Гледах предаването на В. Райкова. Четох за трагедията с младата жена. Прочетох и отвореното писмо по случая в сайта на въпросната клиника.
Смятам, че един отишъл си живот, не би могъл да бъде оправдан и със 100 отворени писма.
Когато ситуацията е кризисна, лекарят е длъжен да търси съдействие от колеги, а не да предлага на пациента да вземе доброволно такова решение.
Лекуващият е длъжен да прескочи егото си, когато не е в състояние да спаси живот!
Пороите от думи и оправдания след загубата, не биха могли да върнат събитията назад!
По случая Нейнски - ако е вярно, че е потърсила съвет от Мазнейкова при продължаващо кървене и е казано :"Лежи си и си пий лекарствата"....то няма какво да коментирам.
Едно абразио се прави за 7 минути, твърди същата лекарка.
Не съм специалист , но ми се струва твърде кратко време за качествено свършена работа.
А и не бих искала, да попадам в конвейр, в който броят минути, разполагайки с живота и здравето ми в този момент.
Аз самата съм преживяла същото, за щастие съм имала късмета да потърся помощ от добър лекар-професионалист и екип, в резултат на което нямах никакви усложнения.
Лекарите са хора, случва се да грешат.
Непростимо е когато грешките зачестят, поради немърливост.
С други думи, когато оставят името да работи вместо тях.