Здравейте момичета,да се включа и аз в групичката на напредващите с възрастта. На 37 съм имам два опита с донорски яйцеклетки първия неуспешен, втория се разви като извънматочна бременност и се наложи да я прекъснем. Беше декември 2008-кошмарни дни ,ЧХГ-то взе да спада чак след третата система метотрексат,цял месец по празниците ходих до клиниката за вливания и кръвни проби. Казаха ми,че донорката ми е изявила готовност да опитаме пак, ох до сега се справяхме с финансите ама тази криза яко удари нашия град и предприятията взеха да затварят или да съкращават,много се притеснявам да не останем без работа,че и банките не дават кредити абе не ми се мисли. Не съм допускала,че икономическата обстановка може да ме докара до депресия, но от началото на годината живея на тръни,може би случилото се декември взе да избива сега ,а си мислех,че съм силна психически.Пия по чашка вино вечер да отпусна малко,но предупредих любимия да следи да не се алкохолизирам
. Просто все по-лошо бъдеще виждам и се чудя като минаваме такива трудности за детенце как ще го гледаме при положение,че може нас си да не може да гледаме. Имам баба на 94 и снощи се шегувахме,че май ще се молим да живее още дълго защото може да се стигне дотам да живеем с нейната и на майка ми пенсия-искрено се моля това да не се случва,че и без това ме е срам заради мизерията ,в която живеят родителите ни. Иде ми да се взривя в парламента само да отърва народа от тези безочливи ,нагли и безхаберни поробители дето са там. На всичкото отгоре като че ли медиите са се наговорили да бълват само негативна информация и това допълнително ме влудява и прави още по-безпътно съществуването ни. Абе така ли е по целия свят,няма ли нещо хубаво ,което се случва...Увесила съм нос и се чудя как да изляза от това черногледство, гледам анимация и това малко ме освежава-да се превърна в безгрижно дете,но осъзнавам ,че бягството от действителността не е решение ,вие как се чувствате,дайте едно рамо.