Накрая се примирила с мисълта, че няма да има повече деца. Казала си: "Ами, това ще е! Явно няма да забременея и толкова..." И веднага на следващия месец взела, че забременяла. Е, аз тук няма да коментирам. Видно е, че проблемът е в мозъка, а не в половата система.

Аз не разбрах правили ли са някакви изследвания, или просто така се е примирила жената и после взела, че забременяла. И освен това как е видно че проблема е в мозъка, а не репродуктивен също не ми стана ясно

Цитат на: Milena.b в Юли 26, 2007, 19:10:29 pm

Накрая се примирила с мисълта, че няма да има повече деца. Казала си: "Ами, това ще е! Явно няма да забременея и толкова..." И веднага на следващия месец взела, че забременяла. Е, аз тук няма да коментирам. Видно е, че проблемът е в мозъка, а не в половата система.

Аз не разбрах правили ли са някакви изследвания, или просто така се е примирила жената и после взела, че забременяла. И освен това как е видно че проблема е в мозъка, а не репродуктивен също не ми стана ясно

Аз не разбрах правили ли са някакви изследвания, или просто така се е примирила жената и после взела, че забременяла. И освен това как е видно че проблема е в мозъка, а не репродуктивен също не ми стана ясно

Цитат на: BLACK_ROSE в Юли 26, 2007, 21:18:23 pm

Аз не разбрах правили ли са някакви изследвания, или просто така се е примирила жената и после взела, че забременяла. И освен това как е видно че проблема е в мозъка, а не репродуктивен също не ми стана ясно

  Розичке, много питаш, както винаги и много мислиш. 
Не знам защо битува мнението, че психологическият проблем е по-сериозен от гинекологичния или изобщо от някакъв соматичен репродуктивен проблем. За мене е точно обратното. В крайна сметка, при липсващи тръби, при силно нарушена сперматогенеза и т.н. шансовете са много по-малки или дори никакви в сравнение с психологически проблем. Ако беше така, ако повечето проблеми бяха на психическа основа, просто щяхме да имаме много психотерапевти и малко репродуктивни специалисти.

Цитат на: Milena.b в Юли 26, 2007, 19:10:29 pm

Накрая се примирила с мисълта, че няма да има повече деца. Казала си: "Ами, това ще е! Явно няма да забременея и толкова..." И веднага на следващия месец взела, че забременяла. Е, аз тук няма да коментирам. Видно е, че проблемът е в мозъка, а не в половата система.

Аз не разбрах правили ли са някакви изследвания, или просто така се е примирила жената и после взела, че забременяла. И освен това как е видно че проблема е в мозъка, а не репродуктивен също не ми стана ясно

мисля, че ако вярваш, че проблемът ти е психологически, така само задълбочаваш психологическия проблем. не знам дали стана ясно
ако непрекъснато мислиш как да се оттървеш от мислите, задълбаваш още повече. по-добре да си направиш нужните излседвания, да се стараеш да гледаш трезво на нещата, а ако имаш стресови ситуации и напрежение в живота и в работата - да се стараеш да ги избягваш, не защото искаш да имаш бебе, а защото е много по-добре за твоето здраве и пълноценен живот.
иначе със исгурност има хора, при които проблемът е психологически, но има и много други хора, които имат физически проблем и трябва да го отстранят, и това няма смисъл да се отрича

Розичке, много питаш, както винаги и много мислиш. 

Ми какво да направя, явно и това ми е проблем на мен, че не става  "чудото". 

Продължително време правят опити за дете с настоящия и партньор. Тя го отдава на напрежението на работното място. Твърди, че от тоя стрес, от постоянните проблеми, не можела да се отпусне и желаната бременност да се случи. Когато се "предала" вече, чудото станало.

Tия чудеса най-ги обичам
А аз се чудя при мен що не ставало.....ми няма стрес.
Това ми е проблема на мен.
Дано сега като съм доста заета и имам много работа
стреса и натоварването ми окажат влияние и стане ЧУДОТО 
С най добри чувства: Вени

Доколкото съм чувала, случаите, когато жените забременяват след осиновяване си имат своето научно обяснение. Както и всичко останало.