Аз съм на 35 без малко.Омъжих се на 23г.,след безуспешни опити,много скрита мъка ,вече се бях примирила,че господ така е решил.... Но ето,че на 27г. бях бременна,не можех да повярвам ,че ми се случва ,дъщеря ми се роди и още не можех да повярвам.Минаха години,бях толкова щастлива и си казах-Толкова е хубаво,че искам да го преживея отново!Навърших 33г. и започнахме опитите за друго дете.Минаха 6 месеца неуспешно,кошмарът от преди години се връщаше,заглеждах всяка бременна с благородна завист...и така мина годината аз навърших 34г.през октомври.След 3 месеца обаче- закъснение и положителен тест,радостта беще голяма ,обаче за кратко...Б началото на трети месец ,при контролен преглед без никакви оплаквания гинекологът установи: ембрионът няма пулс.Обясняваше ми ,че така било по добре ,че за изгубена бременност в такъв срок не трябва да се съжалява...,а аз го слушах като че ли не говори за мен.Последва кюртаж и край.Сега трябва да се пазим 6 месеца,преди да опитаме пак.Сега страхът ми вече не е само дали ще се получи ами и дали ще е успешно?Не минава нито ден в който да не мисля за това.Терминът ми беше на рождения ден-35тия,каква ирония на съдбата,но така е решил господ...Сега чакам да минат месеците и пак отново, пък каквото е писано ще го приема.ПОЖЕЛАВАМ НА ВСИЧКИ УСПЕХ!!!