0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Имам идея за нас, дето всички изследвания са ни наред а имаме психологичен проблем. Понеже медицината е преди всичко, и винаги трябва да има научно обяснение, да тръгнем и при невролози и психиатри. ! година пиене на антидепресанти и транквиланти няма да ни забави кой-знае колко. :lol:
Шегувам се разбира се, ако някой не разбере шегата да го подчертая. Решението е да махнем дразнителите, но често това е невъзможно.
*

    eganeva

  • *****
  • 4584
  • И утре е ден, но друг....
За мен има и случаи, когато стерилитета е на психическа основа. Аз познавам няколко семейства, които след като са си осиновили детенце си имат свое. Жените са забременявали веднага след осиновяването, а едната е забременяла още докато тече процедурата по осиновяването. :ask:
Имам приятелка, която след 7 години забременя след втори опит инвитро, и познайте....... 8 месеца след раждането забременя по естествен път. Сега се шегуваме, че преди плачеше за това , че няма дете, а сега" реве" от деца  :wink:

Така е то:
Плачи за деца....
Плачи от деца....

Аз вече искам да плача ОТ деца. :D
*

    eganeva

  • *****
  • 4584
  • И утре е ден, но друг....
Психологически или не проблемът си е проблем! Вероятно все някога през всичките ни 17 години съпружески живот не съм мислела за забременяване и съм била много спокойна... Но как да забременея когато водя полов живот само със съпруга си, а той за жалост е с азооспермия?! :balk_144:

Смени мъжа.  :D
Майтап де.
Здравейте на всички,които сте тук.Дойде и моя ред да разкажа своята история.Омъжих се на почти 23години и на третия месец след събирането ни аз забременях.След 9месеца родих едно здраво и красиво бебе.Отгледах го сама макар,че имах съпруг,свекър и свекърва до себе си.Не щеш ли докато се гледахме през двете години на майчинство,аз се разболях много тежко/имам хроничен глумерулонефрит тип IgA.Но както и да е сега съм в ремисия./Случи се също,че и през същия този период се и разведох и продължих да гледам детето си сама.И така още 7 години.След дълго търсене на нова сродна половинка,вече се намерихме и живеем заедно от 1год и 2 месеца.От януари се опитваме да си направим бебе,но за кой ли пореден път сме в стрес от същия период.И бебето не ще и не ще да става/а в същото време съм с нередовен цикъл още от момиче,и много лекари са ми казвали-като родиш,ще се оправиш.Нищо подобно-родих и не се оправих,само дето предменструалните ми болки изчезнаха/.Не губя надежда,че ще забременея,явно при мен стават нещата по-бавно или се дължи на стрес,незнам?!А може би трябва като първия път -да ида на море и там да забременея;).Та въпросът ми е-какво влияние може да окаже хроничното ми заболяване на цялата бременност и въобще с такова заболяване може ли да родя второ дете?Благодаря предварително на всички,които ще отделят внимание на моята история и ще ме посъветват по всякакъв начин.На всички,които се трудят за бебе желая огромен успех и дай Боже-"с един куршум,два заека"/т.е. с една бременност- две дечица/.Успех на всички!!!
Здравейте на всички,които сте тук.Дойде и моя ред да разкажа своята история.Омъжих се на почти 23години и на третия месец след събирането ни аз забременях.След 9месеца родих едно здраво и красиво бебе.Отгледах го сама макар,че имах съпруг,свекър и свекърва до себе си.Не щеш ли докато се гледахме през двете години на майчинство,аз се разболях много тежко/имам хроничен глумерулонефрит тип IgA.Но както и да е сега съм в ремисия./Случи се също,че и през същия този период се и разведох и продължих да гледам детето си сама.И така още 7 години.След дълго търсене на нова сродна половинка,вече се намерихме и живеем заедно от 1год и 2 месеца.От януари се опитваме да си направим бебе,но за кой ли пореден път сме в стрес от същия период.И бебето не ще и не ще да става/а в същото време съм с нередовен цикъл още от момиче,и много лекари са ми казвали-като родиш,ще се оправиш.Нищо подобно-родих и не се оправих,само дето предменструалните ми болки изчезнаха/.Не губя надежда,че ще забременея,явно при мен стават нещата по-бавно или се дължи на стрес,незнам?!А може би трябва като първия път -да ида на море и там да забременея;).Та въпросът ми е-какво влияние може да окаже хроничното ми заболяване на цялата бременност и въобще с такова заболяване може ли да родя второ дете?Благодаря предварително на всички,които ще отделят внимание на моята история и ще ме посъветват по всякакъв начин.На всички,които се трудят за бебе желая огромен успех и дай Боже-"с един куршум,два заека"/т.е. с една бременност- две дечица/.Успех на всички!!!

Здравей и добре дошла при нас!
Мисля си,че имаш още време за бебеправене.Малко е времето от януари насам,още повече при нередовен цикъл,което усложнява нещата.Температура мерила ли си?Тестове за овулация?Някакви изследвания?
Да имаш кураж не значи да не се страхуваш, а да си господар на страха си!
Здравей, Лъвицата!
Съжалявам, но не зная нищо за болестта ти. Тук пишат и двама доктори: д-р Даскалова, тя във форума е Мели и д-р Даскалов. Д-р Даскалова на мен ми даде консултация тук в сайта.
И успех! Желая ти по-скоро "да удариш двата заека" и да няма проблеми, свързани със заболяването.
То и аз искам "2 заека", ама... :P

Бъдете добри и не губете кураж! :)
Привет,честно да си призная нокага не съм се занимавала с мерене на базалната температура.Винаги съм чакала,нещата да станат от самосебе си.Но май вече е крайно време да разбера какво става с мен отвътре :).Така поне ще мога да тръгна от някъде към причините за трудното забременяване.А пък и докторите ми казват,че щом веднъж съм забременяла и съм родила,няма причина да не стане отново.Само,че се питам-КОГА?Знам,че за тези неща трябва мноооооооого търпение и спокойствие.А как да стане това,като постоянно всички живеем в стресови ситуации?!?И все пак ще опитам като за начало с мерене на температурата,а после......после ще видим какво ще стане.Но искам да получа отговор на въпроса си за хроничното ми заболяване и евентуалното му влияние в/у една бременност.Отново благодаря на всички за вниманието.
Цитат на:  link=topic=14302.msg243632#msg243632 date=1186126859
А пък и докторите ми казват,че щом веднъж съм забременяла и съм родила,няма причина да не стане отново.

lavitzata74,това нещо въобще не е вярно!Освен спокойствие, трябва и действие!
Да имаш кураж не значи да не се страхуваш, а да си господар на страха си!
Лъвицата,
това с меренето на БТ си е малко гадничко, разбира се, аз не го отричам. Докторите го препоръчват. Само да ти кажа, че ако не искаш да си бъркаш с термометъра тук-там, в аптеките продават тестове за овулация. Има един Clear Ovu Test. Той е уринарен и е в комплект с тест за бременност. А пък сигурно има и доста други марки.

Бъдете добри и не губете кураж! :)
А-а, да се похваля! Сега вече съм спокойна, защото съм бременна!
Желая ви го на всички  и ви целувам!

Бъдете добри и не губете кураж! :)
*

    Lara

  • ****
  • 507
  • Най-хубавото е невидимо за очите...
Ей, Милена, честито!!!
От сърце - радвай се на всеки миг от тук насетне!!!  Лека и безпроблемна!!! :balk_2: :balk_5: :balk_16:

*
А-а, да се похваля! Сега вече съм спокойна, защото съм бременна!
Желая ви го на всички  и ви целувам!
Значи, наистина при теб проблемът е бил психически!  :lol: Честито!

*

    Zlatulka

  • *
  • 2153
  • Спермограма се прави САМО в клиника по стерилитет!
Ох, аз също се нуждая от психотерапията, решила проблема на Миленката preggo  :lol:
Айде мила, ще чакаме в понеделник да кажеш и резултата от ЧХГ-то и да ти върви по вода бременността.  :D

А-а, да се похваля! Сега вече съм спокойна, защото съм бременна!
Желая ви го на всички  и ви целувам!

4estito!!!  :babbycarrage:
Да имаш кураж не значи да не се страхуваш, а да си господар на страха си!
du6ka ,
Така е, наистина проблемът при мен е психо, а не - АГ. Аз си го зная. Някъде по-назад в темата, бях писала накратко историята си. Аз много бързо се възстанових след раждането, правих си и цялостен АГ преглед - всичко ми е добре. С половинката ми - също. Трябваше да напривим генетични изследвания. Оказа се, че и те са наред. Между другото, последния месец бях на Клостилбетит, явно и той е помогнал. Дори и на психотерапевт ходих. Но това удоволствие струва 30 лв. за 40 мин. говорене. 3 пъти ходих и спрях.
А една приятелка наскоро ми каза по телефона, че съм психясала, когато и се обадих да я питам, дали в лабораторията на мъжа и правят бета ЧХГ.
От друга страна, наясно съм, че повечето от вас тук са с АГ проблеми. И не съм искала да обидя никого с формулировката на темата.
Момичета, желая ви да си излекувате АГ причините и по-скоро и вие да се зарадвате! :bighug:

Бъдете добри и не губете кураж! :)