Ох, ами кажете ми аз какво да правя, като колежката която седи срещу нен наскоро стана баба. С нея никога не сме били в добри отношения, но няма как трябва да се търпим. Тя много добре знае, че аз не мога да имам деца, само с чужда яйцеклетка може да стане. Обаче всеки ден ми приказва колко сладка е внучката и, колко е умна и т.н.т...И накрая завършва с изречението - Ще видиш колко е хубаво, когато имаш твое дете...Е направо ми идва да я ударя с чук по главата!!!!

Ами кажи  и директно, че те боли.
Ако е човек и размисли, може и да се поправи.

Ами аз и го казвам, но тя го прави нарочно, за да ме дразни...

Ако повториш думите ми, сигурна съм, че никога няма повече да те дразни: "Аз имам проблем със забременяването и ти ми причиняваш болка, говорейки ми така. Човек трябва да е толерантен към чуждата мъка, защото ако нещо не се случи на него, може да се случи на децата му или на внуците му."

Lali, Lali, едни наши приятели знаят че от 4 години сме женени и непрекъснато като се видим момичето ми казва, айде няма ли да си направите едно бебенце. Сега вече се ожениха и имат дъщеричка на 2 месеца. Видяхме се скоро и през цялото време ни обясняваха и повтаряха колко е хубаво, че като и ние имаме ще разберем колко е хубаво и колко си заслужава. Явно не знаят, че ние това МНОГО ДОБРЕ ГО ЗНАЕМ. Върха беше като ни казаха колко скъпо струва да гледаш бебе - 90 лева за памперси, 20 за храна, 20-30 поне за лекарства и аксесоари - всичко това е на месец. И как никаква представа си нямаме ние ... И как сме си добре сега ама после ще видим.
Беше ми на устата да им кажа , че за последните 4 години толкова лева средно на месец ни струва само бензина за колата изразходен по пътуване за изследвания, прегледи, процедури и т.н за БЕБЕ, което още го няма ... И не се знае още колко време ще мине ...

Всичко прочетено ми звучи доста познато, защо ли? Една позната-приятелка всеки път, когато се видим ме пита дали съм бременнта най-накрая?И не спира до тук... "А всичко на ред ли е?" и ...... още доста такива. Аз всеки път й казвам, че не съм, не защото не мога, а защото не искам. Все пак това си е моя живот. Какво я интересува нея дали съм бременна или не. Явно няма друга тема на разговор с познатите си.
Честно казано ми е писнало от такива "доброжелатели". Когато забременея сама ще си кажа, без да ме питат дори  

Аз също имам 2 такива приятелки, които все ме питат:

- Няма ли да ставам леля вече?
- Няма ли да се похвалиш с нещо? (нещото е ясно какво)
- Ох, толкова се радвам че родих на 20 г. Синът ми е единствената радост и т.н.

А, като им кажеш че не се получава, те те гледат тъпо и мигат. и явно се усетиха, затова вече не питат

Всички сме се сблъсквали с нетактичността, та дори и злобата на приятели и познати. Но от личния си опит мога да кажа, че ИСТИНСКИТЕ ни приятели, сякаш и без думи разбраха, че при нас проблем има и никога не отварят дума за деца.
Но виж тези, които уж ни се пишат приятели, не пропускат случай да ни жегнат с някое подмятане - уж така, случайно.
Познайте какво направих с последната такава приятелка:
Тя по телефона: - Искаш ли да пием по кафе. А, между другото - бременна съм. Ами вие какво още чакате?
Аз (преглътнах сълзите и й казах искрено): Браво - честито! Може да пием по кафе, някой път...(ама друг път-си мислех наум)!
С нея бяхме до тук - и по телефона не се чухме повече.  
Та си мисля - тези които ни обичат, макар и да не знаят какво ни е, не ни досаждат. И съм съгласна с Лали - с другите - до тук.

И аз прилагам метода на Лали. Имах една такава приятелка, която забременя месец след сватбата си, после не спря да пита "А вие кога?". А ние сме женени от 7г,  наистина трябва да си малоумен да не се сетиш, че може да не е само въпрос на желание...  Ами просто спрях да й вдигам телефона, не я канех у нас, измислях си причини да не се видим и навън. Като ме товари толкова и не проявява грам такт, имам избор или да плача 3 дни след всяка среща, или да си запазя нервите за далеч по-важни неща. Просто избирам второто.

От друга страна, приятелката ми от гимназията просто дойде един ден и ми каза, че ще повдигне темата само веднъж - да ми каже, че ако имам нужда от професионален съвет, с радост ще се заеме да търсим добри специалисти... Никога не бях споменавала нищо пред нея, тя се е сетила сама и понеже е лекар, решила да ми предложи помощ... Е, тя работи в съвсем др област, а по това време аз вече бях открила вас и инфо имах достатъчно, така че повече не сме го дискутирали, но бях страшно трогната от деликатността й.

Така че хора има всякакви, а така поне научаваме кои са инстинските ни приятели. Това обаче не решава проблема с "доброжелателните" колеги. Аз лично гледам винаги да сменя темата или да се изсмея, че още не мога да се прежаля. Не ми е весело, но просто не си представям да направя проблема си достояние на много хора.

И аз да се включа-нямам проблем с приятелките,а с роднините на мъжа ми-баба му взела че изплела дрешки чак на бъдещите деца на останалите си внуци.свекърва ми и зълва ми все разправят коя е забременяла и на коя детето какво направило.те имаха една позната която чакаше близнаци и все не пропускаха да ме "осведомят за състоянието на момичето и как щели да ходят по разходки/а това момиче взело че почнало родилни контракции и ги родило в 6 месец и за жалост починали/от много подмятания имам чувството че я урочасаха тази жена.тези двете се досещат че имам проблем/аз съм с една извънматочна/ и не пропускат да ми пожелаят едно бебе в най-скоро време/като се надяват това време да е далечно/е на това как се реагира.имаше подмятания и от рода на "вие нищо не правите по въпроса"те откъде знаят,да не ни светят в спалнята.на тях не искам да им обяснявам нищо ,защото са големи клюкарки и все по-рядко се виждам с тях.

Слава, я се стегни, точно пък от теб не очаквах да изпаднеш в такова състояние! Още повече, че с теб  си имахме конфликт заради Кирчев  си отстояваше мнението , пък и аз в последствие разбрах, че си била абсолютно права!
Приклещваш домашната помощница насаме /най гот е да я изловиш в издънка някаква/, обясняваш, че такива подмятания не ти харесват, защото ти определяш кога , кво и как ще направиш включително да забремееш и родиш дете и не ти е приятно някаква си домашна помошница, на която и се плаща да чисти, а не да разрешава семейни проблеми да прави такива вметвания по темата.
Незнам как се изразих до тук, но тактиката е : "Преброй си пагоните и си намери мястото в строя!"

Говори с ваshите и им обясни как се чувстваш след злобните намеци на прислужницата им!Те биха те разбрали и биха иа поставили на мястото и!Народат ни го е казал:"които плаща,тои порачва музиката"!Българиа е пална с безработни "простовати и работливи жени"!А да и се вразваш на глупостите,просто не си струва!
Аз пак какво да ти кажа,като собствената ми прислужница неочаквано забремениа.....Иска ми пари на заем за аборт.......а аз самата се подлагам на какви ли не манипулации,вече трета година ,само и само да се докопам до заветното забремениаване!!!

Момичета, от доста време ви чета и все си поплаквам, но не намирам сили и аз да пиша за проблемите си. Може би защото съм на работа и не ми се иска колежкте да ме гледат как плача пи пиша. За нетактичното отношение на близки, приятели и "доброжелатели" мога да напиша цял роман и ако започна трудно ще се спра. Но си мисля, че най-много боли от близките, които не могат да ни разберат. Още помня забележката на сестра ми по повод пожеланието на майка ми (на годишнина от сватбата ни) за бебе: "аз не знам дали някой въобще иска бебе". Замълчах си и преглътнах, но не мога да обсъждам с нея проблемите си. Тя никога няма да ме разбере. Омъжи се млада и сега има две деца, първото от раз, второто по погрешка, а можеше да има и трето. На всичко отгоре явно коментират с мъжа й по този проблем пред децата и те милите, без да разбират колко ме нараняват, всеки път като се видим ме питат кога ще си имат братовчедче. Аз се усмихвам и казвам "когато му дойде времето", а сърцето ми плаче. Благодарна съм на съпруга ми, който един ден по телефона я отрязал и српя поне намеците й всеки път, когато се чуваме с повод или без повод. Майка ми е по-тактична, но и с нея не смея да говоря, защото се страхувам от реплики от сорта "аз като ти казвах, че трябва да се ожените по-рано...", които с нищо не ми помагат. За съжаление е права, че късно се омъжих, но вината не е само моя.
А за нетактичните колежки просто не ми се говори. Те поне не са ми близки и мога да ги избягвам или да бъда по-рязка с тях, ако се наложи. За съжаление обаче става все по-тесен кръгът от хора, с които имам желание да контактувам. Съзнавам, че сама се изолирам, но до сега не съм намерила друг начин да си спестявам забележките на хората.
Май стана доста дълго. Ако е досадно, не ме четете. Просто сега набрах смелост и аз да си изплача болката.

Момичета и аз ще споделя въпреки,че ви е писнало да четете.Случи се с моятя приятелка и честно казано не очаквах точно от нея.По едно и също време се заговорихме,че искаме да имаме бебенца.Дълго време и двете не можахме да забременеем.Сега тя има бебе и аз се радвам за нея.В момента и двете ми приятелки са с деца и се бяха чули да пият кафе и ми се обадиха и на мен.Към тях се беше присъединила и комшииката над мен също с бебе и така станаха 3 бебета.Това не ми направи особенно впечатление,защото както казах се радвам за тях,но въпросната ми приятелка с която си говорехме,че не можем да забременеем просто каза-АНИ КАКВО ЧАКАШ ВРЕМЕ ТИ Е     Представяте ли си как се почуствах сред три колички и човешката простотия.Колко бързо забрави когато и тя нямаше деде.Другата ми приятелка беше крайно възмутена и ме попита,защо не съм я отрязала,но и това ще стане защото не ми казва такова нещо за първи път.Останалото го знаете

Ами хората очевидно много бързо забравят, че и те са имали проблеми. И аз имам една такава приятелка. Тя си имаше сериозни хормонални проблеми и си знаеше, че ще има проблем със забременяването, но си има дете все пак. Когато се опитах да поговоря с нея по въпроса (казах й, че и аз имам проблем), да я попитам как са я лекували, какви странични ефекти е имала от лекарствата, отговора й беше толкова лаконичен и с нежелание да говори по темата, че не посмях да питам повече. Не й се сърдя, но ми стана много криво, че точно човек с подобни на моите проблеми не иска да поговори с мен.

Ще напиша малко повече думи, но няма как да го изразя лаконично, за което моля да ме извините.

Първо за проблема стерилитет. Давате ли си сметка, че това е тера инкогнита, това е огромна празнота в здравната култура? Преди време го казах за мъжете - "дълбока, безпросветна тъма", а все повече си мисля, че важи за цялото общество. Дори за лекарите е нещо неизвестно. Имам колеги, които не са глупави, и не са безотговорни, не са и млади и неопитни, напротив, гледат си съвестно работата, четат, образоват се и въпреки това не знаят НИЩО за стерилитета. И как да знаят - няма книги, няма учебници, няма курсове, не се преподава в курса на обучение - откъде да научат? Ако директно не са се сблъсквали с проблема, просто няма как да знаят. А какво да кажем за хората, които не са лекари и изобщо не са в тази сфера. Ми те просто няма начин да научат, че съществува проблем. Особено пък ако говорим за мъжкия стерилитет.

Погледнете и какво се пише по пресата, какво се говори по телевизията, кек се експлоатира неправилно темата. Прибавете към това и вродената ни ориенталщина и картинката ще се проясни. Пък да говорим за съчувствие, за тактичност, да се поставиш на мястото на другия - е как да стане, като не знаеш какво му е.

Оставям настрана злите и лоши хора, има такива. Те обаче са много малко. Огромното мнозинство са просто невежи в тази ситуация. Тези хора, твърдя го с абсолютна убеденост, не знаят, че има "такова животно".  Те си мислят, че щом хората са добре видимо, явно не искат да имат деца. И затова нямат.

Сега вторият аспект. Когато човек е болен от диабет, от хипертония, боли го зъб или кашля, не се срамува да го сподели с околните. С какво тези болести са по - различни от ендометриозата или от варикоцелето? Защо хората се срамуват да си признаят, че са болни от едно, а не се притесняват да боледуват от друго? Не трябва ли именно вие, които сте умни, образовани, знаещи жени, да обяснявате на неуките, невежите и нищите духом, че болестта е еднаква, независимо дали те боли главата, скротума или палеца.

Аз разбирам, че това е трудно. Че е болезнено за вас. Но пък да се търпят подмятания не е ли също така болезнено?  Докато не се заговори в обществото за проблема така, както се говори за него примерно в Щатите - открито, ясно, много, на високо ниво, по цяла седмица на година, десетки години една след друга, докато това не стане, нещата у нас ще си седят на тоя просташки ориенталски етап.

Мели, много си права, напоследък ги намествам повсеместно, само нека ми влязат на темата отнякъде,  даже някои от моите колежки вече са доста напред с материала   Щом и теб те познават вече по телевизята  

Съпругът ми е анастезиолог-реаниматор.
Добър реаниматор.
Всеки ден спасява нечий живот.
Факт е, че до скоро незнаеше какво е инсеминация.

Мели много съм съгласна с теб.
Аз това искам да кажа, че мен не ме дразне, когато някой ме попита за бебе. Боли ме да, но отговарям нещо - дали, че просто чакаме, дали че имам проблем или просто отклонявам темата. А за тези, които знаят на които съм казала за проблема повечето мълчат, дразнят ме тези, които съм им казала, че не искам помощ или съжаление, но те продължават. Но и това е до време. Въпросът е човекът срещу теб да разбере, че те боли.
Не ме боли да си играя с на кумовете малката, която е на година и девет месеца. Не ме боли, че братовчедка ми вчера каза "Как се радвам, че този месец ми дойде"........ Та в крайна сметка не само ние имаме проблем. И защо решаваме, че всички трябва с нашето безплодие да се съобразяват и в същото време да не му обръщат внимание.
Просто трябва да се гледа на нещата философски.
Ами в крайна сметка не може приятелката ми да се откаже от детето си, защото аз нямам. Или комшийката да не ми говори, че цяла нощ  не е спала, че на бебето му излиза зъб. Да те имат проблеми, за които ние мечтаем. Въпросът е, че те искат да споделят проблемите си, а ние мълчим за тях.

Оф спирам, че много дълго стана.