Аз не се хваля и наистина сериозно се притеснявам, че именно абортите може да са причина за стерилитета ми !! За съжаление не бях от късметлийките още първият път да улуча на свестен и отговорен съпруг и се наложи ,въпреки нежеланието и старанието ми да се разведа още на 22 години ! От тогава до сега не съм стояла сама !! Може би съм прекалила със търсенето на свестен съпруг ,но  аз наистина много желая семейство и деца ! Винаги съм си фантазирала като малка ,как ще се омъжа щастливо -по любов и ще имам поне 3 деца ,но уви съдбата ми не беше решила така ! Не се гордея със абортите си и съм доста засрамена и притеснена от този факт ,но не ми се искаше да родя още едно дете което да израстне без баща ! Съжалявам ако съм обидила някой с това мое изказване -не е било умишленно ! Просто се научих да не обръщам внимание на зласторници и завистници и ми се щеше да внеса малко ведра нотка в този  форум !А  що се относя до ЛУБОВНИКА -това е правописна грешка породена от бързане а не от невежество ! Още веднъж съжалявам  ако съм обидила някого ,макар и неволно !!! И между другото моето положение е ярък пример за това, че в живота всичко се връща и нищо не остава ненаказано !!! Господ забавя ,но не забравя !!! Сега си плащам за греховете и никого не виня за това !!!!!!

На мен ми се е случвало рядко някой да не се съобразява и да ми дотяга, но имах един случай , който моге да е комичен , ако не бе трагичен - тогава като се прибрах у дома много плаках- имах чувството , че някой там на небето се забавлява за моя сметка...
Бях поканена на рожден ден на моя приятелка, бе родила преди половин година имаше малко сладко бебче... но това не бе проблем , страшното стана , когато дойдоха останалите и гости - четири бяха с малки бебета и имаше още три бременни, само аз не бях с дете или бременна - това направо ме смачка чувствх се сякаш нарочно Господ ми причинява болка    

Звучи ми познато...Имаш чувството,че нарочно го правят,а то е съвсем нормално и по никакъв начин няма за цел да те нарани.Просто сме адски уязвими.Това е.Абсолютно нормално е.Даже аз в такива ситуации полагам вътрешни усилия да изглеждам супер щастлива и неискам някой да си помисли,че "тя горката,нали е без деца.." Старая се да съм силна и невъзмутима. Наревам се тайно.
Но правим какво то можем и ние да имаме тяхното щастие.Нали за това сме тук...

Не твърдя , че е нарочно , тя не би ме наранила , просто ситуацията бе като в гаден виц , как пък не се появи още някой който е без дете...  Но това е минало и аз се надявам , че след толкова болка и разочарование ще има късмет и за мен

Разбира се,миличка,рано или късно и на нас ще ни се усмихне щастието !Само трябва да сме по-спокойни и да вярваме !Е,не само това,де..

Моите приятелки вси4ките имат деца.Някои от тях ме предадоха и разправяли ,4е ходя на изследвания.Съжалявам,4е съм си споделяла мъката,ве4е ни6то не казвам.За мен говорят,4е съм си имала вси4ко,4е не равотя,ама деца съм нямала.А не знаят как пла4а постоянно.Други пък ми казват,4е ве4е мъжете им искали 2рои това все се казва.Толкова съм се променила,а преди бях много весела.Дано някой ден им затворя устите на вси4ки.

Tina_K, напълно разбирам как се чустваш.Много се надявам че ще дойде най-хубавото време да се имаме дечица които да обичаме.По разни пречини в момента неработя и естествено ме изкараха мързелива,некадърна и дете неможе да роди.За съжаление човешката глупост няма край.Аз от извесно време спрях да споделям на така наречените ми "приятелки",защото го разправят наляво и дясно.Споделям с майка ми защото знам че ме разбира.

Ъхъъъъъъъ много гадно ... адски депресиращо ми звучи като ми обяснят колко съм си добре пък нали и деца нямам да съм направо щастлива, че ми е тихо в къщата. Или другото - щото работиме колкото може повече за да събираме парички за ин витро /но това другите не го знаят/ - ми обяснят, че поне финансово не мога да се оплача - а че другите си дават парите за лично удоволствие, пък ние сме стиснали бюджета и смятаме всяка стотинка по два-три пъти никой не го отбелязва - сигурно просто ни мислят за стиснати. Да мислят каквото си искат - важното е да не се предаваме!

Проблеми с "добожелателни" приятели и познати слава богу нямам. Леко нетактични изказвания - да, но не от лошотия. Истинският проблем обаче е моята любима мама. Имам чувството, че буквално се радва на моето нещастие. Знам, че звучи налудничево, но е факт! Само някои от подмятанията и ще спомена: "Прекалено дълго се пазихте - ти си се повредила (износила)" - това почти на всяко виждане ми го казва и колкото и да и обяснявам, че слава богу нямам никакви "механични" повреди не спира да го повтяря. Другото и любимо е: "Пак си надебеляла, защото си дебела за това не става бебето!"...от това наистина ме боли, защото може и да е вярно - винаги съм имала проблеми с килограмите. Трудно ми е - от нея очаквах пълна подкрепа, но уви - излъгах се! Просто сякаш се радва, че тя е имала деца, а аз нямам. Лошото е, че каквото и да и кажа ( а аз съм откровена и рязка ако се наложи) просто не спира, на всяко виждане ми повтяря едно и също, а ми е майка, не мога просто да я игнорирам !

Аз имам същия проблем с майка си. Понеже тя не е имала щастлив брак, не може да допусне мисълта, че аз мога да бъда щастлива. Боли ме, ама страшно ме боли че тя не ме подкрепя. Снощи се скарахме сериозно.. Това че аз не мога да имам деца - ами според нея това си е нещо нормално, аз това си заслужавам.  Виж, големия проблем е, че братовчедка ми, 12 години по-малка от мен, ще трябва да роди второто си дете със секцио.. Е за това вече трябва аз да се притеснявам. А иначе е работила 35 години в родилно отделение, познава повечето добри гинеколози. Ако беше ми помогнала в началото, може би щях да имам шанс, ама не... защо ще ми трябва на мен дете, така съм си била добре според нея. Мисля, мисля и не мога да я разбера.

понякога майките упорито отричат проблема. сякаш ако продължат да се правят че няма проблем той наистина ще изчезне...някак така, от само себе си. не е правилно, но не мога и много да се сърдя (само се дразня). тяхното поколение (в болшинството си) така е израснало - с главата в пясъка.

Аз пък си мисля, че майките изграждат завист и ревност спрямо дъщерите си.

мели обясни моля те малко повече. не те разбрах съвсем добре а пък твоето мнение е много важно за мен

Ами не знам дали мога да го обясня съвсем ясно, но има нещо сбъркано в отношенията родители - деца. Синовете са замайчени (това мога да го обясня съвсем ясно, но едва ли има нужда). Докато спрямо дъщерите майките се отнасят с неосъзната и за тях самите ревност. Иначе не мога да си обясня защо една майка ще иззлобява така при проблемите на дъщеря си (и то не е единичен случай).

абе мойта не точно иззлобява ама прави доста често любимите ми изказвания, че трябва просто да се успокоя и да спра да го мисля и ще стане. и това е жена с няколко спонтанни аборта зад гърба си, операция която тя нарича "срязаха ми корема - беше тежка гинекологична операция", жена минала през доста злоба и подмятания по онова време. така и не знае какво са оправили по време на тази операция - никога не се е поинтересувала, но тя е успяла да забременее и да износи бременността си 2 год след това. и сега ако я питаш ще ти каже че се е успокоила и аз съм се родила. операцията е била... и тя не знае за кво е била.

В моя случай става дума за чист егоизъм. Майка ми е лекар с 35 години стаж в родилно отделение, помогнала е на много хора да осъществят мечатата си за бебе. Сега в момента е пенсионерка, но все още познава много добри гинеколози. Ако ставаше въпрос за някой друг, щеше да го свърже с най-добрите и да се опита да помогне, ама не, ама няма нужда, аз съм си добре и без деца...за какво са ми....на нея не и трябват. Ако се опитам да кажа нещо по темата ми се  отговаря - ама ти престани да се занмаваш с глупости и да ходиш по доктори, нали знаеш, че няма да имаш деца.  Това е вярно, понеже съм с ранен климакс, но това донякъде е и наследствено, защото при нея също се е случило рано. Все си мисля, че ако ме беше предупредила, можех да направя нещо по въпроса, да си замразя яйцеклетки или да потърся помощ , но тя все ме успокояваше, че ми е рано да раждам деца...А после изведнъж стана късно!!!

Аз мога да кажа само хубави неща за майка си. От както разбра за проблема, винаги ме е подкрепяла и помагала с каквото може. И ако имаше как - сигурно би отишла на нея да и правят процедури, само и само да ми спести болката. А сега се радва сигурно повече от всеки друг на света, че имам дете. И винаги е казвала - децата осмислят живота ти. Виж със свекървата нещата не са така, ама там е друго. Те винаги са на другия бряг на реката, особено ако не те харесат.
Колкото до отношенията майка-дъщеря - в психологията го има обяснено. Майките проявяват ревност към дъщерите си, че ще ги засенчат в очите на мъжете и поради тази причина се получават тея феномени. Съществува неосъзната конкуренция между тях. Ама това си е за мен поне чиста лудост.    

И моето майче е страхотно - прави каквото може за мен и 100 % ме подкрепя във всичко....
Даже ми е казвала - "Ако мога ще ти го родя"...

Но милички, нали знаете - свят широк, хора разни. Просто не трябва да обръщаме внимание на злобните, обиждащи ни приказки и да продължаваме напред и да се борим за това, което най-много от всичко искаме - щастието да бъдем майки...

Една голяма   за всички вас ....

Боже, каква мъка има по тоя свят... Собствената ти майка да не те подкрепя Предполагам, че е много тежко. Моята майка е най-добрата ми приятелка и не мога да си представя как щях да издържам психически, ако не можех да споделям с нея.
Чета теориите ви за ревността и честно казано ми е трудно да ги асимилирам. Трудно ми е и да приема, че някоя жена не иска да стане баба, когато достигне подходящата за целта възраст.

Боже, каква мъка има по тоя свят... Собствената ти майка да не те подкрепя Предполагам, че е много тежко. Моята майка е най-добрата ми приятелка и не мога да си представя как щях да издържам психически, ако не можех да споделям с нея.
Чета теориите ви за ревността и честно казано ми е трудно да ги асимилирам. Трудно ми е и да приема, че някоя жена не иска да стане баба, когато достигне подходящата за целта възраст.

 Странното е, че досега винаги ме е подкрепяла във всичко, винаги всичко съм и споделяла, но и не съм преживявала особени сътресения! Просто си живея кротко и щастливо и точно сега, когато наистина имам нужда от нея я отбягвам, защото ме натоварва страшно много с изказванията си. Най-важното е, че се стреми да ме изкара виновна, сякаш това има някакъв смисъл . Не е проблемът в това, че не иска да става баба, просто явно не може да приеме, че съпругът ми ме подкряпя и обича, "въпреки че си ялова" - друг "любим" израз:(, а даже не сме сигурни, че проблемът въобще е в мен! (пък и според мен няма никакво значение в кой от двамата е, защото в крайна сметка си е общ)