Аз пък си мисля, че майките изграждат завист и ревност спрямо дъщерите си.

И аз не мога да си представя у собствената ти майка да има такива чувства, дори и подсъзнателни...Това твърдение на Мели ме стресна, звучи направо "демонично"...

Този израз "ялова",особено от устата на собствената ти майка звучи ужасно. На мен някои добронамерени колежки се опитваха да ми вменят подобно нещо. Мамето винаги е зад мен и дори ми казва да съм спокойна и че всичко ще се оправи, че изход винаги има !!!
Мила Лан, след като с мъжа ти се обичате и подкрепяте, не коментирай темата с майка ти. Кажи и, че първо ще направите кариера, ще си поживеете, а после - деца и в момента изобщо не мислите за това.

Чета теориите ви за ревността и честно казано ми е трудно да ги асимилирам. Трудно ми е и да приема, че някоя жена не иска да стане баба, когато достигне подходящата за целта възраст.

Именно!

И аз нещо не мога да го асимилирам това ... Ревност    конкуренция как изглеждаш в очите на мъжете      Това ми се струва много сбъркано

По-скоро съм склонна да повярвам, че е нещо проблем на общуването ...
Но пък майка ти да те нарича ялова            Това може ли да е истина?

Мила Лан, след като с мъжа ти се обичате и подкрепяте, не коментирай темата с майка ти. Кажи и, че първо ще направите кариера, ще си поживеете, а после - деца и в момента изобщо не мислите за това.

Опитах се, но тя подхваща пак темата, като усети че ме заболява, ми казва : "Аз съм ти майка, мен не можеш да лъжеш" и е права, не мога да я лъжа. После пак с удоволствие си чопли в раната. За сега просто гледам да се виждаме възможно най-малко и по възможност с други хора, за да не се подхваща омразната тема.

Това ми се струва много сбъркано

Сбъркано е. Но е факт, че родителите манипулират децата си. Понякога в течение на десетки години.

Права си Лан, майките си трудно можем да заблудим. А пред съпруга ти позволява ли си да говори така? Ако не, ходете заедно при нея и оставайте по-малко време само двете. Изпрала си правилен подход. Дано по-скоро да и премине това състояние. Вероятно е временно, защото не мога да допусна, че ще продължава да те измъчва така !!!
 

Дано по-скоро да и премине това състояние. Вероятно е временно, защото не мога да допусна, че ще продължава да те измъчва така !!!
 

Дано да си права, balmi, и наистина да е временно!

А защо не опиташ много спокойно да и кажеш "Виж, боли ме когато ме питаш по този начин. Дай си сметка, че страшно ме нараняваш, когато правиш подобни оценки. Болката от това, че нямаме дете ми е достатъчна, нямам нужда от критики и забележки. Борим се с този проблем, ходим на лекари, ако не можеш да ме подкрепиш или да ми помогнеш, нека изобщо не говорим за това. "

Кажи й го в прав текст, но спокойно без агресия. Много хора не могат да правят разлика между директно и грубо, между прямо и злобно. Най-често се оправдават с думи като "Ами аз съм си такава, предпочитам право куме в очи, отколкото да те лъжа". Побеснявам като чуя подобни глупости.
Има начин да кажеш всичко без да нараниш отсрещния

Съчувствам ти много, защото аз имам много силна връзка с моята майка и направо съм загубена без нея.

мда, хора всякакви... и явно титлата "майка" не превръща никого автоматично в светец или поне в добър човек.

като си помисля, как мечтата на болната ми от рак майка е била само да ме види омъжена и с дете... обаче единственото, което си позволи веднъж да намекне по въпроса (това по повод манипулирането!), беше да каже - много бих искала да съм жива докато родиш, че да ти помагам, защото знам какво е да гледаш бебе сама, без чужда помощ.

само дето аз тогава хал хабер си нямах за деца, нищо, че бях на 30
е, сега ще разбера какво е...

Аз пък си мисля, че майките изграждат завист и ревност спрямо дъщерите си.

И аз мисля така, но това е за някои майки. Аз съм свидетел на това как баба ми цял живот, до последния момент се опитваше да подтиска жената в моята майка. А като слушам разказите за детството на мама се убеждавам, че това е било още по-силно преди да се родя. Голям тормоз - непрекъснато приказки и натякване, че не достатъчно хубава, че не добра майка, че не е добра съпруга, че не е добра дъщеря. Ужас някакъв!

Моята майка, напротив, винаги ме е подкрепяла и обичала безумно. Макар, че ние сме доста различни като жени (аз съм си типична женка, мама е по-мъжко момиче), мама никога не ме е критикувала за връзките ми, за начина ми на обличане, за изборите в живота ми. Винаги е казвала когато не е съгласна с мен, но е подкрепяла избора ми дори когато е против него.

Спомням си, когато й казах, че искаме да имам бебе. Тя замълча и ми каза: "Това е много сериозно решение, трябва да си много сигурна, че си готова да пуснеш сърцето си да се разхожда извън теб." Никога няма да го забравя

А защо не опиташ много спокойно да и кажеш "Виж, боли ме когато ме питаш по този начин. Дай си сметка, че страшно ме нараняваш, когато правиш подобни оценки. Болката от това, че нямаме дете ми е достатъчна, нямам нужда от критики и забележки. Борим се с този проблем, ходим на лекари, ако не можеш да ме подкрепиш или да ми помогнеш, нека изобщо не говорим за това. "

.

Аз съм много спокойна и винаги се стремя да не я нараня, защото е с по-лабилен характер от моя. В началото точно така реагирах, още при първите намеци , Fussii, но нямаше резултат. Сега честно казано и го казвам доста по-рязко и тя известно време продължава да ми нятяква, после се обижда и заявява, че защото съм зла затова Господ не ме дарявал с дете. Предполагам, че се радва, че е открила тема на която и аз съм лабилна и от която ме боли. Незнам какво мога да направя вече.

Не, не! Недей така миличка. Сигурно ти е много тежко, ама едвали го прави нарочно.
Пробвай пак до кротце со благо - винаги има резултат

целувки

Не, не! Недей така миличка. Сигурно ти е много тежко, ама едвали го прави нарочно.
Пробвай пак до кротце со благо - винаги има резултат

целувки

Благодаря за подкрепата ,Fussii.
И аз се надявам "да и мине" , просто да и писне да обсъжда постоянно едно и също. Мисля, че не е нарочно и така се успокоявам.

.. после се обижда и заявява, че защото съм зла затова Господ не ме дарявал с дете.

.

       

Предполагам, че се радва, че е открила тема на която и аз съм лабилна и от която ме боли.

Миличка Лан, искрено ти съчувствам - не ни стига останалото емоционално бреме, а пък и те разбирам, че човек не може да игнорира напълно родителите си.

Аз пък взимам да си мисля, че майка ти има доста сериозни личностни проблеми - явно се чувства нещастна и неосъществена. Нещо много дълбоко е наранило нея, предполагам. Аз бих опитала да изходя от такава мисъл - че по-скоро трябва да я съжаляваш, че е нещастна, и тези й приказки са някакви "компенсации" на изгубеното самочувствие...
Всъщност не знам как бих реагирала, щото аз много се паля на простотии и по-вероятно беше да спра да й говоря, докато се опомни. Понякога това е единствения начин да се прекъсне един порочен кръг [/quote]

Lan, майка ти да не е скорпион (да не се обиждат скорпионките, моля). Питам, защото баща ми реагира по същия начин, открие ли болно място, дълбае до кръв. Обижда и говори неща, които не са истина и той го знае, но след като е намерил нещо, от което вижда, че се засягаш, няма природна сила, която да го накара да спре. Ако му отвърнеш грубо, озлобява до краен предел и кълне на болни теми, единствения изход е игнориране. Не мислех, че ще съм способна, но се справям много добре.

Аз пък взимам да си мисля, че майка ти има доста сериозни личностни проблеми - явно се чувства нещастна и неосъществена. Нещо много дълбоко е наранило нея, предполагам. Аз бих опитала да изходя от такава мисъл - че по-скоро трябва да я съжаляваш, че е нещастна, и тези й приказки са някакви "компенсации" на изгубеното самочувствие...
 

И аз мисля така, както казах тя е по-лабилна в емоционално отношение и точно за това мисля, че го прави неосъзнато. Аз винаги съм я подкрепяла, но сега просто нямам сили и така да се каже бягам от проблема. Виждам я възможно най-малко, но ме боли и това е, изобщо не ми е в характера да бягам или да игнорирам проблемите, но това просто е патова ситуация, нищо не мога да направя.

Лан, винаги ли е била такава майка ти или сега се провявява.
Просто да искам да ви разкажа с две думи за една моя позната. Майка й я хвана шизофренията или нещо такоав беше. Цял живот са се разбирали двете и когато тази ми позната се омъжи и те имаха малко проблем със забременяването на майка й станало нещо. Почнала да я гони от тях, да я нарича курва, ялова, бездарница.... Е нещата се влошили, та разбрали къде е проблема. Просто жената от пренатоварване с проблеми /майка й починала в същата година, нямала работа.../ ... мозъкът й е почнал да дава на късо.

ultra,
не е скорпион, явно характерът не зависи толкова от зодията . Много се радвам , че си намерила сили да се справяш!

wassilena
как да кажа, като бях дете беше прекрасна мама. Много ме обичаше и разбираше. После като започнах да постигам разни цели сама, как да кажа - отдръпна се. Първо не вярваше, че ще завърша висше, аз се справих. После не вярваше, че някой ще ме вземе на работа, е взеха ме. Накрая не вярваше, че ще се омъжа (защото съм дебела), а аз се омъжих при това щастливо. Никога обаче не ми е натяквала или злобеела, просто казваше, че не вярва да стане. Сега е направо щастлива, защото нямаме деца, за първи път нещо не ми е наред. В нещо не съм успяла.
  през цялото време аз съм тази, която и казва:"Не се притеснявай за мен, животът си е мой и ще се справя" и това някакси я успокояваше. Аз го отдавах на прекалената и загриженост за мен всичкото и "неверие" и песимизъм. Сега обаче съм си на ръба на силите.

Мила Лан, виждам аз един изход от патовата ситуация - съвсем скоро да се появи едно бебче и искрено ти го желая

Васи, много си права. Можеш месеци/години да търсиш логика и обяснение за нечие поведение и да се терзаеш, а понякога неприятната истина е някоя психическа болест. После пък ти трябва известно време за да разбереш, че никой не е виновен, а причина е болестта. За съжаление средно 1% от популацията на земята страда от шизофрения - едно сериозно заболяване. Шизофренията обаче се отключва в по-млада възраст - 20-30г. Но понякога може с години да протича тихо, просто човекът изглежда малко странно и това е. Обаче има и много други психически разстройства, повечето по-леки.

Лан, това разбира се няма връзка с твоята майка - на нея й желаем крепко здраве и мноооого здрав разум  А ти дано намериш някакъв начин за игнориране, защото на финия хормонален баланс на човека не му трябват допълнителни нерви. Ти си стабилен и разумен човек и ще намериш начин да се справиш