Благодаря ви момичета за подкрепата, а също и за сайта. Благодарение на вас успявам да преодолея травмите, четейки публикуваните материали и постингите ви.
Мери, давам си сметка, особено след като попрочетох някои неща.., че за да се открие евентуалния проблем, би трябвало да се подложа на доста изследвания - хормонални, лапароскопски и/или цветна снимка. Евентуално и на имунологични или генетични. Знам колко услия и нерви ще ми коства. Другото е, че нямам идея, а и докторите не казват, каква е била причината за отлепването на плацентата. А може би от там трябва да се започне.
Откровено казано се страхувам да се сблъскам лице в лице с истината.., а и нямам желание да превръщам тази надежда във фикс идея, и да подчинявам целия си живот на това. Все пак имаме едно детенце и мисля, че може би то има повече нужда от моето внимание и грижи, и вместо да тичам по доктори.., и да нажежаваме обстановката у дома, е по-добре да се обичаме и да се радваме един на друг. Не искам да разказвам на какво бях заприличала след проблемното раждане, и след като на изписване от болницата ми казаха, че детето може да не е нормално, защото има кръвоизливи в мозъчните стомахчета. Колко безсънни нощи и сълзи, колоко вторачване във всичко, свързано с детето...
А иначе, ще се надявам... поне до 44.