0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

    Tamara

  • *****
  • 1662
  • Ако спориш с идиот, вероятно същото прави и той.
Винаги, когато видя такава тема знам, че не рябва да я чета, ама пустото любопитство... "Какво ли ново са измислили пък сега!"
Вижте само как звучи темата "За жалост, при много от нас, проблемът е психически, а не гинекологичен"

Първо запетайките - биха били така, ако смисълът на казаното е "За жалост проблемът е психически", а "при много от нас" е вмъкнато изречение. Това ме навежда на мисълта, че  това "при много от нас" е сложено, само за да омекоти изказването. Да не е прекалено крайно... Е на това бих отговорила... "За жалост, при мноооого повечето от нас проблемът е гинекологичен". За да не е толкова безмислено това, което казвам слагам повечето. Защото много от нас могат да са 5 или 500, или 50 хиляди, или 90%.

И второ между психически и психологически има разлика. Ако имаш чувството, че говориш с идиот, най-вероятно и този отсреща си мисли същото. Така че, ако идеята е, че много от нас са идиоти... ами никой няма да спори с теб за това...
№1 - 18 г.
№2 - 13 г.
*
Милена, съжалявам за загубата ти.
не съм искала а те обидя, нито някое друго момиче от форума, сиурна съм. просто когато има проблеми е по-добре да потърсиш лекарска помощ, вместо да си мислиш, че е на психологична основа. нещата се развиват и се променят. и решение винаги има. потърси го, не се предавай на отчаянието и самосъжалението!

*

    Мели

  • Д-р Мариела Даскалова
  • *
  • 12161
  • Timeo Danaos et dona ferentes
Доколкото съм чувала, случаите, когато жените забременяват след осиновяване си имат своето научно обяснение. Както и всичко останало.

Исках само да кажа, че не винаги има обяснение.
Не само за стерилитета, а по принцип.

Не винаги има обяснение. За стерилитета обяснение няма в 10% от случаите, това е сухата статистика. Но за останалите 90% има. А "по принцип" със сигурност за много повече неща няма обяснение - е, може би лично аз нямам.  :)


"Намирал съм смисъл в живота, радост и щастие само тогава, когато съм можал да направя нещо добро, да бъда полезен на народа си, на бедните, на страдащите. Богатството, спечелено с честен труд, трябва да служи човеку, за да върши добри и полезни дела."
Димитър Кудоглу
*

    Мели

  • Д-р Мариела Даскалова
  • *
  • 12161
  • Timeo Danaos et dona ferentes
Пипи и Мели,
Конкретно в моя случай ситуацията е следната:
Аз забременях миналата година на 7ми или 8ми април. Родих на 7ми декември, 2006 късно през нощта. Какво се случи с бебето? Не ме питайте! :( Финалът беше трагичен. така или иначе, сега нямам дете. от 8ми декември си мечтая за нова бременност. Мъжа ми каза, че на мен явно ми е нужен "заместител" на детенцето. Може и така да се каже... Първият път е станало случайно, а сега, когато го искам, не става :oops:

Съжалявам за това, което си преживяла, Милена. Уважавам желанието ти и няма да те питам какво е станало. Аз лично бих се опитала да ти помогна, а и другите хора също, ако не искаш със съвети за изследвания, поне с морална подкрепа. Все пак помисли дали няма проблем, който да се крие в причините, довели до злополучния изход от бременността ти.


"Намирал съм смисъл в живота, радост и щастие само тогава, когато съм можал да направя нещо добро, да бъда полезен на народа си, на бедните, на страдащите. Богатството, спечелено с честен труд, трябва да служи човеку, за да върши добри и полезни дела."
Димитър Кудоглу
*
Психологически или не проблемът си е проблем! Вероятно все някога през всичките ни 17 години съпружески живот не съм мислела за забременяване и съм била много спокойна... Но как да забременея когато водя полов живот само със съпруга си, а той за жалост е с азооспермия?! :balk_144:

Присъединявам се към мислещите , че в дъното на проблемите може да е психиката. Аз също отдавна ходя по изследвания и ето-направила съм всички и няма проблем. В началото лекарите ми казваха че няма такъв случай да не става заради стрес и прочее, но сега самите те ми го казват ,ненамирайки друга причина. Както и да е. Септември надявам се и аз ще съм на инвитро, а за там ми казаха че психологията нямала значение. Да видим.Божа работа. Според мене всичко има значение.И стрес , и работа, поведение на съпруга/който обикновено припира и с това вреди повече/, и постоянното ни мислене за бебе, от което не можем да се отърсим никак си. Всяка вечер сънувам змии вече от 6-7 месеца.В съновниците пише че змията е бременност ако я сънува жена. Така че подсъзнанието ни си играе с нас както си иска.Не го отричайте. Предполагам всяка от вас е гледала поне един филм или чела поне една книга за силата на подсъзнанието. Това са доказани от медицината неща, както и хипнозата която е била дълго време отричана а сега е част от медицината.Мога да ви изпиша хиляди случаи за примери. А, сетих се нещо. След масата изследвания миналата година Май месец забременях след като се отърсих от кошмара да живеем при майка ми и си купихме жилище. Олекна ми някак си, заехме се със новото жилище, спряхме за миг да мислим за бебе и то стана.Е, оказа се извънматочна, но поне е имало причина тогава и моменти да не мисля за бебе. Сегя няма нищо ,което да ме погълне дотолкова че да не мисля за бебе и затова разчитам на инвитрото
*

    Tamara

  • *****
  • 1662
  • Ако спориш с идиот, вероятно същото прави и той.
Присъединявам се към мислещите , че в дъното на проблемите може да е психиката.
...
Предполагам всяка от вас е гледала поне един филм или чела поне една книга за силата на подсъзнанието. Това са доказани от медицината неща, както и хипнозата която е била дълго време отричана а сега е част от медицината.Мога да ви изпиша хиляди случаи за примери.
Кисиел, аз лично не отричам, че проблемът може да е психологически. На 100% съм съгласна с изказването ти.
Подразни ми категоричността на заглавието на темата. Сигурна съм, че тук всички знаят, колко е важен психологическият момент и колко силна може да е психиката както в едната така и в другата посока.
№1 - 18 г.
№2 - 13 г.
*

    adi

  • *****
  • 7710
  • УСМИХНИ СЕ И СВЕТА ЩЕ СТАНЕ ПО-КРАСИВ
Съгласна съм че психологически фактор е много важен ,но когато има сериозен проблем колкото и да се успокояваме ,без намеса на специализирани медицински лица сме безсилни!!!!!
*

    лили

  • *****
  • 2151
  • мързи ме да натискам шифт-а
мдаа. а за още по-голямо съжаление при много повече от нас проблема е гинекологичен, а не психологичен...
ОСТАВЕТЕ СТЕФКА НА МИРА!
Милена, съжалявам за загубата ти.
не съм искала а те обидя, нито някое друго момиче от форума, сиурна съм. просто когато има проблеми е по-добре да потърсиш лекарска помощ, вместо да си мислиш, че е на психологична основа. нещата се развиват и се променят. и решение винаги има. потърси го, не се предавай на отчаянието и самосъжалението!


Скъпа Пипи,
Не съм се обидила ни най-малко.Според АГ прегледите и ехографиите - абсолютно всичко ми е наред. А и аз не съм се предала в никакъв случай. Всеки месец си мечтая да не ми дойде. Ето и сега също. Дори си въобразявам на моменти, че съм бременна, защото по някой път ми се повдига, имам киселини, вие ми се свят,... и все едни такива признаци на бременност. Правя си тест, а той всеки месец е  :bfn:
Късмет на всички ви! :)

Бъдете добри и не губете кураж! :)
Незнам какво значи за вас психологичен проблем но аз вече се убедих че го имам.
Омъжих се млада първите 3г. не мислихме за деца (нормално) после всички започнаха да ни казват "Хаиде време ви е вече".
Добре. Започнаха опити първата година нищо бях спокойна имах ме време. Втората нищо. Станаха 5г. брак и вече сериозни одумки че не забременявам. Притесних се Уплаших се. Разбира се за свекървата бях аз виновна започнах да чувам оттук отам какво е говорила. Малко караници малко скандали така мина следващата година. Беше време за "лекарите" месеци изследвания а през това време тормоза не спира и мъжът ми не се изследва. накрая когато се разбра че при мен няма проблем доиде и неговият ред нищо особенно "лениви сперматозойди", но виновната че ниямаме деца все още бях аз. Какво спокойствие аз на 25г. бях станала кълбо нерви. И един ден ми писна сбрах си багажа и си тръгнах никога не се върнах.
Скоро доъде другия човек в живота ми зживяхме заедно аз се оспокойх никой не ме караше да забременея. Естествено бяхме говорили за това но първите две години не. Реших аз че вече близо 27годишна ми е време. Неставаше Няколко месеца пак се Уплаших.
Заболяха ме очите дотолкова че ослепях почти. Лежах в болница системи и много лекарства не мислих за нищо друго освен да си оправя очите. Оправих се за момент и излязах от болницата но с абокат секса беше тема табу е направихме го няколко пъти които се оказали достатачни. БЯХ БРЕМЕННА. Без да мисля за това то се беше случило но го разбрах след като отново ми се влошиха очите и вече тръгнах по София. Бърза организация на свадба. Петък преди свадбата прокарвяване и аборт послв "весела свадба". След свадбата пълен срив и сега вече 1г. нищо . Минах вече почти всичко остана само инсеминация и ин втро. Всеки казва оспокой се нищо ти няма. Да бе да лесно е да се каже само този който го е преживял знае че докато не стане спокойствие няма.
Дано не съм ви отекчила стана дълго май излязах и от контекста на темата. Успех на всички и спокойствие за който мойе да си го осигори.   
Не мога да се съглася, че психологическият фактор е по-малкото зло и по-лесно се решава проблема. Докато се стигне до психологическото обяснение на безплодието се минава през всички видове изследвания. Нашият случай явно беше нещо подобно- неизяснено безплодие 3,5 години, всякакви изследвания -кое от кое все в норма, неуспешни инсеминации и така стигнахме до инвитрото. Направихме изследванията, платихме си таксата и ...аз неочаквано за всички, а най-изненадващо за мен самата, забременях. Според лекаря е паднала психологическата бариера и съм си насочила съзнанието в друга посока, а именно предстоящата процедура и т.н. Така че ако това не е психологически фактор, не знам как иначе бих го нарекла. Желая ви на всички скоро да се докоснете до чудото на живота, независимо по какъв начин. :)
<br />[link=http:
Re: За жалост, при много от нас, проблемът е пси
« Отговор #32 -: Юли 30, 2007, 20:36:46 pm »
Naid27, нъпълно споделям думите ти: "Да бе да лесно е да се каже само този който го е преживял знае че докато не стане спокойствие няма."
И аз мисля, че ще бъда спокойна, тогава, когато стане - да съм бременна. А до тогава не мога да съм спокойна, та аз постоянно мисля за това. А по улиците - все бебета в колички. Ние и количката бяхме купили и все ми се привиждат такива като нашата. Заглеждам се по бебенцата и се разплаквам.
Дори мъжът ми веднъж каза, че искал първо да преодолеем някак си болката от загубата и да имаме "едно спокойно лято и на есен да правим опити за бременност." А аз му казах, че тогава лятото няма да е спокойно за мен... Много му се разсърдих тогава.  :balk_146: Аз ще преодолея болката, едва когато отново съм бременна.
Е, сега вече и двамата сме на една и съща вълна,  :00001754: но... чакаме  stork-girl
« Последна редакция: Август 06, 2007, 08:57:32 am от Milena.b »

Бъдете добри и не губете кураж! :)
*
И аз мисля, че ще бъда спокойна, тогава, когато стане - да съм бременна.
Скъпа, не е точно така. И аз някога така си мислех, "само да забременея........." Да ама не. Това не е всичко. Е хубаво забременях не веднъж, а три пъти и к`во от това. За това си мисля, че със забременяването не приключва притеснението, а напротив тепърва предстои. Е поне при мен е така.
момичета ,мисля че при мен нещата също са на психическа основа,защото нямам обяснения пре едни перфектни изследвания на мен и моя съпруг да не се получава!още повече че аз имам една неуспешна бременност.и аз съм на принципа първо с-вото ,а после кариерата!готова съм да зарежа работата си само и само да имам пълно с-во!дано скоро и аз да видя :bfp1:
*
Всяка вечер сънувам змии вече от 6-7 месеца.В съновниците пише че змията е бременност ако я сънува жена.

Касиел, не знам доколко може да се вярва на сънищата, аз лично съм малко скептична, но като спомена змиите веднага се сетих, че месеци преди да забременя сънувах три змии и бях доста уплашена. Въпреки, че имам съновник вкъщи не погледнах значението на този сън...оказа се обаче, че резултатът беше положителен,вероятно е просто съвпадение :)
*
Дори мъжът ми веднъж каза, че искал първо да преодолеем някак си болката от загубата и да имаме "едно спокойно лято и на есен да правим опити за бременност." А аз му казах, че тогава лятото няма да е спокойно за мен... Много му се разсърдих тогава.  :balk_146: Аз ще преодолея болката, едва когато отново съм бременна.
Milena.b,
много съжалявам zа това, което ти се случило.
Мога да си представя какво иzпитваШ. Аz иzгубих дете в 20 г.с. и не можех място да си намеря, докато не zабременея отново. Ставах и лягах с таzи мисъл. Не можех да си простя, че бях толкова блиzо до мечтата да имаме дете, а всичко приключи така иzведнъж. И след като бях отново бременна не бях спокойна, тогава станах оЩе по-откачена. Умирах от страх всеки ден да не се случи неЩо и пак да го zагубя...
Не се сърди на съпругът ти, той е прав. Дай време на съzнанието ти да "преработи" случилото се и едва тогава тялото ти Ще е готово zа следваЩа бременност. Повярвай ми.
Пожелавам ти скороШни положителни емоции.
Най страшното е когато ти дойде цикъла и се сриваш тотално защото си мислела ето този месец стана. Тогава пак наново се стягаш до следващата ов. и новите надежди се раждат наново. Вкрайна сметка става доста трудно да оспокойш съзнанието си и да мислиш за друго нещо.
(Дори и морето на мен не ми помогна)
Аз мисля ,че психологическият проблем много често съществува и  в комбинация с гинекологичния такъв.Да се успокоиш и да не мислиш прекалено за това е много трудно при желанието ,което имаме всички ние.Това обаче може да го разбере единствено човек,който го е преживял или преживява.Преди известно време ми беше  странно ,как моя позната,чакайки да не и дойде, плачеше всеки път след отрицателния тест.Сега се чуствам виновна за това,че не съм я разбирала.Старая се да се владея и да не изпадам в депресивни състояния, ама подсъзнанието ми не се подчинява.Снощи например сънувам как мои приятелки (нямащи бебчета),са се сдобили и те, а само аз си нямах.Събудих се по едно време с едно такова тягостно чуство.
съзнанието ми вече сякаш се поуспокои,ако може така да се нарече,но подсъзнанието ми явно не.Много често сънувам как вече имаме бебе,дори една нощ така се изплаших-събудих се защото "виждах" едно мом4енце на 2-3 годинки до леглото.Такова сърцебиене получих...Този сън се повтори още няколко пъти...Събуждам се с чувството,че е наше,осиновено.Незнам...
Да имаш кураж не значи да не се страхуваш, а да си господар на страха си!