Аз пък казах че искам да съм мъж, защото бих искала да съм репродуктивна до 70 и повече години, защото искам много бебета ама страшно много и това че възрастта ни подпира за което е и темата тук е доста неприятно.

Аз пък казах че искам да съм мъж, защото бих искала да съм репродуктивна до 70 и повече години, защото искам много бебета

 

Аз пък казах че искам да съм мъж, защото бих искала да съм репродуктивна до 70 и повече години, защото искам много бебета ама страшно много и това че възрастта ни подпира за което е и темата тук е доста неприятно.

Това отново е абсолютно относително  има и мъже на 30, които са със сериозни диагнози ...
А по отношение на пол, възраст, месторождение, какво има да го мислим толкова - това са дадености, които въобще не могат да влизат в категории, от които да се гордеем или срамуваме.
Каквото е - такова 
Достатъчно много други неща зависят от нас,върху тях трябва да се концентрираме 

Аз съм "сравнително" млада - скоро ще стана 31, но мъжът ми е на 41 и аз доста се притеснавам от това - все още се борим за първо детенце, а искаме две  Не знам, но ми се струва че аз много повече се притеснявам за възрастта му, отколкото той.

Аз съм "сравнително" млада - скоро ще стана 31, но мъжът ми е на 41 и аз доста се притеснавам от това - все още се борим за първо детенце, а искаме две  Не знам, но ми се струва че аз много повече се притеснявам за възрастта му, отколкото той.

И моя скоро ще стане на 45 

... аз много повече се притеснявам за възрастта му, отколкото той.

Ако спермограмата му е добра, какво те притесняват годините му? Все пак ти Ще иzносваШ детето, твоето фиzическо състояние е много по-важно.

Цитат на: Marin4e в Август 10, 2007, 15:22:27 pm

... аз много повече се притеснявам за възрастта му, отколкото той.

Ако спермограмата му е добра, какво те притесняват годините му? Все пак ти Ще иzносваШ детето, твоето фиzическо състояние е много по-важно.

Не е добре, там е работата... А и като гледам колко време се мъчим с първото, докато стигнем до второто сигурно ще е на 50 

Нека се подкрепим да! Аз също след няколко месеца ще стана на 36 г. Понякога се успокоявам, че има време и, че живота не свършва на 36 г., друг път ме обхваща паниката. Дано Господ ни помогне и дано изгрее слънце и при нас. Успех ти желая, както и на всички момичета във форума.

Октомври ще навърша 37 и аз се притеснявам, че времето лети, но дори и за миг не си позволявам да се отказвам. Опитваме от 2005. Имам една неуспешна бременност, която приключи май месец. Сега отново почваме опитите. Когато ми стане тежко и ми минат забранени мисли си напомням, че съм куче по източния хороскоп и си казвам : "Ти си питбулка бясна. Не пускай кокала!" И продължавам напред.
Е ако това не помогне влиза в действие резрвния вариант. Това е здрав изцелителен рев. При мен действа безотказно 

Моми4ета,някоя от вас правила ли си е цветна снимка и изследвания за хормони.Било задължително след 30-32 год.Ние с мъжа ми от скоро правиме опити за бебе и мисля,4е ми е рано да определя,дали ще стане бързо или не,божа работа,когато господ даде.

Не само след 30-32г     Тези изследвания плюс спермограма на партньора ти са част от задължителният минимум който трябва да се направи.  Във Варна има добър център по репродуктивна медицина - там биха могли да ви насочат.  Искрено се надявам обаче      да отмени нуждата ви от тези изследвания

Хехехее, каква групичка само сме се заформили  И аз съм на 37, обачеееее.... мммнеммм - на 18 си, ми шепне (вика?) вътрешното АЗ  И си го слушам  Така че девойки, никакво предаване, смело напред.... Нал знаете какво казва Фусьо - обречени сме да успеем

"Ами къде бляхте до сега?"
 Ами то това си е абсолютно ваша работа. И лекар, който ще ми зададе подобен въпрос... не знам... знам само, че няма да е моят лекар. Би трябвало да обърне внимание на здравословните ни проблеми, а не на миналия ни личен живот.
Аз успях да родя на 37; преди това все се притеснявах, че ще изпусна и последния влак, защото остарявам. Чак комплекс си бях развила. Лякарят ми обаче ме убеди в противното.
Дерзай и успех!

Хехехее, каква групичка само сме се заформили  И аз съм на 37, обачеееее.... мммнеммм - на 18 си, ми шепне (вика?) вътрешното АЗ  И си го слушам  Така че девойки, никакво предаване, смело напред.... Нал знаете какво казва Фусьо - обречени сме да успеем

Ралинка, ако питаш мене от осми клас не си мръднала, ама нейсе...
 

Привет и от мен- 37г. и 4 месеца. Проблемът ми е в износването. Някои медицински светила посочиха като причина възрастта ми.

melissa, и при мен проблемът беше в износването.
действително, с напредването на възрастта, рискът от ранни спонтанни аборти се увеличава поради увеличената вероятност от оплождане на дефектни яйцеклетки (именно те нарастват с възрастта). но това не е задължително да се случи.
и не е задължително проблемът да е само и единствено във възрастта. още повече, ти си на 37, очевидно абортите са ставали преди тази възраст и аз не бих се доверила сто процента на твърдението, че са поради напреднала възраст...
по-скоро има други причини.

И аз си мисля, че не е от възрастта. Незнам дали една жена като мине 35 год. е обречена да износи дете с увреждане... Всъщност около мен имам примери на жени, които са раждали на 20 и... и детето е с проблем и после раждат на 40 и детето няма проблем. Преди 1,2 месеца доц. Кременски призоваваше всички бременни да се изследват за проблеми на плода, защото според последните изследвания и факти всъшност проблем може да има всяка жена независимо от възрастта. Т.е. възрастта не е определяща.

Момичета, момичета...
Разбирам всяка една от вас - и аз съм си задавала куп от тези въпроси които вълнуват и вас... На 33год. за някои вече съм минала първата младост но не ми пука - на запад това даже е нормално - там жените раждат след тридесет и...мъжът ми е на 40г и при двамата часовника тик така, но така или иначе чакаме първата си рожба, че даже мисля и за второ...само не се отказвайте - минах толкова изследвания, инсеминации, операции, мъжът ми не беше с блестяща спермограма но ето резултатът е в корема ми...Позитивното мислене и вярата са ме държали, а пък тези притеснения само вредят на психиката ни...успех на всички...просто зрелостта на нашата възраст ще се окаже положителна за отглеждането на отрочетата!

Цитат на: rally_pat в Август 20, 2007, 18:45:07 pm

Хехехее, каква групичка само сме се заформили  И аз съм на 37, обачеееее.... мммнеммм - на 18 си, ми шепне (вика?) вътрешното АЗ  И си го слушам  Така че девойки, никакво предаване, смело напред.... Нал знаете какво казва Фусьо - обречени сме да успеем

Ралинка, ако питаш мене от осми клас не си мръднала, ама нейсе...
 

Шшшш, не ме порти 

Аз да ви кажа миналата седмица се мотая в магазина в квартала и блея нещо на опашката на една от касите. По едно време чувам:"Девойкоооо, девойкооо!" Естествено не реагирам. По едно време пред мен застана едно от момичетата в магазина и ми каза пак:"Девойко, ела на тази каса!", т.е. тя отваряше още една каса и ме викаше вместо да се редя на опашката да отида на другата каса.. Така, че аз съм си "девойка" , независимо от егн-то