Ето че някакси неочаквано и аз се оказах на 34, че и с вторичен стерилитет(преди 9г. преживях мола), а и с куп други болешки, които некадърни доктори така и не излекуваха. Доста време престрадвахме моя мисед и не смеехме въобще да помислим за бебе, а сега ми идва да си откъсна главата, щото ако бях започнала с изследванията и лечението по-рано, може би и вече щеше да има резултат, ама каквото станало-станало...Мисълта ми е, че за всеки от нас някъде си има план и като ти е писано да станеш майка на 40, няма да ти се случи на 30, а аз вярвам, че на всички ни това е писано, наистина го вярвам!
И един пример, свекърва ми има втори брак с мъж, който нямаше деца. Тя беше на 40. Всички й казваха,че при две големи деца хич и не й трябва да се мъчи за още едно, но тя много искаше да подари детенце на втория си съпруг. И така след 3 години опити, на 43г. тя роди момиченце по нормален начин.Малкият дзвер, който е с 21г. по-малък от мъжа ми и като той я разхождаше в градинката събираха умилителни възгласи:"Ау, какъв млад татко!", е вече на 12.
Невероятното и странното е, че веднага щом престана да кърми свекърва ми влезе в менопауза!
Представяте ли си!Значи, писано й е било.
Стана малко объркано, но всъщност исках да кажа: Кураж и горе главите!Ще бъде!
Обичам ви!
