали. В същото време стоически изтърпя студените и топли вълни, третото инвитро и т.н. Аз, от своя страна през това време много мислих и постепенно нещата си дойдоха на мястото. И когато му дойде времето нямах грам колебание за осиновяването. Но ми трябваше една година време, в който той ми даде пълно спокойствие, без да ме притиска.

Лесно е, но само когато си готов.
...
При нас беше обратното - след второто неуспешно ИКСИ мъж ми застана пред мен и каза "Стига! Ще кандидатстваме за осиновяване!". Да, ама аз не бях готова - имах планове за лапароскопия, лечение, трето инвитро, всякакви такива неща - за мен момента не беше дошъл. Тогава той ми каза "Добре, правим това, което си си наумила, но ако не стане, минаваме към осиновяване и не искам и дума да чуя за следващо инвитро или друго лечение."

Това все едно аз съм го писала. Само дето моето ин-витро е само едно и някак не мога да се примиря от мисълта, че може би, ако направим второ ... И че мъжът ми говори така, защото го е страх за мен, за моето здраве ... Не знам, още не мога да кажа с чиста съвет, че съм готова ... А как да разбера кога ще бъда ...

Мила Мишчице,

Много пъти с теб сме си говорили за това и хиляди пъти сме си споделяли страховете . Ти знаеш колко трудно ми беше и на мен да взема това решение и колко удовлетворена се чувствах след това .
Подаването на документи и кандидатстването за осиновяване не прекратява опитите ни на другия фронт - току виж се оказало, че два щъркела те посетят - единия от детския дом, а другия от клиниката на док .

Благодаря Петенце,
Колкото до клиниката на док - милото не иска и да чуе да ходим пак там и въобще по лекари, независимо къде и кои  Ако успея да го убедя да работим и на двата фронта, сигурно ще ми е по-леко 

Абе то и мойто мило не искаше да чуе за лекари и изследвания, но аз му казах, че за да минава по-бързо времето през което ще чакаме да ни се обадят, можем ей-тъй между другото, да направи и едно икси .
Така поставен въпроса беше доста лесно преглътнат и милото капитулира .

Абе то и мойто мило не искаше да чуе за лекари и изследвания, но аз му казах, че за да минава по-бързо времето през което ще чакаме да ни се обадят, можем ей-тъй между другото, да направи и едно икси .
Така поставен въпроса беше доста лесно преглътнат и милото капитулира .

Благодаря за идеята  Може да опитам, но не знам дали ще има успех при мен