Здравейте мили момичета,
Аз отдавна ви чета и черпя сила от вас, но не съм писала много. При мен проблема освен всичко останало е вече и доста напредналата възраст - 39. Има ли и други около тази възраст  Отварям я тази тема , за да споделим и тези наши притеснения и как ( и дали ) успяваме да се справим с тях....толкова е трудно да се бориш, когато времето така жестоко те притиска... Аз късно намерих човек с който да споделя живота си и когато го намерих се оказа, че не мога да забременея.....такива ми ти работи..дори и като ходя по доктори , усещам неизказания въпрос....Ами къде бляхте до сега?.....и може би са прави....но стига съм се оплаквала само, нека тук да споделим мисли, притеснения, мъки, неволи и заедно да бъдем по-силни

здравей! аз родих сина си на 39 години. съседката ми по легло в родилното също беше на толкова.
има шанс, разбира се, но не трябва да губиш време в самостоятелни опити, а да се свържеш с добър специалист, който да огледа нещата и при двама ви, да начертае програма за малко "по-форсирано" и активно поведение към забременяването.

какво значи "оказа се, че не мога да забременея"? как се оказа, на лекар ходила ли си, къде, при кой, какво беше установено?

пиши, ще помогнем!

Само за подкрепа - аз съм на 38 години.
А неизказани въпроси няма - това е само вътре в нас - никой не те упреква, че си срещнала мъжа на живота си по-късно, няма нищо лошо в това.

Аз след 2 месеца ще стана на 36.
Доста близо съм до 39.

Не се отчайвай.

Момичета, благодаря за подкрепата, много сте мили
Jam, исках да кажа, че се оказа, че не мога да забременея от само себе си...засега;-))) а иначе се изследвам в момента- хормоните са бая завишени висок FSH и LH - може би ще се окаже изчерпване на яйчников резерв .., но ще ги повторя де;-))))) на 01.10 имам час при Владимиров
Но няма да се предаваме, не още!!!

Е, ти половината работа си я свършила - попаднала си на точния лекар, а нямаш представа това колко време може да отнеме.

Октомври месец е далече, ако имах хормонални проблеми, защо междувременно не направиш една консултация с д-р Катя Тодорова - ендокринолог. Тук има координатите й

tanita7, правилно си се насочила.
на нашата възраст става по-трудно в общия случай и нямаме време за губене. аз пак да задам сакралния въпрос - а спермограма правихте ли?

Jam, правихме, добри са резултатите, даже отлични, сега не са при мен , за да ги напиша, но спермограмата не е правена в клиника по стерилитет и не е по Крюгер..., ще трябва и тя да се повтори. Всъщност аз сега за пръв път отивам при Владимиров, днес се записах чак за 01.10 - да знаете как върви графика;-)))) Надявам се до тогава да не съм влезла в критическата 
Май темата излезе извън емоционалните проблеми, но от дума на дума
Момичета, много благодаря за постингите и ви стискам палци да се похвалите скоро с добри новини;-)))))))).....
А с Катя Тодорова ще се консултирам...благодаря за идеята

И аз за подкрепа на 38 години съм  .Скъпа танита и аз така късно срещнах моето момче  но не съм се отказала. Наистина намирането на точния лекар е половин свършена работа. Аз изгубих доста време в търсене но в крайна сметка мисля, че направих избора си .... както и да е може да се засечем при д-р Владимиров. Аз съм там началото на септември с Божията помощ 

И аз съм на 37, от 5 години опити за бебе, втори брак... И аз се притеснявам от възрастта ми, но борбата продължава. Въпреки че сме с мъжки фактор, моята възраст също оказва влияние и явно малко по-трудно стават нещата, НО - стават.

Успех ти желая.

Ами какво да се прави - нас жените ни притиска времето за съжаление и затова може би при много от нас проблемът става на психична основа. Аз сега съм на 35, но още от 31 годишна бях започнала да треперя, че няма много време и ето от както почнахме тази борба изминаха неусетно няколко годинки и още го няма резултата  до момента. Успокоява ме донякъде именно фактът , че има много жени забременели на доста по-сериозна възраст и напоследък зачестиха почти невероятните случеи на жени забременели дори след 45 години, когато при много настъпва климактериума. Е надявам се при мен да стане доста по-рано все пак и успех на всички. Горе главите - все пак медицината се развива, както и новите технологии и да се надяваме на все по-добри резултати! 

Мда...върастта...! Дойдохме си на думата!  Ами, аз съм на 38! Изпитвам цялата гама от смесени и противоречиви емоции и чувства, свързани със забременяването,  които може да изпитва жена на тази възраст. Редуват се абсолютно полюсни положителни с отрицателни ден и нощ, за да не ми е скучно и да ми е по-интересен животът.  Минавам от прекаления оптимизъм, до умерения оптимизъм, който понякога си мисля, че по-приляга за възрастта ми. Следва скептицизъм, отчаяние със засилени драматични нотки и с привкус на депресивност. Завършвам обикновено с познатата рецепта, че всичко е в Божиите ръце и трябва да мислим позитивно! В моментите, когато разсъждавам трезво на тази тема, май повече приличам на полудяващата Офелия!  Ако ще се мре, поне да е героично! 
А на теб ти пожелавам късмет и по-стабилни положителни емоции! 

До болка познато Розичке.....и из гоня 36-те   но май депресията надделява....

Аз също съм на 38. Надявам се да стане, а ако не стане ще си осиновя. Значи ще стане при всички положения .

На 40. И аз съм при същия доктор. По някакви причини (които вероятно сама си измислям) все отлагам започването на процедурата. Благодаря ти за темата - подейства ми отрезвяващо. Благодаря и на всички момичета, писали в нея. (Радвам се, че jam е писала веднага - тя не го знае, но за мен е страхотен съветник.)  А колкото до мислите в главата ми, здраво ги мачкам и едва ли мога да ги изразя гласно. Но ти обещавам, че ще се опитам и ако успея, ще пиша пак в темата ти.

На 37.
След втори опит инвитро, поради вторичен стерилитет вече гушкам 9-дневната си дъщеричка!
Не чакай и не позволявай времето да те притиска, смело напред и скорошен успех!

Танита, мой колежки, около 6 броя  на възраст над 36 родиха в последните две години. Не се шашкай, слушай момичетата тука и кураж.

Аz съм "само" на 35 години, но искам да ти вдъхна надежда и кураж, да не се откаzваШ от мечтата да имаШ дете. На 39 не си чак в толкова "напреднала" въzраст. Има време да се раждат бебета, важното е да се намери "точният" лекар. А ти си го намерила. Смело напред!

 Аз съм на 37 и 8 месеца  .Има моменти в които изпадам в някакви дупки от мисълта ,че биологичния ми часовник тик-така, а бебе няма...после идват моменти на оптимизъм  и така се редуват настроенията...Не  си сама .От сърце ти желая успех и много късмет !

Още една от вас - в групата на по-старичките кандидат-майки! На 38 години съм и какво от това?!  Чувствам се прекрасно, обичам много съпруга си и искам да имам дете! Сега!
  Много вяра, надежда и късмет!