абе има ли лъвица да се е предала

Определено доста се надъхах с вяра от темичката..та едва ли ще съм първата лъвица която се е отказала

Хайде и аз да помрънкам малко. В четвъртък (точно преди седмица) се бях предала. Всички надежди, очаквания се сринаха. 
Сега ще пробвам с лека стимулация и ИКСИ. Така че ... продължавам напред.
Истината е, че над определена възраст нещата стават много трудно, но ключовата дума е СТАВАТ.
В есенната тема бяхме 3 "каки" - Еганева, която стигна до трансфер, ама случайно този път не се получи. Аз - имаше пункция, ама яйцеклетките ми направиха бойкот. И Душка, на която прекратиха стимулацията, защото нейните яйчници точно тогава бяха в стачка. Различни причини, с един и същ неуспех, но само ТОЗИ ПЪТ. Следващия опит ще е нашия! Вярвайте и се борете, момичета!

Аааа моля моля имаше 2 "каки"  , които успяха много убедително - Перличка и aneliaruseva. С Божията помощ се надявам следващия месец да започна и аз. Моля се за всички нас.

А, не...  Има и други успели "каки", но те още от суеверие се крият!    

ТА - дано следващия път да е последен и успешен за теб! 

ТА - дано следващия път да е последен и успешен за теб! 

Благодаря ти, слънце! Силно стискам палци и за теб! Само не се предавай. Трябва да успеем, още повече, че нямаме много време да се мотаем. 

За съжаление, записвам още една загуба този месец. Чудя се, ама много се чудя, като отида след три месеца в клиниката, с какво да започнем,т.е. продължим?! Дали въобще да си губим времето с инсеминации, или пък направо инвитро, заради възрастта. Ясно ми е, че гаранция за успех няма и при двата метода... На моменти толкова много ми се иска да пратя всичко по дяволите...;земята е толкова пренаселена, че спокойно ще мине и без моето творение... Съжалявам за тона...

Ооо и аз вчера исках да зарежа всичко и даже казах край ама днес продължавам с борбата-каквото и да ми коства с тръби , без тръби но до край!

Дива Роза ,аз имах 2 неуспешни инсеминации преди инвитрото ,та ми обясниха че всеки следващ път организма отговаря по-добре и по -добре на стимулцията (шансовете се подобряват)ама всичко е до 3 път и зарад възраста ми препоръчаха инвитро .Стимулацията беще подобна като при инсеминациите само добавиха още едно лекарство .
Верно че едно казва  статистиката ,друго му се иска на човек а трето се случва ,ама ако не опиташ си загубил 100% инак шансовете ти са поне 50-50 да стане!!!Вярвай и ще стане!!

Анелия, благодаря ти за отговора! Ясно ми е, че ще се съобразим с това, което ще ни предложат там, и то с оглед за какво е подходящ материалът ни - моят и на мъжа ми, прибавени към фактора "възраст". Но ми се иска да съм наясно в случай, че можем да избираме между двете процедури - инсеминация и инвитро, дали да прескочим първата и да правим направо втората. Не ми е много ясно това. Защото виждам тук, че има много двойки, които правят няколко инсеминации и чак тогава преминават към инвитрото. Та се питам: това задължителният път ли е, или - нямам представа. Малко съм объркана в момента, но ще си изясня този момент. Ето, и ти пишеш, че сте почнали с инсеминации и после сте преминали към инвитрото. Само цената ли спира двойките да не преминат направо към инвитрото? Това се питам. Иначе, за вярата: само с вяра работата не става. Но и без вяра, както се вижда, по-трудно се понасят загубите. Балансът трябва да се търси. Аз на моменти съм била толкова силно заредена с нещо, което ми е приличало на вяра, че ще се получат нещата и т.н. в този дух, че е можело и електричество да се произведе от енергията вътре в мен. Явно, не ми е достатъчно. Ето, още нещо върху което да се работи. Колко щеше да е лесно, ако бяхме съвършени! Но пък така градим характери, нали?! Е, на моменти ми писва да имам толкова изграден характер.  Никой не ни пита обаче.
 Благодаря ти още веднъж!

DivaRoza, ти за мен винаги си била източник на оптимизъм, толкова сила и вяра блика от постингите ти.
Не позволявай неуспехът да те събори и обезкуражи!

Направих 4 инсеминации преди ИКСИ-то си тази есен и то не по финансофи съображения, а си мислех, че е по-малко натоварващо физически и емоционално.
А и препоръката на лекаря беше такава.
Изживявах си всеки неуспех-плаках, страдах, светът се срутваше... и се убедих, че не  е по-малко натоварващо.
След 4-тия неуспех решихме със съпруга ми и д-р Владимиров, че няма смисъл от повече проби  и разочарования и така минахме към така наречената "тежка артилерия".

Пожелавам ти и на теб много скоро да вземете решение и да продължите борбата, независимо какъв ще бъде пътя.

Силна прегръдка от мен!
 

Розичке, дали да бъде инсеминация или ин витро, ще решите заедно с лекаря ти, въз основа на това, какво ще покаже генетичния материал. Ако имате нужда само от "подбутване" - то може да се направи стимулирано инсе, на естествен цикъл ин витро или икси или в крайна сметка ако има проблем при двамата - директно икси или ин витро. Ще ти кажа на мен какво ми каза лекаря тук в Германия, когато отидох при него за първи път и то след като ми бяха казали, че съм за ин витро. Думите му бяха такива - вие сте все още в нормална, прекрасна репродуктивна възраст. Тя е такава до 38 години. С малки отклонения при вас с мъжа ви нещата са поправими. Препоръчвам ви инсеминация, защото е по не натоварваща организма, имате показания за такава процедура и освен това касата поема процедурата. Винаги можем да преминем към ин витро, въпроса е да не натоварваме максимално организма с хормони.
Доверих му се и не съжалявам, вярно, че успях естествено да забременея, но понякога панацеята е спокойствието и увереността, че провим нещо. Според мен е най-добре да отчетеш тези неща и да послушаш сърцето и разума си кое е най-добро за теб!
Колкото до пренаселеността на земята - може да ограничим Африка и Азия Не е нужно точно ние да се лишаваме от удоволствието да имаме деца!
Прегръщам те и горе главата! Ще успееш!

Мила Розичке,тук сме за да си помагаме!!!
На първата консултация с лекар ми беше предложено този план от две инсеминации и ако са неуспешни тогава да се пристъпи кам ин витро зарад диагнозата която ни беше поставена (възраст +необеснимо безплодие).Аз се радвам че така се случи ,нищо че преживях всеки отрицателен резултат много лошо но вече бях поприготвена какво да очаквам от голямата пушка!!!Лекарката до това време намери най-подходящият начин да ме стимулира и успее.
Мисля че лекарите преценят според материала който имат какво да предложат и как да постъпят, а ти от своя страна трябва да решиш как е най-добре за теб.
За мен специално беше еднакво финансово дали ще е едното или другато (и двете бяха 100% покрити от застраховката както и голяма част от лекарствата ),но мисля че не бях готова за голямата процедура.
Много късмет и успех ти желая от сърце!!!

Дива Розичке, да се включа и аз да те подкрепя! Съжалявам за неуспеха, но ти още не си казала тежката си дума. Трябва да се пробват всички начини, а кой точно е подходящ за теб - ще решите заедно с лекаря ти. Аз лично забременях на третата инсеменация, а сега при ин витрото се провалих тотално. Както са ти казали момичетата, трябва да се има в предвид твоето състояние, възрастта ти и най-вече качеството на материала на съпруга ти. Аз предприех инсеменациите, защото тогава бях абсолютно здрава и защото за мен са по-малко натоварващи физически и финансово. Аз лично се съобразявам и с това, че пътувам за всеки преглед по 800 км (отиване и връщане) и ми е трудно да се освободя от работа. За една инсеменация ме викат 3-4 пъти най-много, а при ин витрото трябва да съм в София поне на 1-2 ден и от 5-ти ден до края. Сега вече аз нямам избор, но ти вероятно имаш. Надявам се, да избереш правилния път и той в най-скоро да те отведе до мечтания резултат! И не си права за едно - светът има нужда точно от нашите деца, защото те ще бъдат желани деца на интелигентни и добри хора...а и ние също! Силно те прегръщам и ти желая най-искрено успех следващия месец! 

Момичета, просто нямам думи, с които да изкажа благодарността си, че се занимавате с моята особа!!! Повече от мили сте, човечни сте!!!
Аз днес съм по-добре. Вчера си взех свободен ден и днес съм свободна да обмисля всичко. Аз за този месец предполагах, че така ще стане, защото един мизерен колега се опита да направи всичко възможно да ме стресира в овулационния ми период. Вседствие на което  яйцеклетката и войничетата се уплашиха тотално и са се спасявали, както могат. Не ги виня. Идва ми да убия онзи умник, но това е доста криминална идея, която няма да развивам тук. Обещала съм си, че ако по нечия милост взема, че забременея някога си, напускам всякакви работи и после ще си търся нова. Изключително ви благодаря Гали, Анелия, Гане, Душе! Оценявам го, защото знам, че и вие сте със същите проблеми и това ви прави искрени. Благодарение на вас се ориентирах за избора между инсеминация и инвитро. Ще видим какво ще каже лекарят след три месеца, но май ще почнем и ние с първото. Най-гадното от всичко е, че вървим като слепци напосоки. Ако има някакво ръководство и правила, като например: вървиш толкова и толкова километри пеша, после стигаш малко преди пустинята, там точно се намира извор с "живата вода", от който трябва да вземете и да пиете. Нещо такова с ясни правила. Ама, никой нищо не казва и не знае. Изключително мразя аз лично в живота да се движа насляпо и напосоки. Къде е Добрият Бог да ни подкрепи с някоя дума и да даде някоя инструкция?! Защо ни кара да се чувстваме като изоставени на моменти. Само не ми разправяйте сега за онази измислена притча, че той сега ни носи на ръце! Както и да е, явно ще се появи накрая, за да обере лаврите, че все пак всичко е станало по Негова милост и желание. Нещо, което няма кой да оспори. Хитро го е измислил. Да прощават онези, които съзрят в тъжната ми ирония богохулство!!!
Гане, Душе, прави сте, че на земята има толкова народ, че от нашите дребосъчета нищо няма да и стане!!! Вземам си думите назад!!!
Гали, нали знаеш, мила, че няма вечно оптимистично ухилени и обратното хора? Ние в повечето време се опитваме да излъжем себе си, че сме оптимисти и че всичко ни е наред. Понякога си вярваме, понякога - не. Истина е, че с вяра по-леко се понасят бедите.

Момичета, благодаря ви още веднъж!!!
Лек ден ви желая!!! И поздрави!!!

Къде е Добрият Бог да ни подкрепи с някоя дума и да даде някоя инструкция?!

 :)Не го ли разпозна,в думите на момичетата,които те подкрепиха?Защо винаги очакваме Бог да се появи с гръм и трясък,и да разреши наведнъж всичките ни проблеми,а не виждаме ежедневните му проявления в милите думи,казани от приятел в точния момент,в на пръв поглед незначителната среща с непознат,която обаче ни повежда в съвсем друга посока,в случайно попадналата ни информация и т.н. и т. н.
Розичке,опитай да се помириш с Бог.Не го предавай.Той не те е изоставил,не си го и помисляй,и ти помага във всеки един труден момент,по начин,който ние не винаги разбираме.И повеждайки ни по трънливия път на трудното зачеване,извайва от нас нещо уникално и стъпка по стъпка,неусетно,ни превръща в най/добрите мами.Повярвай ми,има защо.И някой ден ще разберем причината.

Тинкито, благодаря ти за малката проповед за това как да градя взаимоотношенията си с Добрия Бог. Щеше да ми е от голяма полза, ако вече години наред не се изкушавах къде професионално (като работа с текстовете, които го описват и за които други пък казват, че Той е боговдъхновил), къде като простосмъртен, който в момент на слабост, търси опора в нещо, да създавам пътечки между мен и Него. Колкото и нескромно да звучи, че си позволявам да Го ангажирам с моя живот. Не съм обаче лицемерна вярваща, която винаги ще Го оправдава за всичко и на всяка цена. Защото и аз съм Негово творение, което, като веднъж се е откъснало от Матрицата, вече си е въобразило, че може да има и свободна воля. Все в рамките на това, което Той ни е предначертал, разбира се. Доста е лесно, когато нещата се случат успешно, да казваме, че е било, защото сляпо сме Му вярвали. Защото може и сляпо да Му вярваме и пак да се случват неприятни неща в живота ни. Признавам си, не съм фанатично вярваща. По-скоро се опитвам да подхождам и критично към работата му, което сигурно поражда и Неговото отношение към мен. Кой знае. Все пак, вярвам много и в свободната човешка воля. А и голяма свобода ми дава това, че не съм професионално обвързана с която и да е религия. Ние просто търсим себе си и отговори за живота си. Упазил ме Бог, да гледам на вярата и на религията като на практическо ръководство как по-успешно да се справям с живота си. Нещо като съветите от книжките по практическа психология. Обикновена тъжна почти самоирония е това. Нищо друго.
Иначе, аз не съм неблагодарна, че вече ми отговориха няколко човека. Пази, Боже! Даже им благодарих на тези хора! Доста съм наясно и с теориите за "тайните знаци", които Той ни праща. Опитвам се да се съобразявам с тях в живота си. Просто съм Му ужасно сърдита. Това е. И едва ли съм единствената. И не изпитвам грам вина за това.
Лек ден ти желая!

Ужасно съжалявам че има толкова горчилка в думите ти.Искаше ми се да можех да ти помогна някак.

Ти нямаш вина,бе, Тинки! Всеки трябва да си извърви своя път. Виждаш колко много момичета има тук, и то с много по-драматични истории от моята. Аз досега не съм се оплаквала на тази тема, защото си имам и тръби, и матка, и яйчници. И по нечия логика трябва да съм благодарна. Просто, всеки знае най-добре своя си собствен живот. Ти си имаш своята връзка с Бог, която е плод на твоя опит и живот. Моята връзка и взаимоотношения с Него са други. При всеки е различно. При мен едно е сигурно: ухажвала съм го дълго  и продължително. И не мога да се оплача, че съвсем не е имало риспонз. Има моменти, когато ни се изплъзва смисълът на нещата. Но след време те се сменят и се редуват с по-положителни настроения и впечатления за живота. Как да не Му се признае, че се грижи перфектно за това равновесие в живота ни! Ще ти призная обаче нещо: аз лично изпитвам ужасно страх от хора, които пък само като чуят думата "Бог" и наострят уши да го защитават. Или по-скоро да хвърлят нечий камък по свой събрат, за да Му се докарат. Ей, това не го приемам. И не само защото Той няма нужда от защита. Иначе, аз съм за умерена святост и умерена смиреност. Да не се опитваме да Го надминаваме по достойнства. Като най-велико човешко качество признавам самоиронията. Тя  е велико оръжие и човешко изобретение. Ако владееш изкуството на самоиронията, никой не може да те нападне и да те нарани, защото ти вече си го изпреварил и обеззоръжил.
Обаче всичко това е доста далеч от репродуктивните проблеми. И затова ще свършвам.
Всичко хубаво ти пожелавам! Пази се!