Ехххх, Розичке, точно на теб не ми се иска да обяснявам житейските ни неволи и връзката ни с Бог. Той е там някъде в нас, в надеждата ни, в любовта ни.
 
Ти си много силна и интелигентна жена, и аз не само вярвам, аз знам, че ще се справиш. И бебето ще дойде. На нас всички ни е трудно, много трудно, вървим по един трънлив път посипан с много болка, разочерования, сълзи, негодувание към всичко и към Бога че така ни е изоставил. Но нас всички ни крепи НАДЕЖДАТА. И я виж колко момичета от нас "каките" вече успяха. Това е надежда за мен. Това ме кара да се усмихвам.

Голяма прегръдка от мен.

Ози, много ти благодаря, мила!!!! И на теб ти пожелавам успех! Аз си слагам отново "розовите очила", макар да се чувствам с тях понякога като неадекватна идиотка.    Но поне ще красим пейзажа. Малко розово облаче на фона на сивия пейзаж - какъв по-добър повод за усмивка.
Много поздрави, прегръдки и целувки ти изпращам!!!!!

Рози, всеки от нас има такива периоди на спор с Него. Аз имам 3 такива тежки момента в живота си, през първия повярвах, че наистина има помощ, при втория - Малкото зайче ме спаси, без даже да знам за нея, коя е, каква е, кое е Зачатие, на третия - приятелите. Какво да ти кажа и аз съм му сърдита още и не мога да приема много неща, не вярвам в много от знаците, които съм срещнала по пътя си, но пък и нали затова сме хора, да се съмняваме. От скоро обърнах поглед на Пауло Куелю и си препрочитам "Алхимикът". Чета я бавно и с наслада, препрочитам по няколко пъти отделни пасажи и сега си мисля - нашата лична легенда е да имаме дете. И търсим знаците по пътя. Няма начин, ако сме целенасочени да не постигнем и ние нашата лична легенда! Нали знаеш, пътеводители за дебрите на живота няма, караме я на усет. В такива ситуации отупваме перушината и караме по вътрешно усещане. И се молим световния език да ни проговори! Прегръщам те и ти пожелавам да се заредиш отново с вяра!

Гане, благодаря ти, мила!!! Така е, съгласна съм. Сигурно понякога сме повечко слаби и малко повече нетърпеливи.
Много целувки на теб и на малкия целувач!!!!! 

Успехи на всички момичета!!! И всеки да получи това, което иска и за което се моли!!!!

Гане, благодаря ти, мила!!! Така е, съгласна съм. Сигурно понякога сме повечко слаби и малко повече нетърпеливи.
Много целувки на теб и на малкия целувач!!!!! 

Успехи на всички момичета!!! И всеки да получи това, което иска и за което се моли!!!!

Нормално е и човешко да сме нетърпеливи

Аз си слагам отново "розовите очила", макар да се чувствам с тях понякога като неадекватна идиотка. 

Да, предпазват от вредните негативни лъчи (емоции).

Целувки.

Еех, момичета, вие сте едни изстрадали ангелчета ...

Снощи, моето мило ми казва - защо нас Бог не ни обича? Не е ли достатъчна силната ни любов един към друг за да бъдем щастливи?
А аз казах - никога не съм се съмнявала, че Бог обича всички, в това число и нас, просто е трябвало повече да преживеем.
Сега Го моля, да ми дава сили и кураж да приема съдбата си ... Вече за мен е късно за собствено детенце ... но се моля с цялото си сърце за всички вас.

Спотайвам се доста време, ама да си призная чистосърдечно - и аз съм от неуспелите "каки" в есенната серия. Втори опит икси, неуспешен. Върнаха ми 3 ембриона, нито един не се захвана. Имам 3 замразени-длъжна съм да опитам и с тях.
Първият ми опит икси беше през ноември миналата година - тогава забременях, но на Коледа прокървих, бебето беше ок,имаше сърдечна дейност, лежах, пих лекарства, уж почти спря кървенето и навръх Нова Година-пак прокървих силно.Бебето продължаваше да е живичко и да се бори, но малко преди 10г.с., седмица след като го бях видяла на монитора,от който ми махаше, се оказа че всичко е приключило. Мисед. Това беше в края на януари. Последва абразио, сълзи, терзания, въпроси.После се изправих на крака, започнах да мисля за следващия опит. И отново неуспех...
Не ни е лесно, момичета, но трябва да намерим сили и да продължим да вярваме. Защото в живота ни се случва или това, в което вярваме, или това, от което се страхуваме. Признавам си че много ме беше страх. Сега ще се опитам само да вярвам, колкото и да ми е трудно.
Кураж и много късмет на всички 

Crystal,
Кураж мила ... 

Най-гадното от всичко е, че вървим като слепци напосоки. Ако има някакво ръководство и правила, като например: вървиш толкова и толкова километри пеша, после стигаш малко преди пустинята, там точно се намира извор с "живата вода", от който трябва да вземете и да пиете. Нещо такова с ясни правила. Ама, никой нищо не казва и не знае. Изключително мразя аз лично в живота да се движа насляпо и напосоки. Къде е Добрият Бог да ни подкрепи с някоя дума и да даде някоя инструкция?! Защо ни кара да се чувстваме като изоставени на моменти. Само не ми разправяйте сега за онази измислена притча, че той сега ни носи на ръце! Както и да е, явно ще се появи накрая, за да обере лаврите, че все пак всичко е станало по Негова милост и желание. Нещо, което няма кой да оспори. Хитро го е измислил.

Това е едно от най хубавите и изстрадани неща, които съм чела напоследък. За онези, които евентуално ще ме нападнат - аз съм изключително вярващ човек.

Розичке, освен да те прегърна мннннного силно и да си поплача с теб - просто няма друго какво да направя. Ти знаеш какво следва и ще го направиш. Ние сме войници - падаме, после отупваме праха от кожухчетата и продължаваме.

"Вече за мен е късно за собствено детенце" Синфони какво означава това,тук сме за да си даваме кураж ако има нещо, което е прекършило крилете ти трябва да ни кажеш,щото ако са само годините.... аз лично не го приемам!!! 

"Вече за мен е късно за собствено детенце" Синфони какво означава това,тук сме за да си даваме кураж ако има нещо, което е прекършило крилете ти трябва да ни кажеш,щото ако са само годините.... аз лично не го приемам!!! 

Ами, да, само годините са, вече минах 45 
Здрави сме като камък, без физиологични проблеми, с добър материал на приятеля ми, но от позицията на напредналите години няма как да не лъха отчаяние 
Алтернативите са ми или донорска яйцеклетка, или осиновяване (но сама).
 

Симфони, защо не опитате едно ин витро на ЕЦ - тъкмо ще видите качеството на яйцеклетките, не че един ЕЦ винаги е показателен

Като най-велико човешко качество признавам самоиронията. Тя  е велико оръжие и човешко изобретение. Ако владееш изкуството на самоиронията, никой не може да те нападне и да те нарани, защото ти вече си го изпреварил и обеззоръжил

DivaRoza, момичета
Не знам дали ви е попадала една книга на психоложката Юлия Свияш. Тези дни я четох. Много приятно четиво - самоиронична, остроумна, абсолютно нестандартен поглед върху обичайните неща от живота, направена като наръчник в стил "Как да провалим живота си". Много силно я препоръчвам като комплект към розовите очила ...
Докато я четох не свалих усмивката от лицето си ... освежи ме 

symphony*
 

Добре де да не бъркам нещо,нали инхибина ти беше 90 и нещо,сещам се, че тогава като го коментирахте се успокоих щото моя беше 80.46 и бях много притеснена, че е станала някаква грешка /на 38 съм/,видях че е възможно и даже цъках ... браво,пък и кво като си на 45,бая народ роди на четирдесет и няколко, не знам де според мен трябва да продължиш!

Добре де да не бъркам нещо,нали инхибина ти беше 90 и нещо,сещам се, че тогава като го коментирахте се успокоих щото моя беше 80.46 и бях много притеснена, че е станала някаква грешка /на 38 съм/,видях че е възможно и даже цъках ... браво,пък и кво като си на 45,бая народ роди на четирдесет и няколко, не знам де според мен трябва да продължиш!

Да, аз имах отделна тема наскоро за инхибина.
Точно преди година и 4-5 месеца го изследвах при Конова и беше над 90. Тази година преди 3 месеца го изследвах в Писанец и беше към 29 но ФСХ и ЛХ бяха високи (изследвала съм ги в последните две години четири пъти и винаги да били в прилични норми). Второто число по-приляга на възрастта ми, но не ми се вярва пък толкова да се е променило положението за 1 година. Естествено вярвам повече на Конова. Мисля пак да повторя инхибина, заедно с ФСХ и ЛХ но се чудя къде.
Fussi, ако ще е ин-витро, то държа да бъде с донорска яйцеклетка, нали шанса бил по-голям.
Дива Розапрегръщам те!

Хммм
Симфони, виж сега!
Седни и прочети всичко, което можеш за ЕЦ и го обмисли добре. Тук забременяването с донорска яйцеклетка е проблем доколкото съм запозната. Не тръгвай по по-трудния път. Ако решите да пробвате с ЕЦ - може би лееекичко ще те стимулират и ще извадят яцеклетката. Ако не екачествена спираш дотук. Плащаш само упойката. Дотук е по-евтино от едно инсе. Ако обаче яйцеклетката е качествена - защо да не опитате с нея. От къде реши, че с донорска ще е по-сигурно. Със сигурност ще имаш информация за качеството обаче.

Да ти кажа, според мен инсето си е изстрел в мрака - не знаеш за каква яйцеклетка играеш. Особено след определена възраст - много е вероятно повечето инсета да са неуспешни именно поради лоша яйцеклетка.

Графиката на  инхибина е много стръмна след 35г.
Искам да кажа, че рязко спада, а не плавно.
Аз имам изследване в една и съща лаборатория
юли 2006-92 ед.;
октомври 2007 - 29.9; т.е. за около година е паднал рязко.

От къде реши, че с донорска ще е по-сигурно. Със сигурност ще имаш информация за качеството обаче

всички доктори и писания по интернет казват това ... дори се говори за успеваемост над 50 % ...
просто защото яйцеклектките са на млади донорки ...

Ох, незнам...
Не съм чела особено по въпроса - щом казвате сигурно е така. Освен това момичето сигурно не пада от марс и знае достатъчно за да й давам акъл, обаче просто разсъждавах...