0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Привет на всички!
Ще споделя с вас на кратичко историята на моя позната, която в момента е бременна.
Тя е на 33 - 34 годишна възраст. Има голямо дете от първия си брак. А сега, от няколко години, е с втория си мъж и от доста време правеха опити за забременяване. Все не се получаваше и тя го отдаваше на стреса, на който е подложена постоянно в работата си. Накрая се примирила с мисълта, че няма да има повече деца. Казала си: "Ами, това ще е! Явно няма да забременея и толкова..." И веднага на следващия месец взела, че забременяла. :bfp1: Е, аз тук няма да коментирам. Видно е, че проблемът е в мозъка, а не в половата система.
Тя е позната по-скоро на майка ми и по-малко на мен. Така че, когато майка ми ми разказа това, ми се доплака. :balk_145: Кога ще ми се случи и на мен?!? Проблемът ми е, че аз не се примирявам с мисълта, ей така, да си остана без деца и да намеря щастието в нещо друго, например в кариерата. Е, да ама всичко е въпрос на ценностна система. А в моята - приоритет има семейството и мечтаните деца.
Желая на всички ви по-скорошна бременност!
« Последна редакция: Юли 26, 2007, 19:39:26 pm от Milena.b »

Бъдете добри и не губете кураж! :)
*

    Lara

  • ****
  • 507
  • Най-хубавото е невидимо за очите...
Разбира се, че ще ти се случи! И разбира се, че е нужно здраве и спокойствие! Вярвам, че много скоро ще се зарадваш истински и ще ни зарадваш! Късмет, мила!  :bighug:

Може и проблемите да са на психическа основа.наистина това непрекъснато напрежение дали  сега ще стане,страхът от ново разочарование страшно много ни натоварват,но повечето от момичетата ,които аз познавам са забременели след остановен и отстранен проблем,на половата система.да наистина  трябва да бъдем по-спокойни,но никога да не се примиряваме с мисълта ,че няма да забременеем.аз вярвъм ,че всички ще станем майки.  Е нека това да не ни става  фикс идея,за да не пропуснем и другите  хубави мигове в живота си .пожелавам ти успех.и дано по-скоро се похвалиш  :bfp:
Накрая се примирила с мисълта, че няма да има повече деца. Казала си: "Ами, това ще е! Явно няма да забременея и толкова..." И веднага на следващия месец взела, че забременяла. :bfp1: Е, аз тук няма да коментирам. Видно е, че проблемът е в мозъка, а не в половата система.
Аз не разбрах правили ли са някакви изследвания, или просто така се е примирила жената и после взела, че забременяла. И освен това как е видно че проблема е в мозъка, а не репродуктивен също не ми стана ясно :)
Накрая се примирила с мисълта, че няма да има повече деца. Казала си: "Ами, това ще е! Явно няма да забременея и толкова..." И веднага на следващия месец взела, че забременяла. :bfp1: Е, аз тук няма да коментирам. Видно е, че проблемът е в мозъка, а не в половата система.
Аз не разбрах правили ли са някакви изследвания, или просто така се е примирила жената и после взела, че забременяла. И освен това как е видно че проблема е в мозъка, а не репродуктивен също не ми стана ясно :)

 :ask: :good_post:
Да имаш кураж не значи да не се страхуваш, а да си господар на страха си!
Имам приятелка, която 5 години се скъсаха да я изследват, дори се оказа, че картината на част от хормоните й, не съм питала кои, е като при ранна менопауза, а тя беше на 28-29 години. Живееха в един апартамент с родителите й. Не се разбираха е слабо да се каже.  Миналата година най-накрая се преместиха в новото им жилище. Месец преди преместването успя да си смени работата. Още първия път като са правили секс в новия си дом тя забременя и този юни роди момченце. Историята е показателна сама за себе си и няма да я коментирам. 
Вярно е, че психиката влияе на всичко това. Аз обаче знам,че природата си знае работата и когато живееш на предела на възможностите си физически и психически е малко вероятно да забременееш. Не сме животни, но  при някои видове, когато липсват достатъчно храна, сън, вода и територия плодовитостта намалява, какво остава за хората, които и без това са с по-слаба репродуктивна система.

Иначе, подкрепям момичетата, че е добре да си наясно затова накакво се дължи липсата на бебе. Овулация имаш ли, тръби проходими ли са, спермата на мъжа как е. Ето такива неща трябва да се знаят и после чак да с говорим за незабремняване на нервна почва. 

 Гласувай за мен и моето бебе Инвитро на http://www.bankazaidei.com/?p=top&id=981&s=
*
мисля, че ако вярваш, че проблемът ти е психологически, така само задълбочаваш психологическия проблем. не знам дали стана ясно :)
ако непрекъснато мислиш как да се оттървеш от мислите, задълбаваш още повече. по-добре да си направиш нужните излседвания, да се стараеш да гледаш трезво на нещата, а ако имаш стресови ситуации и напрежение в живота и в работата - да се стараеш да ги избягваш, не защото искаш да имаш бебе, а защото е много по-добре за твоето здраве и пълноценен живот.
иначе със исгурност има хора, при които проблемът е психологически, но има и много други хора, които имат физически проблем и трябва да го отстранят, и това няма смисъл да се отрича

*

    Мели

  • Д-р Мариела Даскалова
  • *
  • 12161
  • Timeo Danaos et dona ferentes
Аз не разбрах правили ли са някакви изследвания, или просто така се е примирила жената и после взела, че забременяла. И освен това как е видно че проблема е в мозъка, а не репродуктивен също не ми стана ясно :)

 :good_post: Розичке, много питаш, както винаги и много мислиш.  :lol:
Не знам защо битува мнението, че психологическият проблем е по-сериозен от гинекологичния или изобщо от някакъв соматичен репродуктивен проблем. За мене е точно обратното. В крайна сметка, при липсващи тръби, при силно нарушена сперматогенеза и т.н. шансовете са много по-малки или дори никакви в сравнение с психологически проблем. Ако беше така, ако повечето проблеми бяха на психическа основа, просто щяхме да имаме много психотерапевти и малко репродуктивни специалисти.

« Последна редакция: Юли 27, 2007, 15:43:14 pm от Мели »


"Намирал съм смисъл в живота, радост и щастие само тогава, когато съм можал да направя нещо добро, да бъда полезен на народа си, на бедните, на страдащите. Богатството, спечелено с честен труд, трябва да служи човеку, за да върши добри и полезни дела."
Димитър Кудоглу
*

    Zlatulka

  • *
  • 2153
  • Спермограма се прави САМО в клиника по стерилитет!
Аз не разбрах правили ли са някакви изследвания, или просто така се е примирила жената и после взела, че забременяла. И освен това как е видно че проблема е в мозъка, а не репродуктивен също не ми стана ясно :)

 :good_post: Розичке, много питаш, както винаги и много мислиш.  :lol:
Не знам защо битува мнението, че психологическият проблем е по-сериозен от гинекологичния или изобщо от някакъв соматичен репродуктивен проблем. За мене е точно обратното. В крайна сметка, при липсващи тръби, при силно нарушена сперматогенеза и т.н. шансовете са много по-малки или дори никакви в сравнение с психологически проблем. Ако беше така, ако повечето проблеми бяха на психическа основа, просто щяхме да имаме много психотерапевти и малко репродуктивни специалисти.

Браво, Мели. Много точно си го казала. За съжаление (или може би пък- не, не знам) има много хора, при които проблемът съвсем не е психологически.
« Последна редакция: Юли 27, 2007, 15:45:06 pm от Мели »

*

    Мели

  • Д-р Мариела Даскалова
  • *
  • 12161
  • Timeo Danaos et dona ferentes
Zlatulka, само оправих цитата, да не помислиш, че съм ти редактирала мнението.  :)


"Намирал съм смисъл в живота, радост и щастие само тогава, когато съм можал да направя нещо добро, да бъда полезен на народа си, на бедните, на страдащите. Богатството, спечелено с честен труд, трябва да служи човеку, за да върши добри и полезни дела."
Димитър Кудоглу
*

    Zlatulka

  • *
  • 2153
  • Спермограма се прави САМО в клиника по стерилитет!
няма проблем. Аз не съм мн. добра в цитатите, :oops: така че не се сърдя   :D

Re: За жалост, при много от нас, проблемът е пси
« Отговор #11 -: Юли 27, 2007, 18:39:44 pm »
здравейте и от мен,
искам да споделя нещо във връзка с психическите проблеми.
Оперирана съм 1999 г. Със съпруга ми живеем заедно от 5 години.Една година след като бебето не се получаваше, тръгнахме по лекари. Всички ме преглеждаха и казваха различни неща, но нито един не посочи конкретено нещо, което трябва да се лекува. Накрая лекарят, който ме оперира каза : "Защо не пробвате инвитро. възможно е при вас проблема да е на психическа основа" . Препоръча ни д-р, който не беше акушер-гинеколог, а ембриолог. Когато отидохме при него той ни каза:"Да направим една инсеминация и след това инвитро, ако не се получи. И двете се оказаха неуспешни. сега след толкова време ние отново решихме да опитаме и отидохме при д-р Стаменов. И той ни назначи изследвания и цветна снимка на тръбите. Сега аз си давам сметка, че нито един от лекарите, при които сме ходили не ни е назначавал изследвания , нито цветна снимка. А в същото време ми изписваха костилбегит и какво ли не без дори да ме правят фоликулометрия. А лекарят, при когото ходих се опитваше даже да ме убеди, че всичко е от претоварване, от много работа и ангажименти. Даже ме беше посъветвал да си сменя работата.
Слава богу, че намерих този сайт и се запознах с преживените от момичетата неща и разбрах, че важното е да разбираш и осмисляш, това което ти се случва, да намериш правилния път по който да вървиш, а не да се луташ в тъмното.
Сигурно и психическото натоварване си оказва някакво значение, но първо трябва да се намерят основните причини за неуспеха и да се отстранят.
Надявам се, че аз вече вървя по правилния път. Направих си хормоналните иследвания. Септември ще направя и цветна снимка.
От всичко, което прочетох тук за д-р Стаменов, се надявам, че и на нас ще ни помогне да осъществим мечтата си за едно  :babyflips:



 :blowingdust: :blowingdust2:    :sleepingbabyboy:
« Последна редакция: Юли 27, 2007, 18:45:24 pm от lussi_lus »




Накрая се примирила с мисълта, че няма да има повече деца. Казала си: "Ами, това ще е! Явно няма да забременея и толкова..." И веднага на следващия месец взела, че забременяла. :bfp1: Е, аз тук няма да коментирам. Видно е, че проблемът е в мозъка, а не в половата система.
Аз не разбрах правили ли са някакви изследвания, или просто така се е примирила жената и после взела, че забременяла. И освен това как е видно че проблема е в мозъка, а не репродуктивен също не ми стана ясно :)

Ами, доколкото зная, тя не се е изследвала и не е провеждала лечение, например да лекува стерилитет. Тя има дете на около 10 год. от първия си брак. Продължително време правят опити за дете с настоящия и партньор. Тя го отдава на напрежението на работното място. Твърди, че от тоя стрес, от постоянните проблеми, не можела да се отпусне и желаната бременност да се случи. Когато се "предала" вече, чудото станало.
А при мен май се превръща в идея фикс - това да забременея :x

Бъдете добри и не губете кураж! :)
мисля, че ако вярваш, че проблемът ти е психологически, така само задълбочаваш психологическия проблем. не знам дали стана ясно :)
ако непрекъснато мислиш как да се оттървеш от мислите, задълбаваш още повече. по-добре да си направиш нужните излседвания, да се стараеш да гледаш трезво на нещата, а ако имаш стресови ситуации и напрежение в живота и в работата - да се стараеш да ги избягваш, не защото искаш да имаш бебе, а защото е много по-добре за твоето здраве и пълноценен живот.
иначе със исгурност има хора, при които проблемът е психологически, но има и много други хора, които имат физически проблем и трябва да го отстранят, и това няма смисъл да се отрича


Пипи и Мели,
Конкретно в моя случай ситуацията е следната:
Аз забременях миналата година на 7ми или 8ми април. Родих на 7ми декември, 2006 късно през нощта. Какво се случи с бебето? Не ме питайте! :( Финалът беше трагичен. така или иначе, сега нямам дете. от 8ми декември си мечтая за нова бременност. Мъжа ми каза, че на мен явно ми е нужен "заместител" на детенцето. Може и така да се каже... Първият път е станало случайно, а сега, когато го искам, не става :oops:

Бъдете добри и не губете кураж! :)
:good_post: Розичке, много питаш, както винаги и много мислиш.  :lol:
Ми какво да направя, явно и това ми е проблем на мен, че не става  "чудото".  :lol:

Продължително време правят опити за дете с настоящия и партньор. Тя го отдава на напрежението на работното място. Твърди, че от тоя стрес, от постоянните проблеми, не можела да се отпусне и желаната бременност да се случи. Когато се "предала" вече, чудото станало.
Tия чудеса най-ги обичам :)
А аз се чудя при мен що не ставало.....ми няма стрес.
Това ми е проблема на мен.
Дано сега като съм доста заета и имам много работа
стреса и натоварването ми окажат влияние и стане ЧУДОТО  :lol:
С най добри чувства: Вени

За мен има и случаи, когато стерилитета е на психическа основа. Аз познавам няколко семейства, които след като са си осиновили детенце си имат свое. Жените са забременявали веднага след осиновяването, а едната е забременяла още докато тече процедурата по осиновяването. :ask:
Имам приятелка, която след 7 години забременя след втори опит инвитро, и познайте....... 8 месеца след раждането забременя по естествен път. Сега се шегуваме, че преди плачеше за това , че няма дете, а сега" реве" от деца  :wink:

*

    Ro6ko

  • **
  • 94
  • Любовта ще спаси света.
Не вярвам, че има такова нещо като психически проблем за забременяване или неизяснен стерилитет! Това казват лекарите, които ги е срам да си признаят, че не знаят какво да направят. Подобни твърдения ме отдалечиха с 10 години от моето бебе.
Доколкото съм чувала, случаите, когато жените забременяват след осиновяване си имат своето научно обяснение. Както и всичко останало.
С тази разлика, че науката е тази, която обяснява природните закони... след като хората "открият" механизма, по който се случват нещата.
Затова лекарите в някои случаи са безсилни. :)
*

    Ro6ko

  • **
  • 94
  • Любовта ще спаси света.
Харесва ми как звучи. Но смисълът е същия.
Доколкото съм чувала, случаите, когато жените забременяват след осиновяване си имат своето научно обяснение. Както и всичко останало.

Исках само да кажа, че не винаги има обяснение.
Не само за стерилитета, а по принцип.